На ден Европа губи зелени площи, които се равняват на 600 футболни игрища и някога са били дом на дивата природа, улавяли са въглерод и са осигурявали храна, разкрива разследване на The Guardian и партньори.

Анализът на сателитни изображения в Обединеното кралство и континентална Европа за период от пет години показва скоростта и мащабите, с които зелените площи посивяват, погълнати от асфалт за пътища, тухли и хоросан за луксозни голф игрища и жилищни комплекси.

Мащабът на проблема: 9000 кв. км за 5 години

Загубата на горски площи в Амазония се измерва от години с помощта на сателитни изображения и наземно наблюдение, но досега мащабът на изгубените зелени площи в Европа никога не е бил улавян по същия начин.

В първото по рода си проучване в цяла Европа - проектът „От зелено към сиво“, в сътрудничество с учени от Норвежкия институт за изследване на природата (Nina), разкрива мащаба на природата и земеделските земи, погълнати от човешка намеса.

Трансграничният проект на Guardian, Arena for Journalism in Europe (Arena), Nina, норвежката телевизия NRK и други новинарски издания в 11 държави установява, че Европа губи около 1500 кв. км годишно поради строителство.

Около 9000 кв. км земя - площ с размерите на Кипър, са е превърнала от зелена в сива между 2018 и 2023 г., според данните. Това се равнява на почти 30 кв. км на седмица, или 600 футболни игрища на ден.

Природата понася по-голямата част от загубите - около 900 кв. км годишно, но изследванията показват, че хората също така строят върху земеделска земя с темп от около 600 кв. км годишно, което носи тежки последици за продоволствената сигурност и здравето на континента.

„Загубата на земя поради застрояване е един от основните двигатели на загубата на дива природа и намаляването на биоразнообразието. Но ние също така губим обработваема земя и продуктивна земя, тъй като градовете ни се разширяват в зеления пояс и върху земеделска земя“, казва Стив Карвър, преподавател по дива природа в Университета в Лийдс.

Какво измества природата?

Най-често срещаните строителни дейности, които представляват една четвърт от всички случаи, са свързани с жилища и пътища. Но природата и земеделските земи също се унищожават, за да се пригодят за луксозни удобства за богатите, туризъм, консуматорство и индустрия.

Спорни проекти в защитени зони

Arena разкрива, че в Португалия почти 300 хектара (740 акра) от защитените пясъчни дюни на плажа Гале близо до Мелидес, на час южно от Лисабон, са били изгубени, за да се създаде ново голф игрище в комплекса CostaTerra, където имотите ще се продават за около 6.4 млн. евро.

Курортът, който все още е в процес на изграждане, е втори дом на английската принцеса Юджини и нейния съпруг Джак Бруксбанк, който работи по проекта. Той се строи върху земя от Натура 2000, която би трябвало да е защитена съгласно разпоредбите на ЕС.

Курортът обещава „простия лукс на европейския живот“ на „последното недокоснато атлантическо крайбрежие в Южна Европа“. Смята се, че неговото голф игрище с площ от 75 хектара консумира до 800 000 литра вода на ден за поддържане на зелените площи.

Изключения за застрояването върху земи от Натура 2000 могат да бъдат предоставени, ако има надделяващ обществен интерес. Португалските власти одобриха курорта, който е собственост на американската имотна компания Discovery Land Company, въз основа на икономическа изгода.

Йоанис Агапакис, адвокат от ClientEarth - неправителствена организация в сферата на екологичното право, заяви, че едно голф игрище не отговаря на тези изисквания.

„Очевидно това не е преобладаващ обществен интерес. Самият факт, че намирате икономически ползи или някакъв вид икономическо развитие от даден проект, не го прави преобладаващ обществен интерес.“

 „Изграждаме CostaTerra като модел за екологично управление и устойчивост в региона“, заявиха от Discovery Land Company.

„Всеки аспект на имота, от проектирането на голф игрището, през практиките за управление на дъждовната вода и отпадъците, до развитието и опазването на местообитанията и коридорите за дивата природа, е проектиран така, че да отговаря или да надвишава стандартите на ЕС, включително рамката Натура 2000. Ще продължим да внедряваме иновации и да намираме решения, за да направим CostaTerra най-отговорния имот от този вид.“

Бруксбанк пък не е отговорил на запитването на коментар на The Guardian.

