Днес Санта Моника Бийч е едно от най-емблематичните места в света, простирайки се на разстояние от близо 5 км. Само през 2023 г. 4.6 милиона души са го посетили.

Мястото обаче не винаги е било такова – тези златисти плажове някога са били каменисто и диво крайбрежие, докато градските власти не решават да вземат нещата в свои ръце.

В началото на 90-те години Маями е мястото, на което всички искали да бъдат. Дългите с километри златисти пясъци, топлият, тюркоазен океан и климатът превръщат Флорида в гореща точка за туристите.

В другия край на страната - на Тихия океан, плажовете в Лос Анджелис били скалисти и диви – остри скали се спускали към студените, разбиващите се в тях вълни, а трасето на тихоокеанската железница се движело успоредно на брега на океана.

"Градските власти искали да превърнат Санта Моника (един от крайбрежните градове) в американската Ривиера," обяснява пред BBC Елза Девиен, ассистент по История в университета Нортумбрия, която наскоро публикува книга за историята на плажовете в Лос Анджелис.

"Санта Моника искала да се утвърди като курортен град за богатите и известните. Тези крайбрежни градове имали големи амбиции."

Малките ивици пясък в Санта Моника и Венис вече били много пренаселени от новите семейства, които се заселват в града по време на бума на населението през 20-те години.

"Плажовете били толкова тесни, че човек едва можел да се разхожда по тях при прилива," казва Девиен. Според нейните проучвания, ивиците били с широчина между 23 и 30 метра, в сравнение със 151 метра днес.

Общинските власти вземат нещата в свои ръце и решават да изградят по-голям плаж. Те докарват с камиони пясък от дюните в намиращия се на юг град Плая дел Рей, както и от океанското дъно, и от неуспешен проект за създаването на яхтено пристанище в Санта Моника.

В периода 1939 – 1957 г. в Санта Моника Бийч са изсипани над 13.4 млн. куб. м пясък, които се равняват на над 5 000 басейна с олимпийски размери.

"Tе се изживяват като Господ при оформянето на този пейзаж," казва Девиен. "Лос Анджелис обаче имаше късмет, защото това наистина проработи и градът все още разполага с тези прекрасни, широки плажове и до днес."

Климатът обаче се променя и крайбрежието на Лос Анджелис ерозира. Пясъкът, който издържа толкова добре изпитанията на времето, сега е уязвим на бури и крайбрежни наводнения.

Всъщност, Южна Калифорния може да изгуби една или две трети от плажовете си до 2100 г. заради повишение на морското равнище. Късметът на тези огромни, широки плажове може би се изчерпва. И тук на преден план излизат пясъчните дюни, с които някога е било осеяно крайбрежието.

Защита от природата

Благодарение на свършената от градските власти работа преди век и на настоящите практики за поддържането на плажовете, те до голяма степен са лишени от живот.

Тези дълги, равни плажни ивици, на които се наслаждават плажуващите в Ел Ей, изглеждат така заради тежките машини, които излизат всяка сутрин, за да ги поддържат. Тази практика съществува в Санта Моника от повече от 70 години.

Използва се за премахването на боклуци и за насърчаването на дейности за отдих, като волейбол, но също така допринася за намаляването в голяма степен на биоразнообразието. За крайбрежните птици има по-малко плячка, а богатството на видовете намалява.

Преустановяването на тази практика е първата стъпка за Том Форд - президент на местната организация с нестопанска цел The Bay Foundation, която укрепва плажовете, като възстановява пясъчните дюни.

От фондацията знаят, че ако спрат поддръжката на плажовете и върнат местните растителни общности в района, пясъчните дюни ще се появят отново, осигурявайки естествен буфер срещу ерозията. Подобен успешен проект вече е реализира на юг.

В края на 2015 г. фондацията отцепва зона от три акра (12 140 кв. м), на която посява семената на различни растения, които след това пускат корени и започват да растат и да цъфтят.

С израстването на растенията те улавят носения от вятъра пясък под клоните и листата си, като с времето се създава бариера от пясъчни дюни, които защитават срещу крайбрежна ерозия.

Проектът беше експериментален, обяснява Форд. По негови думи обаче той е преминал с огромен успех. Дюните вече са с височина между 30 и 90 см.

Изненадващо завръщане

През март 2016 г. Форд и неговият екип виждат нещо друго, което се е завърнало в допълнение към дюните – застрашената от изчезване западна снежна птица. Това е вид, който не е виждан в района на Лос Анджелис от близо 70 години.

Първото гнездо за района е открито през 2017 г. в дюните и в него имало три яйца. След това този вид птици се звръщат във въстановената зона, за да гнездят. Появяват се и растения, които не са засаждани от фондацията. Пристигат и дюнните бръмбари, които осигуряват храна за птиците и които не са наблюдавани при базовите проучвания преди възстановяването.

Форд също така бил „приятно изненадан“ от начина, по който реагирали хората.

"Досега не сме имали нито един инцидент с вандализъм. Надяваме се, че това представлява за тях допълнително изживяване, като по-естествена форма на плажа. Можем да накараме хората да се замислят, че плажовете не трябва да приличат на огромни пясъчни паркинги".  

През януари 2023 г. пясъчните дюни най-накрая са подложени на изпитание от силна буря, вълнението на океана и високия прилив.

Това метеорологично събитие причинява значителна ерозия на няколко плажа в Лос Анджелис, но не уврежда възстановената плажна ивица, където повишението на водното ниво спира при дюните - за разлика от обработваните плажове, където това става още 20-30 метра по-далеч от морето.

Пясъчните дюни като инструмент за устойчивост

"Плажните дюни играят важна роля за крайбрежната ерозия, защото служат като бариера за повишението на нивото на водата," казва Тиму Галиен, доцент по инженерни науки в Университета на Калифорния, Лос Анджелис.

"Когато имате високи вълни, които съвпадат с висок прилив, в много случаи те биха залели плажа. Ако обаче имате структура с дюни, така осигурявате допълнителна надморска височина. Това позволява на вълните да проникнат в дюните, вместо да залеят пясъка и да наводнят инфраструктура, автомобилни паркинги и сгради, както и магистралата, която се намира на заден план".

Въпреки че Санта Моника Бийч може да изглежда широк, има "много начини за наводняването на плаж", обяснява Галиен, а широкият равен плаж не е застрахован, особено на фона на интензивни валежи и повишение на морското равнище.

Въпреки че е прекалено рано Галиен да говори за резултатите от проекта в Санта Моника, той е ръководил сходен проект в Кардиф Стейт Бич в Сан Диего, който се превръща в пример за т. нар. живи брегове.

"Пясъчните дюни са начинът на природата да защитава своето крайбрежие," казва Галиен.

"Ние обаче често ги асфалтираме или строим върху тях. Мисля, че тези проекти за живи брегове са фантастични, защото на практика работите заедно с природата, а не срещу нея. Разбира се, визуално те също са много привлекателни. Мисля, че това е бъдещето за много крайбрежни общини."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !