Опасенията относно фискалната устойчивост и слабия икономически растеж подтикват правителствата да предприемат проста, но противоречива стъпка - да намалят броя на официалните празници, за да могат служителите да произвеждат повече.

Икономическата полза от подобен ход обаче е незначителна. Има по-добри начини за повишаване на производителността и броя на отработените часове, които биха неутрализирали ожесточените спорове относно това как се разделя икономическата торта, пише Крис Брайънт в Bloomberg.

Планът на френския премиер Франсоа Байру да премахне два от 11-те национални празника на страната - на фона на бюджетната криза, предизвика предвидимо възмущение в страната, която цени свободното време и 35-часовата работна седмица. Той обаче е в добра компания.

Словакия, която има сравнително щедрите 14 официални празника, миналия месец заяви, че ще превърне един от тях в работен ден, за да запуши дупка в бюджета. През 2023 г. Дания премахна пролетния празник „Ден на молитвата“, за да подпомогне финансирането на превъоръжаването.

Икономисти и бизнес организации в Германия и Финландия са обсъждали подобни идеи. Дори президентът на САЩ Доналд Тръмп публикува пост в Truth Social миналия месец, че в САЩ има „твърде много неработни празници“, които, според него, струват на страната милиарди долари (публикацията му съвпадна с Деня на свободата, който отбелязва края на робството в страната.)

Идеята, че повечето американци не работят достатъчно, всъщност, изглежда неправдоподобна. САЩ имат 11 официални празника - колкото и Франция, но не гарантират платен отпуск, докато французите имат право на поне пет седмици, пише Брайънт.

Европейците отдавна приемат по-ниския БВП на глава от населението в замяна на по-добър баланс между работа и личен живот. Слабият растеж и лошата демографска картина обаче оставят държавите без достатъчно средства за финансиране на социални програми, застрашавайки тази социална сделка. Сравнително ниският брой отработени часове не помага.

В Германия, където икономиката е на път да отчете минимален растеж за трета поредна година, служителите имат средно 31 дни отпуск годишно, плюс девет или повече официални празници, много от които се падат между Великден и началото на юни, когато работниците рядко са в офиса.

Британците сега вземат средно около 15 платени дни болнични, в сравнение с 10 през 2015 г.

“Далеч сме от прогнозата на икономиста Джон Мейнард Кейнс, че до 2030 г. внуците му ще работят само 15 часа седмично, но мога да разбера защо бизнес лидерите казват, че трябва да работим малко по-усилено, защото поколението на бейби бума се пенсионира”, пише Брайънт.

Въпреки че е политически непопулярно, съкращаването на официален празник е сравнително лесно в повечето страни и правителството би събрало повече данъци от генерираната увеличена стойност.

Байру изчислява, че публичните финанси на Франция биха се облагодетелствали с няколко милиарда евро, отчасти защото френските работодатели биха плащали такса за безплатния допълнителен труд, който получават.

Официалните празници не са толкова ужасни

Но жертването на няколко официални празника вероятно не променя много нещата по отношение на икономическия растеж.

Ако се приеме, че в годината има 250 работни дни (включително 10 официални празника), добавянето на допълнителен работен ден предполага приблизително 0.4% увеличение на икономическата продукция. Увеличението на БВП вероятно би било много по-малко.

Решението на Дания да накара служителите да работят един допълнителен ден би увеличило предлагането на работна ръка с около 0.25%, според оценка на Международния валутен фонд.

Ако се използва изчисление на Бундесбанк от 2012 г., че 1% увеличение на работните дни води до 0.3% увеличение на общaта икономическа продукция, добавянето на допълнителен работен ден към 250-те работни дни годишно би увеличило БВП с 0.12%.

От икономическа гледна точка, официалните празници не са толкова ужасни, колкото може би си мислите. Или поне до известна степен.

Работата, която не е завършена в почивен ден, често се наваксва по-късно. Производството, което страда повече от подобни прекъсвания, в днешно време е по-малка част от повечето развити икономики, а сектори, като ресторантьорството и туризма, печелят повече пари, когато хората не са в офиса.

Освен това, служителите се нуждаят от почивка, за да поддържат производителността и фирмения си си дух. Тридневният уикенд се усеща качествено различно от такъв, който продължава 48 часа.

А националните празници имат културни, исторически и семейни ползи, които надхвърлят чисто икономическите съображения.

Байру несъмнено би твърдял, че всеки цент от данъчните приходи и базисен пункт от растежа са от значение, но има начини за увеличаване на предлагането на работна ръка и жизнения стандарт, които не предизвикват толкова враждебност.

Рецептата за реформи варира в различните страни: Франция трябва да се съсредоточи върху повишаване на общата заетост, докато твърде много германци работят на непълно работно време.

Най-общо казано, Европа трябва да инвестира повече в образование, дигитализация и научни изследвания, за да генерира повече продукция на отработен час.

И вместо да облагат прекомерно с данъци по-ниските доходи, правителствата трябва да направят работата по-финансово възнаграждаваща. В Германия данъчната тежест и осигуровките за необвързаните работници е една от най-високите в ОИСР, така че реформата в социалното осигуряване е задължителна.

Насърчаването на по-късното пенсиониране и привличането на висококвалифицирани мигранти са жизненоважни. Същото важи и за финансирането на образованието в ранна детска възраст, така че родителите (често жените) да не са принуждавани да работят по-малко, отколкото искат.

Трябва да се признае, че съкращаването на официален празник е полезно в едно отношение: то принуждава хората да се изправят пред фискалните предизвикателства на страната си и високата цена на твърде ниския растеж.

В сравнение с необходимостта от водене на война, работата с един или два допълнителни дни, за да се плати за превъоръжаване, не е кой знае какво искане. Но не е и заместител на упоритата работа по изграждането на по-конкурентоспособни и иновативни икономики, заключава Брайънт.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !