• Българските компании плащат продуктова такса от 2.81 евро/кг за индустриални батерии, докато в Румъния тя е едва 0.20 евро/кг.
  • Според Българската асоциация на електротехниката и електрониката тази огромна разлика от 14 пъти подкопава конкурентоспособността на бизнеса и оскъпява инвестициите в ключови системи за съхранение на енергия.

Българският бизнес е изправен пред сериозно предизвикателство, което застрашава неговата конкурентоспособност – продуктовата такса за индустриални батерии за съхранение на електроенергия у нас е приблизително 14 пъти по-висока от тази в съседна Румъния.

Докато българските фирми плащат около 2.81 евро/кг, сравнимата ставка в Румъния е едва 0.20 евро/кг.

Тази разлика поставя местните компании в изключително неблагоприятна позиция и оскъпява значително инвестициите в системи за съхранение на електроенергия, алармират от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

Бърз растеж на фона на регулаторна тежест

Парадоксално, огромната такса се налага в момент, в който България отбелязва рекорден растеж в сектора за съхранение на енергия. В началото на 2024 г. страната ни имаше почти нулев инсталиран капацитет, но се очаква само за две години – до май 2026 г. – той да достигне 8.6 GWh.

България демонстрира най-бързия темп на растеж в Европа и се нарежда на едно от челните места в ЕС. Прогнозите са до края на 2026 г. инсталираната мощност в батерии да достигне около 5 000 MW, с потенциал за още по-голям ръст през следващите години.

Въпреки това, настоящата екотакса действа като спирачка пред този потенциал.

„Продуктовите такси трябва да отчитат реалните разходи за събиране, третиране и рециклиране, а не да се превръщат в скрита тежест за бизнеса и потребителите“, коментира председателят на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелиев.

Предложенията на бизнеса за справедливи такси

От БАСЕЛ настояват за спешни и адекватни промени в регулациите. Асоциацията предлага въвеждането на отделна, значително по-ниска такса от 0,30 евро/кг за индустриални литиево-йонни батерии, които се използват в стационарни системи.

Ключово в предложението е тази такса да се начислява само върху реалното тегло на батерийните клетки и модули.

Според последния проект на наредба за екотаксите обаче, таксата се калкулира върху теглото на цялата инфраструктура, включително контейнери, инвертори, трансформатори, кабели и дори противопожарни и климатични системи.

Освен намаляване на ставката, от БАСЕЛ имат и друго важно искане – въвеждане на реален контрол върху фирмите, които не декларират или умишлено избягват внасянето на дължимите такси за оборудване.

Основните искания на асоциацията включват:

  • Намаляване на таксите за фотоволтаици, инвертори и батерии.
  • Справедливо облагане – всеки да плаща според реалния отпадък от собствените си продукти.
  • Прекратяване на нелоялната практика за избягване на плащането на екотакси.

Знак за зарядна станция за електромобили; ©Pixabay
Знак за зарядна станция за електромобили; ©Pixabay

Пропуски в новата наредба на МОСВ

На 17 август 2026 г., с близо три месеца закъснение след крайния срок за обществено обсъждане, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува последните промени в Наредбата за държавните продуктови такси.

За съжаление, от БАСЕЛ допълват, че МОСВ е пропуснало изцяло темата за батериите в последния вариант, оставяйки промените за неопределено бъдеще и без ангажимент за конкретен срок.

„Не е достатъчно предложенията на бизнеса да се оставят за неопределено време. България се нуждае от предвидими и справедливи продуктови такси, които да осигурят изпълнението на екологичните цели, а не от скрита тежест за бизнеса и потребителите“, заключава председателят на БАСЕЛ.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !