Злонамерените практики за борсова търговия не са нещо ново.

Борбата срещу търговията с вътрешна информация, както и с различните форми на манипулиране на пазара, представляват дългогодишна битка, която регулаторните органи водят.

В последните години обаче експерти предупреждават за нови заплахи за нашите финансови системи. Напредъкът при изкуствения интелект (AI) означава, че ботовете за автоматизирана търговия са не само по-умни, но и по-независими.

Докато базовите алгоритми реагират на програмирани команди, новите ботове са способни да се учат от опит, бързо да синтезират огромни количества информация и да действат автономно, когато извършват сделки.

Учени твърдят, че един от рисковите сценарии включва сътрудничество между AI ботове. Просто си представете как стотици профили в социалните медии, зад които стои AI, се появяват и започват да разпространяват информация за определени компании.

Тази информация не е непременно фалшива, но може да е просто подсилване на реална новина. В отговор, потребители на социалните медии започват да реагират, подчертавайки избраното от ботовете послание.

След като пазарът е повлиян от изфабрикуваната история, робосъветникът на един инвеститор генерира печалби, след като се е координирал с други ботове „клюкари“.

Други инвеститори, които не са разполагали с вътрешната информация, губят заради неподходящото си време за включване на пазара. Проблемът е, че инвеститорът, който печели, може дори да не е наясно с цялата схема.

Това означава, че обвиненията в пазарна манипулация не е задължително да имат ефект, дори и ако властите могат да видят, че даден трейдър се е облагодетелстват от практики за изкривяване на пазара.

Социалните платформи променят търговията

Посоченият по-горе сценарий е все още хипотеза, тъй като няма достатъчно доказателства, казва пред Euronews Алесио Азути, доцент по право и технологии в Университета в Глазгоу.

Въпреки това, той обяснява, че подобни, не толкова сложни схеми, се случват, особено на „пазарите на криптоактиви и децентрализираните финансови пазари“.

„Злонамерени лица могат да бъдат много активни в социалните медийни платформи и в платформите за съобщения, като Telegram, където могат да насърчават членовете да инвестират парите си в DeFi или в даден криптоактив, според собствените им предпочитания. Виждаме пряката дейност на злонамерени хора, но също и на тези, които внедряват ботове с изкуствен интелект.“

Той допълва, че агентите, разпространяващи дезинформация, може да не са непременно много сложни, но все пак имат способностите да „се включват в чатовете с фалшиви новини, за да подвеждат инвеститорите на дребно“.

„Въпросът е, ако един лаик, било то и млад човек в своя домашен офис, е способен да постигне този тип манипулации, какви са ограниченията за по-големите играчи да постигнат същия ефект на още по-сложни пазари?“

Начинът, по който пазарната информация се разпространява в днешно време онлайн, по един широко разпространен, бърз и некоординиран начин, също насърчава различни видове търговия.

Дребните инвеститори са по-склонни да следват различни мании, вместо да разчитат на собствения си анализ, което може да дестабилизира пазара и потенциално да бъде използвано от ботове с изкуствен интелект.

Многократно цитираната сага с GameStop е добър пример за стадна търговия, когато потребители във форум на Reddit решават масово да купуват акции на компанията за видеоигри.

Големи хеджфондове залагат, че цената ще падне, а впоследствие губят, когато тя скача рязко. Много експерти казват, че това не е било случай на тайно споразумение, тъй като не е имало официално споразумение.

Говорител на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) заявява пред Euronews, че потенциалът AI ботове да манипулират пазара и да извлекат печалба от движенията на него е "реалистично притеснение", въпреки че не разполагат с "конкретна информация или статистика, че това вече се случва".

"Тези рискове се засилват допълнително от ролята на социалните медии, които може да послужат като канал за бързо разпространение на невярна или подвеждаща информация, която да повлияе на пазарната динамика. Ключов въпрос е степента на човешкия контрол над тези системи, тъй като традиционните механизми за надзор може да не са достатъчни."

От ESMA подчертават, че „наблюдават активно“ развитието на изкуствения интелект.

Готови ли са регулациите?

Едно от предизвикателствата е, че сътрудничеството между AI агенти не може да бъде лесно проследено.

“Те не си изпращат имейли, не се срещат. Те просто научават с времето най-добрата стратегия, така че традиционният начин за засичане на тайни споразумения не работи при AI,” казва Итай Голдстийн, преподавател по финанси и икономика в училището Уортън към Университета на Пенсилвания.

„Регулациите трябва да се засилят и да се намерят нови стратегии за справяне с това“, казва той,  допълвайки, че липсват надеждни данни за това как точно трейдърите използват изкуствен интелект.

Филип Анунциата, преподавател по финансови пазари и банково законодателство в университета Бокони, посочва пред Euronews, че настоящото законодателство на ЕС “не трябва да бъде ревизирано”, визирайки Регламента за пазарни злоупотреби и Директивата за пазарите на финансови инструменти (MiFID II).

Въпреки това, той смята, че “надзорните органи трябва да бъдат оборудвани с по-усъвършенствани инструменти за засичане на възможни пазарни манипулации”.

“Дори предлагам да помолим хора, които разработват AI инструменти за търговия на пазарите, да внедряват прекъсвачи в тези инструменти. Това би ги принуждавало да спрат още преди да възникне риск от манипулация.”

По отношение на настоящата правна рамка, съществува и въпросът за отговорността, когато агент с изкуствен интелект действа злонамерено, независимо от човешкото намерение.

Това важи особено в случите с т. нар. търговия с черна кутия, при която бот извършва сделки, без да разкрива вътрешните си механизми. За успешното противопоставяне на това някои експерти смятат, че изкуственият интелект трябва да бъде проектиран по-прозрачен начин, така че регулаторните органи да могат да разберат обосновката на решенията.

Друга идея е създаването на нови закони във връзка с отговорността, така че участниците, отговорни за внедряването на изкуствен интелект, да могат да бъдат подвеждани под отговорност за манипулиране на пазара. Това би могло да се прилага в случаите, когато те не са възнамерявали да подведат инвеститорите.

„Прилича малко на баснята за костенурката и заека“, казва Анунциата.

„Надзорните органи обикновено са костенурката, докато манипулаторите, които използват алгоритми, са заека и е трудно да бъдат настигнати.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !