Въпросът колко са заплатите на шофьорите и ватманите в градския транспорт на София предизивка много вълнения през последните дни, особено след като от синдикатите обявиха, че ще спрат движението на наземния транспорт от 04:00 до 12:00 на 14 май. Това е поредният протест на служителите на софийския градски транспорт, но може би най-големият от години насам. 

В резултат на протеста кметът на София Васил Терзиев обяви денят за научебен, за да не остават децата по спирките, което обаче ще накара и много от родителите им да не отидат на работа, за да останат при тях. Заради това действие министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че ще инициира промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, която да ограничи възможността кметовете да обявяват еднолично неучебни дни.

Припомняме ви, че с искания за по-високи възнаграждения работещи в градския транспорт на столицата вече няколко пъти блокираха ключови кръстовища на града. Според демонстранти заплатите са чисто под и около 2000 лева, като условията на труд се тежки, работи се на смени, в празнични дни и под напрежение.

По думи на зам.-кмет "Финанси и здравеопазване" в Столичната община Иван Василев, пред БНТ, заплатите на работещите в градския транспорт на столицата варират между 3500 и 4600 лева. Той допълва, че възнаградените в сектора са увеличавани от 2018 до сега, средно между 115 и 150%. Заради недостига на шофьори се натрупва извънреден труд, който се заплаща допълнително, заедно с други бонуси.

В момента 4 дружества са ангажирани с обслужване на градския транспорт в София - Център за градска мобилност, Метрополитен, Автотранспорт, Електротранспорт, а Василев  съобщи, че там работят общо 700 човека в администрацията.

Проверка на Darik Business Review показа, че в момента в няколко платформи за намиране на работа има отворени обяви за работа в градския транспорт за няколко различни длъжности: шофьор, автомонтьор на МПС, електромоньор на МПС, шофьор на автобус - обучение за придобиване на категория D.

От обявите става ясно, че предложените заплати са следните: 

  • шофьор:  2400-3200 (нето)
  • автомонтьор на МПС: 1700-2400 (нето).
  • електромоньор на МПС: 1750-2450 (нето)
  • шофьор на автобус - обучение за придобиване на категория D: обучение.

От обявите става ясно, че опълнителните месечни трудови възнаграждения се изразяват в добавяне на 1.1 % на година за придобит трудов стаж и професионален опит, както и допълнително материално стимулиране за постигнати резултати от труда - бонуси.

Шофьорите имат право на:

  • Осигурителни вноски за сметка на работодателя за втора категория труд; 
  • 34 дни платен годишен отпуск;
  • Униформено облекло и обувки за летния и зимния сезон;
  • Безплатна карта за пътуване за цялата градска мрежа в гр. София и намаление на месечните карти за пътуване с 50% за член на семейството (съпруг/съпруга);
  • Обезщетения при пенсиониране до 10 /десет/ брутни работни заплати в зависимост от положения трудов стаж в дружеството;
  • Подсигурен транспорт до работното място по определен маршрут.

Друг е въпросът от колко от тези дни за платен отпук могат да се възползват наистина шофьорите. Към края на септември миналата година недостигът на водачи в столичния градски транспорт е 258 души, което е 20% от общия им брой. Дефицитът продължава да се увеличава. Само през декември м.г. от гараж „Земляне” са напуснали 23-ма шофьори. Данните съобщи общинският съветник в Столичния общински съвет (СОС) Ваня Григорова, цитирана от Darik. 

“Неизползван годишен отпуск, средно по 49 дни на човек. Имаме по 17 дни на човек болничен, имаме катастрофи след преумора”, добави още Григорова.

Протестът на шофьорите и ватманите в градския транспорт на София не е просто битка за по-високи заплати — това е аларма за системен срив в една от най-важните услуги за столичани. Разминаването между официалните данни и реалните възнаграждения, тежките условия на труд, постоянният недостиг на кадри и натрупаният неизползван отпуск очертават картина на хронично напрежение.

Реакцията на кмета и ответната реакция на държавата показват, че темата е не само социална, но и политическа. А когато от един протест зависи дали децата ще стигнат до училище, а родителите – до работа, става ясно, че това не е просто проблем на транспорта. Това е проблем на града. И ако не се намери устойчиво решение, следващият път София може да остане не само без автобуси – а без шофьори изобщо.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !