Как Норвегия прогони милионерите си?

Седнал във вилата си край езерото в швейцарския град Люцерн, Боргер Боргенхауг тъгува за внуците си и миризмата на Северно море в ясна лятна нощ.

Дърводелецът, превърнал се в имотен магнат, казва, че това е цената, която плаща, за да избегне по-високия данък върху богатството в Норвегия.

Този годишен налог, прогонил стотици милионери в чужбина, е в основата на едно от обществата с най-високи нива на равенство в света.

„Политическият климат в Норвегия става все по-враждебен към собствениците на бизнес“, казва пред Reuters Боргенхауг, който напуска Норвегия през 2022 г.

С данък върху богатството, който датира от 1892 г., и култура на откритост, която позволява на гражданите да виждат данъчните декларации на другите, Норвегия има по-голям опит от повечето страни в оказването на натиск върху богатите.

Нейният модел предлага поуки за страни, които обсъждат подобни стъпки - от Великобритания до Франция и Италия, или дори за град, като Ню Йорк.

Изводът: данъкът върху богатството ще прогони някои милионери, но ако обхватът му е зададен достатъчно широко, приходите, в крайна сметка, може да си заслужават.

Отлив на богаташи

Данъкът беше определящ въпрос на изборите в Норвегия през септември, които върнаха Лейбъристката партия на власт. Партията беше увеличила данъка и беше затегнала правилата за напускане по време на предишния си мандат.

Физическите лица плащат 1% върху нетното богатство между 1.76 милиона и 20.7 милиона крони (174 000 –2 млн. долара), а от 2022 г. насам - с 1.1% над това. Точно 671 639 души, около 12% от населението, са платили данъка през 2023 г.

Основните жилища се ползват със 75% отстъпка от оценената стойност; акциите и търговските имоти получават 20%. Активите в чужбина са включени, но дългът е приспадаем.

Напускането на Норвегия задейства данък в размер на 37.8% върху нереализирани капиталови печалби над 3 млн. крони - като например условни печалби от акции, чиято стойност се е увеличила, но все още не са продадени.

Вратичките, които позволяваха на напускащите страната да отлагат плащането за неопределено време, бяха затворени през 2024 г.

Промените превърнаха малкия отлив в поток. Данни на консервативния мозъчен тръст Civita показват, че през 2022 г. са напуснали 261 жители с активи над 10 млн. крони (973 000 долара), а през 2023 г. – 254, което е над два пъти повече от типичния брой преди увеличението.

Класацията на бизнес списанието Kapital's на 400-те най-богати хора в Норвегия показва, че 105 от тях сега живеят в чужбина или са прехвърлили богатство на роднини, които живеят в чужбина.

Някои от техните снимки висят на „стена на срама“ в офисите на малката опозиционна Социалистическа лява партия.

Поддръжниците му твърдят, че данъкът действа като преразпределителен механизъм в страна, която премахна данъка върху наследството през 2014 г. и се нарежда сред най-богатите в света благодарение на петрола, корабоплаването и рибарството.

Норвегия насочва всички приходи от своята петролна и газова индустрия в суверенен фонд и ограничава годишните тегления до 3% от стойността на фонда съгласно самоналожено фискално правило. Това означава, че трябва да намери други източници на приходи.

„Данъкът върху богатството прави цялостната система за данъчно облагане на физическите лица по-прогресивна от самия данък върху доходите“, заяви пред Reuters заместник-министърът на финансите Елън Рейтан.

Приходите от него са се увеличили въпреки масовия отлив и сега възлизат на 0.6% от БВП, което не е незначителна сума. За контекст, британското лейбъристко правителство търси спестявания от подобен мащаб, за да помогне за постигането на фискалните си цели.

Проучване на статистическата служба на Норвегия показва, че предприемачите имат достатъчно ликвидни средства, за да плащат и че тежестта пада предимно върху най-богатите. Друго проучване предполага, че данъкът може да стимулира инвестициите в човешки капитал.

Норвегия остава сред най-равнопоставените страни в света и се нарежда на челни места по лекота на правене на бизнес.

