• Според данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2025 г. в България функционират 338 болнични заведения с общо 56 925 легла, което е увеличение с 864 спрямо предходната година.
  • Наблюдава се ръст в легловия фонд на частните болници, които вече държат 31.3% от всички легла.
  • Броят на практикуващите лекари леко се е увеличил до 30 409, но остават сериозни възрастови и регионални диспропорции в системата на здравеопазването.

В края на 2025 г. здравната система в България разполага с 338 заведения за болнична помощ и 56 925 легла. Това сочат официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), които очертават актуалната картина на здравеопазването в страната.

В сравнение с 2024 г. броят на заведенията е намалял с три, но болничните легла са се увеличили с 864, или с 1.5%.

Структура на болничната помощ

Най-голямо е нарастването на леглата в многопрофилните болници – с 633 (1.6%), докато при специализираните болници увеличението е с 235 (1.7%). Единствено при комплексните онкологични центрове се отчита незначително намаление на легловия фонд.

Към края на 2025 г. болниците в страната са 316, разполагащи с 54 674 легла. От тях 202 са публични (държавни и общински), а 114 са частни.

Въпреки че съотношението между публични и частни болници остава относително постоянно, данните на НСИ показват ясна тенденция за увеличение на легловия фонд в частния сектор. Към 31 декември 2025 г. 31.3% от всички болнични легла в страната се намират в частни заведения.

Многопрофилните болници са 178 с общо 40 434 легла, което означава, че в 56.3% от болниците е съсредоточен 74.0% от целия леглови фонд.

Специализираните болници са 138 с 14 240 легла, като разпределението им по видове е следното:

  • За активно лечение: 72 болници с 4 466 легла
  • За продължително лечение: 1 болница със 145 легла
  • За продължително лечение и рехабилитация: 18 болници с 2 146 легла
  • За рехабилитация: 35 болници с 5 626 легла
  • Държавни психиатрични болници: 12 болници с 1 857 легла
dbr.bg-image

Осигуреност с болнични легла и регионални различия

Средната осигуреност на населението с болнични легла към края на 2025 г. е 886.2 на 100 000 души. Показателят обаче разкрива сериозни регионални диспропорции.

Най-високи са стойностите в областите Плевен (1 347.2), Смолян (1 247.5) и Пловдив (1 107.6). На другия полюс са областите Перник (424.4), Ямбол (432.2) и Видин (446.3), където достъпът до болнична помощ е значително по-ограничен.

Заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 380, като те разполагат с 1 382 легла за краткосрочно наблюдение и престой.

Медицинският персонал в България

Към края на 2025 г. на основен трудов договор в лечебните и здравни заведения практикуват 30 409 лекари, което представлява увеличение с 260 души (0.9%) спрямо предходната година.

Лекарите по дентална медицина са 8 080. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти наброяват 44 772, от които 28 357 са медицински сестри.

В болничната помощ работят 18 437 лекари, докато в извънболничната са заети 10 153 лекари и 7 623 лекари по дентална медицина.

Възрастова структура и разпределение на лекарите

Данните на НСИ показват тревожна тенденция към застаряване на медицинския персонал. Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55-64 години – 8 890 души, или 29.2% от всички.

На второ място са тези на възраст 65-74 години – 6 126 (20.1%). Най-младите лекари (до 35 години) са 5 959 (19.6%), а тези на 75 и повече години са 1 591 (5.2%).

Териториалното разпределение също показва силно изразени диспропорции. Делът на младите лекари варира от едва 3.4% в област Монтана до 28.8% в област Плевен.

В същото време в области като Силистра, Габрово и Враца делът на най-възрастните лекари (над 75 г.) е значително по-висок от средния за страната.

Осигуреност с лекари и дентални медици

Осигуреността с лекари в България е 47.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 12.6. Най-висока е концентрацията на лекари в областите с медицински университети: Плевен (82.1), Пловдив (58.1), София-столица (57.8) и Варна (52.3). Най-ниска е осигуреността в областите Кърджали (24.6), Разград (29.4) и Ямбол (29.8).

При денталните медици най-добре обезпечени са областите Пловдив (19.9) и Варна (18.1), а най-зле – София-област (6.1) и Разград (6.5).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !