С пчеларския си костюм, но с непокрити ръце, Хасан Кутлуата стиска духалката. Бели валма дим се въртят във въздуха, носейки се по склоновете на гъсто залесените планини Какар, докато той се катери по стълба към кошери, окачени на високо.

Димът трябва да успокои пчелите, маскирайки феромона, който отделят, когато усетят опасност и който предупреждава другите насекоми да атакуват. Когато Кутлуата повдига капака на кръглите кошери от липово дърво, бръмченето се издига до кресчендо — но те не са ядосани.

Кутлуата е тук, за да събере реколтата от дели бал (deli bal на турски) — bal означава „мед“, а deli - „луд“. Черноморският регион на Турция е едно от двете места на земята, където този мед се произвежда - другото се намира в планините на Непал.

„В нашите недокоснати гори лилавият рододендрон цъфти през пролетта“, казва Кутлуата пред CNN. „Пчелите събират нектар от тези цветя и така получаваме лудия мед“.

Нектарът съдържа естествено срещащ се токсин, наречен граянотоксин. Количеството, което влиза в меда, варира в зависимост от сезона и с какви други цветя са се хранели пчелите, но една лъжица може да е достатъчна, за да ви направи сънлив, докато един буркан ще ви вкара в болница.

В продължение на хилядолетия дели бал се използва в народната медицина – една лъжица, приемана всеки ден, понижава кръвното налягане. Действа и като сексуален стимулант. Днес този потенциално опасен деликатес се продава на премиум цена.

Медът, победил армия

Кутлуата използва нож, за да извади внимателно питата от кошера, а лепкавият еликсир капе плътен и сладък, докато той го събира в кофа.

Дели бал е тъмно кехлибареночервен и ароматът му е остър. Издайнически значи сочат наличието на сивотоксин: билкова горчивина е в основата на сладостта на меда, а пареща топлина се разлива в задната част на гърлото при вкусване. Кутлуата предупреждава:

„Не трябва да ядем твърде много. Ако ядем повече, това може да ни се отрази. Няма халюцинации. Просто причинява замаяност, ниско кръвно налягане, лека треска, гадене и трудности при ходене“.

Препоръчва се не повече от една чаена или супена лъжица. „Трябва да внимаваме, когато консумираме този мед“, допълва мъжът. „Твърде много от всичко е вредно. Твърде много мед също е вреден“.

Това е храна, която поваля армии. През 4-ти век пр. н. е. гръцкият военачалник Ксенофонт описва войници, пътуващи близо до Трабзон на брега на Черно море, които прекалили със сладкото лакомство:

„Нито един от тях не можеше да се изправи. Онези, които бяха яли малко, изглеждаха като пияни, докато ялите много изглеждаха като луди или дори, в някои случаи, като умиращи.“

Лакомство за мечки

След като приключва със събирането на меда, Кутлуата прибира стълбата, по която се катери, обратно в хижата. Това е превантивен ход срещу мечки.

Металът, с който са обвити стълбовете на съоръжението с кошерите, трябва да им попречи да забиват ноктите си в него, а височината на платформата цели майката да не може да избута малкото си горе, за да вземе меда, който тя не може да достигне.

Кутлуата е наясно с опасностите. Около 20 години след нападение от мечка, той все още има белези по ръцете и краката си от борбата с хищника. Прекарва повече от седмица в интензивно отделение след тази среща.

„Винаги, когато се изкачваме в планината, срещаме мечка. Когато обаче не са включени опасни дози дели бал, мечката не ни напада. Тя бяга от нас, а ние бягаме от нея.”

Селото на пчелите

Криволичещи планински пътеки водят от кошерите до семейния дом на Кутлуата близо до село Яйладжълар, недалеч от Арили Кьою – подходящо наречено „село на пчелите“.

Неговите родители, съпруга и син са пчеларско семейство от три поколения. Масата им за хранене е под стряхата на къщата в традиционен стил, чийто необитаем долен етаж е отрупан с кошери. Кутлуата казва:

„Нашето село е много готино. Няма комари. Не е като в града, където е твърде горещо. Тук животът е естествен. Имаме река, можем да плуваме. Тук няма шум.“

Чистотата на околната среда допринася за качеството на меда, казва съпругата му Емине. „Това, което ни прави различни, е природата, надморската височина и липсата на селища. Това играе огромна роля в производствения процес.“

Дели бал е само един от видовете мед, които семейството отглежда. След лилавия рододендрон цъфти белият кестен. След това белият рододендрон. През лятото, ако времето не е дъждовно, пчелите на Кутлуата могат да напълнят кошера за около 20 дни.

„Колкото по-дълго стои медът в кошера, толкова по-високо става неговото качество. То се определя от промила, който показва концентрацията на меда. Колкото по-висока е стойността на промила, толкова по-високо е качеството.“

Закуска за шампиони

Медът е основна закуска в турските домове. Кутлуата го смесва с масло и го намазва върху хляб за обилен и енергиен старт на деня. Свойствата му на естествен антибиотик отдавна са документирани - това е едно от най-старите лекарства в света.

За Емине медът „представлява здраве. Ако ме боли гърлото, прибягвам до мед. Ако кашлям, прибягвам до мед. Ако се чувствам слаб, отново се обръщам към меда“. А за Кутлуата самите пчели възстановяват психичното здраве.

„Когато ми е лошо, отивам при пчелите. Когато съм стресиран или се чувствам обезпокоен от работа или от външния свят, отивам при пчелите. Отварям кошера, грижа се за тях и се чувствам спокоен и щастлив. И целият ми стрес и проблеми изчезват".

Дели бал се продава законно в Турция и в много други страни. Някои от тях обаче не препоръчват консумацията му.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !