Глобалният Юг се очертава като регион, внедряващ най-бързо генеративния изкуствен интелект (GenAI), оставяйки много от европейските си конкуренти назад, сочи ново проучване.

Изкуственият интелект обещава да революционизира здравеопазването и световните икономики, но страните, които нямат подходяща инфраструктура или не успяват да се адаптират към технологиите, биха могли да изостанат.

Младите хора на възраст между 18 и 35 години в Индия, Бразилия и Южна Африка са водещи при възприемането на изкуствен интелект, като усвояването му в европейските страни, включително Германия, Франция и Италия, изостава, според ново проучване, проведено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в сътрудничество с технологичната компания Cisco.

Повече от 14 000 души от 14 държави са отговорили на 20 въпроса за това как използват генеративен изкуствен интелект и интернет.

В Индия, например, 66% от анкетираните казват, че използват генеративен изкуствен интелект редовно, в сравнение с едва 19% в Германия.

Коя европейска държава използва изкуствен интелект най-много?

Нидерландия използва изкуствен интелект най-много в Европа, като 25% от анкетираните споделят за редовна употреба на AI. На другия край на скалата е Германия, като 19% от потребителите съобщават за редовна употреба.

Въпреки че европейците не го използват толкова, колкото техните връстници в Азия или Латинска Америка, половината от анкетираните германци, французи и италианци казват, че AI е поне донякъде полезен.

Нидерландците са по-предпазливи по отношение на AI, като 44% от хората казват, че служи за някаква цел.

Тези числа са под средните за света в проучването, в което 80% сред хората под 35 години казват, че изкуственият интелект е донякъде полезен.

„По-младите хора (18-35-годишни) и тези в развиващите се икономики показват висок оптимизъм относно генеративния изкуствен интелект, но по-възрастните хора и тези в Европа и Япония са по-скептични“, установи проучването.

Европейците също така са по-малко склонни от своите връстници да смятат, че изкуственият интелект ще повлияе на кариерата им. Почти една трета от анкетираните в Нидерландия казват, че той няма да има никакво въздействие, в сравнение с малко над 20% в Германия, Франция и Италия.

„Това предполага, че докато някои се готвят за големи промени, повечето хора в анкетираните европейски страни са или неубедени, или несигурни относно въздействието на изкуствения интелект на работното място“, се казва в доклада.

Европейските респонденти също така е по-малко вероятно да са преминали обучение за подобряване на уменията си в областта на изкуствения интелект, отколкото техните връстници на други континенти, като над 70% от френските и германските участници в проучването заявяват, че не са преминали никакво обучение за работа в областта на изкуствения интелект.

По-малко хора в Испания и Италия са без обучение по изкуствен интелект, като съответно 68% и 64% заявяват, че все още не са преминали такова.

Въпреки това, 33% от германските респонденти и 31% от нидерландските заявяват, че на работните им места е било предлагано обучение по информационни технологии през последната година.

Има някои европейски страни, които се надяват да наваксат в образованието по изкуствен интелект. Почти 30% от италианските респонденти заявяват, че вероятно ще преминат обучение по изкуствен интелект през следващата година, докато намеренията в Германия са много по-слаби.

Повече от половината от анкетираните във Франция заявяват, че няма да участват в обучение по AI през следващата година.

Проучването установява, че готовността на европейците да се включват в курс по AI също е под средното за света ниво. Почти 60% от участниците от Индия, Бразилия и Южна Африка планират да преминат обучение по AI, за да се запознаят с новите технологии.

Въпреки че докладът на ОИСР показва, че по-младите поколения и развиващите се икономики са водещи при възприемането на AI и технологиите, те „също са изложени на по-голям риск от негативни странични ефекти“, като например умора от екраните и дигитално общуване, се казва в доклада.