• Според анализ на Института за пазарна икономика, трудовият пазар в България е в парадоксално състояние – рекордна заетост и дефицит от над 200 000 работници съжителстват с висока младежка безработица.
  • На този фон се наблюдава значителен ръст на работници от трети страни, особено в туризма.
  • Данните обаче показват, че присъствието им засега не оказва негативно влияние върху заплатите или заетостта на българите.

Трудовият пазар в България се намира в особено състояние, което експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) описват като парадоксално.

От една страна, последните години показват ясни признаци на прегряване – заетостта достига исторически върхове, безработицата е на ниски нива, а търсенето на труд от работодателите разкрива дефицит от над 200 хиляди души.

От друга страна, пазарът е далеч от оптималното си състояние. В някои региони безработицата остава осезаемо по-висока, а заетостта – по-ниска от средната за страната.

Сред младежите се наблюдава по-висока безработица, в сравнение с общото население, а делът на младите хора, които нито работят, нито учат, е най-високият в целия Европейски съюз.

На този фон се откроява и нова за България тенденция – навлизането на значителен брой чуждестранни работници от страни извън ЕС.

Допреди пандемията от COVID-19 те бяха рядкост, но през последните няколко години броят им расте значително, пишат от ИПИ в анализа си "Работниците от трети страни: Тенденции, сезонност и въздействие".

Това е видимо както в официалната статистика, така и в ежедневието, особено в ресторанти и хотели, където концентрацията им е най-силна.

Нарастващият им брой очаквано поражда притеснения относно влиянието им върху пазара на труда, но наличната информация сочи, че засега няма видими негативни отражения върху заплатите или заетостта сред българите.

Нужни ли са работници от трети страни на България?

Често се изтъква, че недостигът на работна ръка може да бъде задоволен с местни ресурси – чрез намаляване на младежката безработица или активиране на големия брой неработещи и неучещи младежи.

Това твърдение обаче е спорно дори при просто съпоставяне на числата, посочват от ИПИ.

Освен това професиите с голям недостиг често са непривлекателни или изискват специфични квалификации, което означава, че активирането на неактивните невинаги решава проблема с несъответствията на трудовия пазар.

Колко са чуждестранните работници и къде работят?

Оценката на броя и ролята на работниците от трети страни е затруднена от контрастни данни от различни източници.

Според Евростат, към края на 2025 г. у нас е имало 29 000 чуждестранни работници с активни разрешителни за пребиваване с цел заетост. Това е почти пет пъти повече, в сравнение с малко над 6 000 през 2020 г.

Тези данни обаче не включват сезонните работници. Водеща страна по произход е Узбекистан (близо 6000 души), следвана от Русия (3700) и Турция (3600).

Данните на Агенция „Миграция“ към МВР, предоставени по Закона за достъп до информация на ИПИ, показват, че броят на издадените разрешения за достъп до пазара на труда се е увеличил почти седем пъти между 2020 г. и 2025 г. – от 2300 на 14 300.

Разминаването с Евростат се дължи на различната методология – МВР брои издадените през годината разрешителни, докато Евростат отчита активните към 31 декември.

Трети източник - годишният доклад на Агенцията по заетостта (АЗ), посочва, че през 2025 г. е предоставен достъп до пазара на труда на 49 000 граждани от 87 държави.

От тях 25 839 са работници от трети държави с по-дългосрочни разрешения, а около 23 000 са заети краткосрочно (до 90 дни), като 18 658 от тях са сезонни работници.

Въпреки ръста, броят на работниците мигранти остава много нисък – дори по най-високите оценки те представляват под 2% от общо 2.9 милиона заети лица в България.

Тяхното присъствие обаче е силно концентрирано в определени сектори, като хотелиерство, ресторантьорство, строителство и земеделие.

Работник; ©Pixabay
Работник; ©Pixabay

Сезонната заетост

Данните на Агенцията по заетостта дават повече яснота за сезонните работници. През 2025 г. са издадени 18 658 разрешения за 90-дневна сезонна заетост. Разпределението им е силно концентрирано в няколко области:

  • Бургас: 8066 работници
  • Варна: 3022 работници
  • Пазарджик: 1456 работници
  • Добрич: 1219 работници

Най-често заеманите длъжности са свързани с туризма: „работник, кухня“ (3541), „камериер/камериерка“ (1655), „сервитьор“ (1374) и „готвач“/„помощник-готвач“ (общо 1206). Значителен дял имат и сезонните земеделски работници – 1660 души.

Почти половината от всички сезонни работници идват от Узбекистан (4759) и Киргизстан (3589). Следват Турция, Бангладеш, Непал и Молдова с по над хиляда души.

Влияят ли чуждестранните работници върху заплатите на българите?

Едно от основните притеснения е, че вносът на работна ръка потиска заплащането. Наличните данни обаче не подкрепят тази теза.

Ръстът на брутните заплати в сектора на хотелиерството и ресторантьорството за периода 2020–2025 г. е близо 110% – вторият най-висок сред всички икономически дейности и значително над средния за страната (87%).

Този ръст е по-бърз и в сравнение с туристическия бранш в други южноевропейски страни. На регионално ниво също не се открива връзка – областите с най-много сезонни работници не показват по-бавни ръстове на заплатите.

Например в област Бургас, където концентрацията им е най-висока, заплатите през 2025 г. растат по-бързо от средното за страната.

България е атрактивна страна за работници от трети държави, засега няма негативни ефекти върху местните кадри

Пазарът на труда в България изпитва хроничен недостиг на работна ръка, което превръща страната в атрактивна дестинация за работници от трети страни.

Анализът на Института за пазарна икономика показва, че към момента данните не потвърждават негативни ефекти като потискане на заплатите или изместване на местни кадри.

Присъствието на чуждестранни работници остава ограничено, но е ключово за сектори със сезонен характер.

Според експертите, привличането на заетост от трети страни, успоредно с активирането и квалифицирането на местния трудов потенциал, може да бъде важна част от решението за недостига на работна ръка и да допринесе за по-бърз икономически растеж.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google