Учените, които преди месеци потвърдиха, че вътрешното ядро ​​на Земята наскоро е обърнало посоката си на въртене, имат ново разкритие за най-дълбоките тайни на нашата планета - те идентифицираха промени във формата на вътрешното й ядро.

Най-вътрешният слой на Земята е гореща, твърда топка от метал, заобиколена от външно ядро ​​от течен метал. В продължение на десетилетия планетарните учени подозираха, че твърдото вътрешно ядро ​​се деформира с времето, докато се върти.

Сега изследователите са открили първите доказателства за промени, настъпили през последните 20 години във формата на вътрешното ядро. Признаци за деформация се появиха във вълни от земетресения, достатъчно силни, за да достигнат до центъра на Земята.

Изследователският екип използва същите данни за проучване от 2024 г., за да разреши дългогодишен дебат относно въртенето на вътрешното ядро. Тогава те откриха, че ядрото ​​някога се е въртяло по-бързо от самата Земя.

Но в началото около 2010 г. процесът ​​се забавя. Сега ядрото се върти „назад“ спрямо останалата част от планетата.

Тяхното ново проучване, публикувано в списание Nature Geoscience, се основава на това откритие, използвайки данни за земетресения, събрани от 1991 до 2023 г.

Предишната работа на учените върху въртенето на ядрото им помага да интерпретират вариациите във височината на сеизмичните вълни, определяйки ги като индикатори за промени в повърхността на вътрешното ядро, казва д-р Джон Видейл, съавтор на предишното изследване и водещ автор на новото проучване.

„Можем да сравним сигналите, които виждаме, когато вътрешното ядро ​​се върне в същата позиция, в която е било в друго време, и видим дали има разлики, които не могат да се обяснят с въртенето“, казва Видейл, професор по земни науки в Университета на Южна Калифорния, пред CNN.

Промените във формата на ядрото могат да крият улики за силите, скрити дълбоко в Земята, които захранват нашата магнитосфера - невидимите линии на магнитна енергия, които защитават планетата от смъртоносната слънчева радиация, съобщиха изследователите.

„Почти научна фантастика“

От всички слоеве на Земята вътрешното ядро ​​е най-отдалечено и мистериозно. Тази твърда сфера от желязо и никел е около 70% от размера на Луната, с радиус от приблизително 1221 километра.

Температурите във вътрешното ядро ​​достигат до 5400 градуса по Целзий, а налягането може да скочи до 365 гигапаскала - повече от 3 милиона пъти по-високо от средното атмосферно налягане на Земята на сушата.

Докато директното наблюдение на ядрото е невъзможно, учените го изучават, като анализират промените в размера и формата на сеизмичните вълни, докато те преминават през него.

Земетресенията генерират два вида вълни. Първичните вълни, или P вълните, са първите, причинени от земетресение, и движат земята в тяхната посока. Срязващите вълни, или S вълните, са по-бавни от P вълните и движат земята перпендикулярно на посоката си.

Промените на амплитудата в един тип P вълна, проникваща в ядрото - PKIKP вълни - намекват за деформации в най-плиткото ниво на вътрешното ядро, според новото проучване.

На границата, където твърдото вътрешно ядро ​​среща течността на външното ядро, повърхността на сферата може да е по-гъвкава, отколкото на по-дълбоки нива. „Почти научна фантастика е да се визуализира какво се случва на повърхността на вътрешното ядро“, казва Видейл.

„Това е място, което е толкова различно от нашия ежедневен живот, с различни времеви мащаби, материали и невероятни сили. И все пак можем да стигнем дотам и да научим повече за това, като просто пресеем някои от последните наблюдения.“

Движение, подобно на свлачища

Учените са анализирали 168 двойки вълни от земетресения на 42 места близо до Южните Сандвичеви острови - верига от вулканични острови в Южния Атлантически океан.

Проследяването на скоростта и посоката на въртене на ядрото им дава възможност да открият промени във формата му. След като откриват скоростта на въртене, те моделират неговата позиция и след това сравняват различни PKIKP вълни, които го достигат, докато то се върти на едно и също място.

Промените на амплитудата в тези сдвоени вълни могат след това да бъдат приписани на промени в сърцевината на ядрото, а не на промени в ротацията, според проучването. Но как може да изглежда тази деформация ​​е по-трудно да се определи. Според Видейл:

„Може би топографията върви нагоре и надолу. Може би се свлича наоколо, подобно на свлачища. Най-вероятно външното ядро ​​просто да натиска вътрешното ​​и да го движи малко.“

Въпреки че само едно място във вътрешното ядро ​​показва признаци на деформация между 2004 и 2008 г., може да има още, които тепърва ще бъдат открити, съобщават изследователите. Видейл посочва:

„Трудно е да разберем дали гледаме аномално или нормално място. Но едно предположение би било, че известно количество деформация се случва доста често на много места.“

Докато твърдото вътрешно ядро ​​на Земята се върти, разтопеното външно ядро ​​се разбърква и плиска. Техните взаимодействия генерират магнитна енергия, която се развива, за да обгърне нашата планета в магнитосферата.

Но течното външно ядро ​​се свива. Милиметър по милиметър вътрешното ядро ​​е изсмукало разтопен метал от течното ядро ​​около него, казва Видейл.

Вероятно е отнело милиарди години то ​​да се охлади и втвърди, а през следващите няколко милиарда години вътрешното ядро ​​ще продължи да се охлажда, отпивайки капки течен метал от външното, докато цялото ядро ​​на Земята стане твърда метална сфера, добавя ученият.

„Това ще убие магнитното поле. Там долу вече няма да има движещо се желязо.“

Такова събитие обаче е милиарди години напред в нашето бъдеще. И преди то да се случи, Земята вероятно ще бъде заличена, тъй като нашето слънце се разширява в червен гигант и поглъща вътрешните планети на слънчевата система, смята Видейл.

Дотогава учените трябва да имат достатъчно време, за да проучат невидимите процеси в сърцето на планетата и да открият какво може да крие вътрешното въртене, разбъркване и промяна на формата на Земята.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !