• Мащабно проучване за 2025 г. разкрива, че 94% от гражданите на ЕС използват интернет.
  • България отбелязва най-големия ръст в достъпа до мрежата за последните десет години (+34%).
  • Въпреки това страната ни остава на последните места по ключови дигитални дейности, като онлайн пазаруване и използване на електронна идентификация (eID), където едва 12% от българите са се възползвали от услугата.

През 2025 г. дигиталният пейзаж в Европейския съюз показва почти пълна свързаност – 94% от гражданите са използвали интернет през последните три месеца, докато едва 4% са прекарали цялата година офлайн.

Мобилните устройства са основен инструмент за достъп до мрежата за близо 9 от 10 души, а всеки трети е експериментирал с инструменти, базирани на генеративен изкуствен интелект, сочат данни на Евростат.

Въпреки общия напредък, данните разкриват значителни разлики между отделните държави членки - особено в сферата на електронната търговия и дигиталните публични услуги.

Достъп до интернет: България с рекорден скок

През 2025 г. Нидерландия и Люксембург оглавяват класацията с 99% от домакинствата, свързани с интернет. На другия полюс са Гърция и Хърватия, съответно с 89% и 88%.

Най-впечатляващият напредък за последните десет години (2015-2025 г.) е отчетен в България, където достъпът до интернет в домакинствата е нараснал с цели 34 процентни пункта. Значително увеличение се наблюдава и в Румъния (+28%) и Кипър (+26%).

Що се отнася до индивидуалната употреба, Дания, Нидерландия и Люксембург отново са начело с над 99% активни потребители. В тези страни делът на хората, които никога не са влизали в мрежата, е под 1%.

За разлика от тях, в Хърватия, Португалия и Гърция този дял е около 10%. Интересен факт е, че основната причина за неизползване на интернет в ЕС е липсата на нужда (3%), като този мотив е най-силно изразен в България (9%), Гърция (8%) и Полша (7%).

dbr.bg-image

Мобилни устройства и изкуствен интелект в ежедневието

Мобилните телефони и смартфоните са най-предпочитаното устройство за достъп до интернет в ЕС, използвано от почти 90% от потребителите. Следват ги лаптопите (56%) и настолните компютри и таблети (по 31%).

През 2025 г. се наблюдава и сериозен интерес към генеративния изкуствен интелект (ИИ). Близо един на всеки трима души в ЕС е използвал такива инструменти, най-често за лични цели (25%). Водещи в това отношение са Дания (48%), Естония (47%), Финландия и Малта (по 46%). Основните причини, поради които две трети от европейците не са използвали ИИ, са:

  • Липса на необходимост (39%)
  • Липса на знания как да ги използват (8%)
  • Не са знаели за съществуването им (5%)

Онлайн пазаруване и е-управление: Къде е България?

Електронната търговия продължава да расте, като 74% от хората в ЕС са поръчвали стоки или услуги онлайн през 2025 г. (спрямо 65% през 2020 г.). Най-активни онлайн купувачи са в Ирландия (95%), Нидерландия (94%) и Дания (91%).

България, заедно с Италия, се намира в дъното на класацията. Едва 51% от българите са пазарували онлайн през изминалата година. В същото време Румъния и Гърция отбелязват най-голям ръст в този показател за последните пет години.

Подобна е картината и при взаимодействието с публичните институции онлайн. Докато в ЕС средно 72% от гражданите са използвали уебсайтовете или приложенията на държавната администрация, в страни като Дания и Финландия този дял надхвърля 95%. В Румъния обаче той е едва 24%.

Предизвикателството „електронна идентификация“ (eID)

Електронната идентификация (eID) е ключов инструмент за сигурен достъп до онлайн услуги както в публичния, така и в частния сектор. През 2025 г. 52% от гражданите на ЕС са използвали своята eID. Лидери са Дания (99%), Финландия (96%) и Нидерландия (95%).

България отново е сред страните с най-ниски показатели – едва 12% от хората са използвали електронна идентификация, като по-нисък е само резултатът на Румъния (10%). Основните причини за това в България са, че 47% от хората не притежават eID, а 23% смятат, че нямат нужда от достъп до услуги, които я изискват.