Централните банки намалиха резервите си от злато със 71 тона през април, основно заради продажби от Турция и Казахстан.
Южната ни съседка продаде 81 тона от ценния метал, с което продажбите в последните два месеца възлизат на 96 тона.
От централната банка на Казахстан се разделиха с 13 тона злато, с което продажбите от началото на 2023 г. възлизат на 32.6 тона.
Страната беше един от най-големите купувачи в годините до 2021 г., като в предходните 10 години увеличи златните си резерви с над 320 тона. След поскъпването на златото от централната й банка започнаха да продават благородния метал, като през 2022 г. се разделиха с над 50 тона.
Продажби през април са отчетени от Узбекистан и Киргизстан.
Най-големи покупки през месеца са реализирани от Полша (15 т), Китай (8 тона), Чехия (2 тона) и Монголия (1 тон).
Какво се случва от началото на 2023 г.?
Сингапур и Китай са основните купувачи на злато от началото на настоящата година. Те са увеличили златните си резерви със съответно 68.7 и 65.9 тона.
Нетни покупки са отчетени и от Полша (14.8 тона), и Индия (7.3 тона).
Общо при четири държави се отчита спад на резервите от злато от над 10 тона от началото на 2023 г. Това са Турция (50.6 тона), Казахстан (32.6 тона), Узбекистан (16.2 тона) и Камбоджа (10.1 тона).
Настоящите продажби на Турция следват политиката на покупки - на 147.6 тона злато през 2022 г. и над 425 тона в последните шест години.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