„Тези констатации показват, че данъкът върху богатството не възпрепятства директно инвестициите или заетостта на фирмено ниво“, казва Робърт Яконо, професор в Норвежкия университет за наука и технологии (NTNU).

Проучване на агенция Response за ежедневника Aftenposten, проведено непосредствено преди изборите през септември, показа, че 39% от норвежците искат данъкът върху богатството да се запази или увеличи, докато 23% искат намаление, а 28% призовават за премахване.

Норвежкото лейбъристко правителство иска грандиозна сделка за данъчна реформа през следващите две години, като покани всички страни на масата за преговори. Уловката? Данъкът върху богатството да остане – под някаква форма.

Данъци върху богатството в Европа: Кои държави ги събират и какви са постъпленията?

Аргументи против: Изтичане на капитал и охлаждане в сферата на стартъпите

Критиците твърдят, че моделът наказва местната собственост и рискува да изпразни предприемаческата база на Норвегия.

„Системата за данък върху богатството затруднява компаниите да се конкурират с останалия свят“, казва Кнут-Ерик Карлсен, който е натрупал състояние от добавки с рибено масло и наскоро се е преместил в Швейцария.

Норвегия облага капиталовите печалби, за разлика от Швейцария, и налага по-високи данъци върху труда от средното за ОИСР.

Около 40% от емигрантите са собственици на бизнес, според изследователката от Принстън Кристин Бландхол, която изчислява, че последните данъчни промени ще намалят БВП на Норвегия с 1.3% в дългосрочен план. Други смятат, че данъкът възпрепятства представянето на фирмите.

Данъкът върху богатството е особено болезнен за основателите на стартиращи компании, които плащат върху капитала много преди печалбите да пристигнат.

Аре Траасдал напуска Норвегия през 2000 г., за да предлага на пазара европейските мобилни технологии в САЩ, като по-късно основава и продава няколко технологични компании, включително приложението, известно сега като iHeartRadio. Той казва:

„Няма шанс да мога да изградя в Норвегия това, което изградих в САЩ“.

Норвегия има едно от най-ниските нива на рискови капитали като дял от БВП в Европа – наполовина на това на Швеция и далеч зад САЩ, показват данни на ОИСР.

Наследниците често напускат, преди да поемат контрола над акциите. Лорънс Одфьел, който сега живее в Сингапур, казва, че оставането в страната е можело да му е струвало контрола над корабната му група по време на спада, последвал световната финансова криза от 2008 г.

„Нямах намерение да позволя нашата компания да потъне под мое управление поради липса на капитал“.

Може ли това да бъде възпроизведено или е уникално за Норвегия?

Досега никоя нова държава не е поела по пътя на Норвегия.

Френските законодатели отхвърлиха нашумелия данък от 2% върху богатства над 100 млн. евро, като вместо това се задоволиха с по-тесен данък върху личните активи, държани в холдингови компании – мярка, която се очаква да събере едва 1 милиард евро.

От другата страна на Ламанша, британското лейбъристко правителство изключи официален данък върху богатството, но настоява, че ще продължи да се обляга на тези „с най-широки рамене“.

Италия, от своя страна, остава алергична към увеличенията на данъците върху наследството, но тихомълком затяга плоския си режим за богати чужденци.

Междувременно, милионерите продължават да „гласуват с краката си“. Норвегия е на път да изгуби още 150 души тази година – значителен отлив за страна с население от едва 5.6 милиона – според Henley & Partners, която консултира богати клиенти относно преместването, и New World Wealth, която използва публични източници, включително LinkedIn.

Великобритания оглавява световния списък с очаквани 16 500 напускащи, след като премахна данъчните облекчения за чуждестранни жители. ОАЕ, САЩ и Италия са сред най-големите печеливши.

Социалното сближаване и петролното богатство на Норвегия може да направят модела ѝ труден за копиране. Но икономистите казват, че това показва, че всеки подобен данък включва компромис с икономически и политически измерения.

„Липсата на данък върху богатството води до по-голямо неравенство, а наличието на такъв означава по-малко капитал за стартиращите компании“, казва професор Яконо от NTNU.