• Проходът на Републиката, известен с историческото си име Хаинбоаз, е една от най-важните транспортни връзки през Стара планина.
  • Неговата история обхваща военни маневри от Руско-турската война, мащабно следвоенно строителство от младежки бригади и скъпи реконструкции, които го превръщат в основен маршрут за тежкотоварния трафик между Северна и Южна България.

Проходът на Републиката, известен с историческото си име Хаинбоаз, е една от най-важните транспортни връзки през Стара планина.

Историята му съчетава военни походи от Руско-турската освободителна война, мащабна младежка строителна акция след Втората световна война и няколко скъпи реконструкции, които превръщат планинския път в ключов маршрут за тежкотоварния трафик между Северна и Южна България.

Проходът на Републиката; ©АПИ
Проходът на Републиката; ©АПИ

Откъде идва името Хаинбоаз?

Името на прохода има интересен произход, който се корени в османския период. Според официалната историческа справка на Община Гурково, думата „боаз“ означава проход или теснина, а „хаин“ се свързва със значения като „предателски“ и „коварен“.

С името на прохода е свързана и историята на самия град Гурково. Старото селище Колупчии е споменато за първи път в османски регистър от 1450 г. По-късно то започва да се нарича Хаинето или Хаинкьой – по името на прохода.

Едва през 1906 г. селището е преименувано на Гурково в чест на руския генерал Йосиф Гурко.

Военна история и роля в Освобождението

Още преди изграждането на съвременния автомобилен път, Хаинбоаз има стратегическо значение. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) проходът играе ключова роля.

Според исторически данни, в края на 1877 г. през Хаинбоаз преминава армията на генерал Фьодор Радецки, което позволява на руските войски да извършат обходна маневра и да излязат в тила на османските сили при Шипка-Шейново.

В официалната справка на Община Гурково се посочва също, че местни участници в освободителното движение са подпомогнали преминаването на отряда на генерал Йосиф Гурко през прохода.

Това показва, че маршрутът е бил важен военен коридор много преди да се превърне в основна транспортна артерия.

Строителството – дело на 22 000 младежи

Една от най-интересните глави в историята на Хаинбоаз започва на 5 август 1946 г. Тогава стартира строителството на съвременния път от първата младежка строителна бригада „Георги Димитров“.

Проектът е част от мащабното следвоенно възстановяване и строителство в страната и поставя началото на организираното младежко бригадирско движение.

Работата продължава през 1946 и 1947 г. Според архивна телеграма от 5 ноември 1947 г., изпратена до Георги Димитров, в изграждането на прохода са участвали 22 000 младежи.

В строителството се включват не само българи, но и чуждестранни бригади от Югославия, Полша, Гърция и Швейцария. Особено интересен е случаят с гръцката бригада „Янис Зевгос“, която работи два месеца на обекта.

Първоначалното трасе е с дължина 57 километра и свързва Гурково на юг със село Вонеща вода на север, като най-високата му точка достига почти 700 метра надморска височина.

Макар официалното откриване да е на 5 ноември 1947 г., бригадирите съобщават, че работата е завършена в обещания срок – 31 октомври. В памет на строителите са запазени паметни плочи.

Проходът на Републиката; ©АПИ
Проходът на Републиката; ©АПИ

Модернизация, ремонти и административни казуси

След изграждането му старото име Хаинбоаз постепенно отстъпва място на официалното наименование – Проход на Републиката.

Днес пътят е част от второкласната републиканска пътна мрежа (път II-55) и свързва Велико Търново с Гурково. През годините той е претърпял няколко мащабни реконструкции.

Един от най-големите проекти е реализиран в периода 2002–2007 г. по програма „Транзитни пътища III“ със заем от Европейската инвестиционна банка:

  • Стойност: Над 33.5 млн. лв.
  • Дължина: Ремонтирани са 30 км в четири участъка.
  • Подобрения: Изградена е допълнителна трета лента в участъци с обща дължина 4 км, рехабилитирани са 5 км и са реконструирани 25 км от трасето.
  • Съоръжения: Построени са 3 нови моста, а други 10 са ремонтирани.

Следващ голям проект на стойност 50 млн. лв. без ДДС започва през 2006 г. и обхваща 22.8 км от пътя. Въпреки мащабните инвестиции, въвеждането в експлоатация се сблъсква с проблеми.

През август 2009 г. от МРРБ съобщават за незавършени дейности и липсващи документи, включително задължителния Акт 15.

Години наред части от прохода, включително третата лента, остават без Акт 16, което им придава правен статут на незавършен строеж, макар пътят да се използва целогодишно.

Икономическо значение и предизвикателства

Проходът на Републиката е не просто връзка между две области, а важна част от транспортната инфраструктура на България.

Той е алтернатива на Шипченския проход и поема голяма част от тежкотоварния трафик между Северна и Южна България.

Според данни на МРРБ от 2013 г., цитирани от тогавашния министър Лиляна Павлова, дневният трафик е надхвърлял 7000 автомобила, като почти половината са били тежкотоварни.

През 2022 г. министър Гроздан Караджов също посочва, че значителните потоци тежкотоварни автомобили създават сериозно натоварване на инфраструктурата.

Уязвимостта на маршрута проличава през юни 2014 г., когато проливни дъждове причиняват сериозни поражения и налагат временното му затваряне до извършване на възстановителни работи от АПИ.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google