ЕЦБ чака до декември за окончателно понижение на лихвите?

Европейската централна банка може да отложи окончателното си понижение на лихвените проценти до декември - без инвеститорите, междувременно, да стигнат до заключението, че облекчаването на паричната политика е приключило.

Това показва проучване на Bloomberg сред икономисти.

Мнозинството от тях продължават да очакват последното намаление с четвърт пункт на лихвата по депозитите - до 1.75%, да бъде през септември след пауза през следващата седмица.

Същевременно, половината от анкетираните смятат, че ЕЦБ може да не предприеме действия в три поредни заседания, преди трейдърите да приемат, че разходите по заеми са достигнали долната си граница. Това е по-дълго време, в сравнение с преди, поради несигурността около търговията.

Паузата през този месец беше добре сигнализирана от ръководителите на банката, начело с президента Кристин Лагард, която смята, че ЕЦБ е в „добра позиция“ да се справи с евентуални предизвикателства пред икономическия растеж и инфлацията. Но консенсусът след лятото е по-малък.

Членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел смята летвата за ново намаление за „много висока“, а Оли Рен от Финландия и Франсоа Вилерой дьо Гало от Франция се опасяват, че ръстът на цените ще бъде под 2% - особено ако еврото поскъпне повече спрямо долара.

Юлското решение „би трябвало да бъде сравнително ясно, като повечето членове на Управителния съвет вероятно ще подкрепят запазването на лихвените проценти“, казва Фабио Балбони, старши икономист за еврозоната в HSBC.

„Някои ще го счетат като пауза, а други ще го сметнат за край на цикъла на понижение на лихвите. Това би могло да породи някои дискусии относно посоката на лихвените проценти след юли.“

Около една четвърт от участниците в проучването смятат, че ЕЦБ вече е приключила с понижаването на лихвените проценти. Почти половината прогнозират последен ход през септември, докато 21% очакват това да се случи през декември.

Това е месецът, в който Мариано Валдерама, главен икономист на Intermoney, прогнозира първото увеличение на лихвите. Въпреки че призивът му за увеличение на лихвите е най-ранният, приблизително един на всеки петима участници очаква това да се случи преди края на 2026 г.

Може ли да се разбунтуват пазарите, ако Тръмп уволни шефа на Фед?

Който и път да изберат политиците, това ще зависи до голяма степен от търговските преговори между Брюксел и Вашингтон. След като Европейският съюз сигнализира, че е близо до сделка, президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с налагането на мита от 30%.

„Развитието на търговските преговори между ЕС и САЩ е най-важното нещо, което трябва да се следи, тъй като това може да наклони настоящия баланс между вътрешната сила и външното търсене“, казва Джули Йофе, макростратег по Европа в TD Securities.

Тъй като споразумението е малко вероятно до заседанието на ЕЦБ следващата седмица, Управителният съвет „ще бъде в състояние да сигнализира дали е необходимо допълнително намаление или дали е достигнат крайният лихвен процент“.

Основното предизвикателство е „да се избегне насочването на пазарите към или далече от ново понижение на лихвите“, казва Юси Хилянен от SEB.

Трейдъри прогнозират по-малко от 50% вероятност за понижение през септември. Намалението е почти изцяло отчетено в цената до края на годината.

През септември и декември политиците могат да се съобразят с нови икономически прогнози за 20-членната еврозона. Миналия месец ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще се установи на 2% през 2027 г., след едва 1.6% средно през следващата година.

Анализаторите считат рисковете за юнските прогнози като до голяма степен балансирани. Те са разделени по въпроса дали е по-вероятно да надхвърлят или останат под целевото ниво за инфлацията.

„Рисковете от понижение вероятно са по-големи в краткосрочен план, докато тези от покачване на инфлацията може да са по-големи в средносрочен план“, казва Денис Шен, икономист от Scope Ratings.

Той твърди, че евтините стоки от Китай и други държави, засегнати от американските мита, вероятно биха намалили ценовия натиск, ако бъдат пренасочени към Европа, като покачването на еврото също има дезинфлационен ефект.

Дори и след като ограничи част от ръста си, единната валута е поскъпнала почти с 12% спрямо долара тази година, като се търгува близо до 1.16 долара.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред Bloomberg този месец, че 1.20 долара за евро, което не е достигано повече от четири години, е нивото, при което икономиката може да се сблъска с проблеми.

Участниците в анкетата изглежда имат по-висок праг на болка. Само около една четвърт споделят мнението на Гиндос, а останалите посочват ниво до 1.35 долара. Мнозина казват, че темпът на поскъпване е също толкова - ако не и по-важен, от самия валутен курс при определяне на рисковете от спад на цените. Съществуват обаче и опасности от покачване.

„Заради увеличението на публичните разходи има риск основната инфлация да се задържи над целевите нива“, каза Силвен Бройер, икономист в S&P Global Ratings.