• Експертът по политики за опазване на околната среда Ивайло Петков обяснява защо превенцията е значително по-ефективна и икономически изгодна от последващата реакция при природни бедствия.
  • Той акцентира върху необходимостта от инвестиции в системи за ранно предупреждение, поддръжка на речни корита и градско озеленяване, като предлага и конкретни мерки за адаптация на градове като София към климатичните промени.

Как България да се подготви за неизбежните климатични рискове, преди те да се превърнат в мащабни и скъпоструващи бедствия? Превенцията е много по-ефективна от последващата реакция, но често остава на заден план в политическия и обществен фокус.

В интервю за Darik Business Review експертът в областта на политиките по опазване на околната среда и изменението на климата Ивайло Петков разяснява ключови аспекти на превенцията при наводнения, пожари и горещи вълни.

Той коментира цената на бездействието и предлага конкретни мерки, които общините могат да предприемат дори с ограничени бюджети, като отделя специално внимание на София, зелените площи и борбата с ефекта на градския топлинен остров.

dbr.bg-image

Кой е Ивайло Петков?

Ивайло Петков е утвърден професионалист с дългогодишен опит в националните и европейските политики, свързани с опазването на околната среда и изменението на климата.

В продължение на седем години той е бил парламентарен секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), където е работил активно по усъвършенстване на законодателството.

Участвал е в разработването на проекти, свързани с възобновяема енергия и смекчаване на последиците от климатичните промени. През последните години фокус на неговата работа са инициативите на Мисията на ЕС за адаптация към изменението на климата.

Превенция срещу реакция: най-честата грешка на институциите

Според Ивайло Петков една от най-честите грешки, допускани не само в България, но и в много други държави, е фокусът върху реакцията след настъпването на бедствие.

Тези действия са по-видими както политически, така и обществено, но от гледна точка на ефективното управление на климатичния риск, превенцията е правилният подход.

"Вместо да инвестираме след наводнение, пожар или гореща вълна, трябва да намалим вероятността и мащаба на щетите предварително."

Кои превантивни мерки са най-ефективни?

Експертът посочва, че различните рискове изискват специфични превантивни мерки, които дават най-висока възвръщаемост на инвестициите.

  • При наводнения: Най-ефективни са системите за ранно предупреждение, редовната поддръжка на речните корита и изготвянето на детайлни карти на риска.
  • При пожари: Ключови са превантивното управление на растителността и системите за ранно откриване.
  • При свлачища: От съществено значение е постоянният мониторинг на рисковите терени.
  • При горещини: Най-голяма полза носят градската зеленина и създаването на повече сенчести пространства.

Дори общините с ограничен бюджет могат да предприемат ефективни стъпки. Първата и най-важна е да се направи оценка и картографиране на климатичните рискове на тяхна територия.

След това приоритет трябва да бъдат системите за ранно предупреждение и бързи мерки за адаптация като озеленяване и по-добро управление на дъждовните води.

Цената на бездействието

Съществуват модели, които изчисляват цената на бездействието. Те сравняват два основни сценария: инвестиция в мерки за адаптация днес или плащане на много по-висока цена за щетите в бъдеще.

Тези изчисления включват не само преките инфраструктурни щети, но и загубите за бизнеса, разходите за здравеопазване и средствата за аварийни дейности.

Как София да се адаптира към горещите вълни?

Проблемът с високите температури в големите градове се дължи на взаимосвързани фактори като липсата на зелени площи, прекомерното застрояване, големите асфалтови площи и липсата на сянка. Всичко това води до т.нар. ефект на градския топлинен остров.

Според Ивайло Петков добре планираните зелени площи и коридори могат да намалят локалните температури с между 2 и 8°C, подобрявайки значително качеството на градската среда.

За целта е нужна промяна в правилата за строителство, така че климатичната адаптация да стане задължителна част от градското планиране. Това включва изисквания за озеленяване, създаване на сенчести пространства, използване на пропускливи настилки и изграждане на зелени покриви.

В съществуващите квартали също могат да се приложат мерки като засаждане на дървета по улиците, поставяне на зелени фасади, преобразуване на асфалтови площи, изграждане на сенчести конструкции и активно озеленяване на междублоковите пространства.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google