В Турция, влажната зона Чалтълъдере в провинция Измир на брега на Егейско море е затрупана под повече от квадратен километър бетонни основи за яхтено пристанище за ремонт и изграждане на луксозни яхти, показва разследването.

Официално обявена за влажна зона от Турция, Чалтълъдере е била дом на птици фламинго, пеликани, корморани, ципура и лаврак. Тя е служила и като жизненоважен резервоар за въглерод и естествена защита от наводнения.

Местните власти обаче отменят защитения ѝ статут през 2017 г. след напрегнато и противоречиво заседание на местната комисия. Сателитни снимки показват как жизненоважната спирка на прелетните птици е била погълната от бетонни основи.

Yatek - индустриалният кооператив, разработващ проекта за пристанище, казва, че той ще донесе огромен икономически растеж и хиляди работни места в района.

„Най-богатите хора в Турция и в света ще доведат големите си яхти тук и ще ги ремонтират или ще ги построят“, каза бившият директор на Yatek в интервю през 2021 г. Кооперативът предвижда производството на до 132 луксозни яхти годишно.

В изявление от Yatek заявяват, че техният проект е „напълно съобразена с изискванията инициатива, която стриктно следва всички законови процедури, включително получаването на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)“, документ, който подробно описва последиците от проекта, необходими за издаване на разрешение съгласно законодателството на ЕС.

Турция, която е най-голямата страна в изготвения анализ, се класира на първо място по количество загубени зелени площи между 2018 и 2023 г. Тя е застроила 1 860 кв. км естествена и обработваема земя, което представлява повече от една пета от общата загуба на земи в Европа.

Строителните дейности обаче са в цяла Европа. В планината Каракамен в Северна Гърция, определена като безпътна пустош в гръцкото законодателство, се строи голям вятърен парк в районите на Западна и Централна Македония.

Според базираната в Дъблин Aer Soléir - крайният собственик на вятърните паркове в Каракамен, плановете са напълно съобразени с приложимите гръцки и европейски регулаторни рамки.

Компанията заяви, че проектът си е „осигурил, по време на дълъг и взискателен процес на проектиране и лицензиране, всички необходими разрешителни и одобрения“ и добави:

„Проектът е бил разгледан два пъти от върховния административен съд. И в двата случая съответните искове за отмяна бяха отхвърлени и съдът потвърди пълното съответствие на проекта с екологичната и регулаторната рамка.“

Компанията заяви също, че паралелно със строителството се извършват и редица дейности по залесяване.

В Германия половин милион дървета бяха отсечени близо до Берлин, за да се построи гигафабриката на Tesla, след като правителството одобри план за разширяване на завода, за да се удвои производството на до 1 милион автомобила годишно.

Методологията, използвана в разследването „От зелено към сиво“, е различна от официалния метод, използван от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), който изключва площи по-малки от 50 000 кв. метра, еквивалентни на около пет футболни игрища.

Разследването идентифицира малки, частични загуби на природата, както и строителство в градски зелени пространства, което доведе до оценки 1.5 пъти по-големи от изчисленията на ЕАОС и показва общото въздействие на кумулативните малки загуби.

„Това е бавно настъпващ проблем“, каза Ян-Ерик Петерсен от ЕАОС.

„Просто се натрупва с времето.“

Евродепутатът от Зелената партия Лена Шилинг заяви: „От години ЕС обещава да има водеща роля в опазването на климата и природата, но това разследване показва, че буквално циментираме собственото си бъдеще.“

„Всяка гора, плодородно поле и гореща точка на биоразнообразието, унищожени за краткосрочна печалба, е предателство на обещанията, които дадохме на младите хора.“

Според нея, ако природата продължи да бъде третирана като заменима, Европа ще загуби не само своите климатични цели, но и продоволствената си сигурност, здравето си и самите места, заради които си заслужава да се живее на континента.

Кои държави застрояват най-много?

Анализът обхвана 30 държави, представляващи 96% от площта на 39-те държави на ЕИП. Всяка от изследваните държави губи природни и земеделски площи, но някои се справят по-зле от други.

Петте държави с най-големи загуби на зелени площи са Турция, с над 1800 кв. км загубени природни и обработваеми площи между 2018 и 2023 г., Полша (над 1000 кв. км), Франция (950 кв. км), Германия (720 кв. км) и Обединеното кралство (604 кв. км).

Зандър Вентър от Nina планира да разшири проекта, за да създаде глобална визия за въздействието, което човечеството оказва върху планетата.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !