На днешната дата - 5 ноември, през 1963 г. отваря врати металургичният комбинат Кремиковци. Замислен като едно от върховите постижения на социалистическата индустриализация, комбинатът, всъщност, се превръща в емблема на нейните най-големи провали. 

Заводът работи до 2009 г., когато приключва своята дейност с окончателно обявяване на фалит. Как обаче възниква идеята за металургичния гигант край София и защо по време на цялото си съществуване той не успява да постигне положителен финансов резултат? 

Идеята за развитие на стоманодобивната индустрия у нас е свързана със стремежа на Българската комунистическа партия да се извърши промишлена революция в България с помощта на Кремиковското железорудно находище.

Решението за строителство на металургичен комбинат край с. Кремиковци е взето на легендарния Априлски пленум на БКП през 1956 г., в рамките на който Тодор Живков утвърждава лидерската си роля в партията. 

Именно той е и основният двигател на идеята, тъй като по онова време много технически експерти - и от България, и от Съветския съюз, са на мнение, че мястото не е подходящо за целта поради смесения състав на рудата в района, както и поради отдалечеността ѝ от големите пристанища.

Има и екологични съображения, свързани със замърсяването на въздуха и огромния разход на водни ресурси. 

Въпреки това Живков лобира активно пред съветското ръководство, което, в крайна сметка, осигурява технологията за строителството на комбината.

Първата копка е направена през 1960 г., а на 5 ноември 1963 г., в присъствието на 30 000 души, включително цялото държавно и партийно ръководство, са пуснати в експлоатация първата доменна пещ и ремонтно-механичният завод към комбината.  

5 ноември е обявен и за Ден на металурга в България. 

На загуба от самото начало 

Металургичният комбинат се превръща в един от най-мащабните индустриални проекти в околностите на София. Хора от цялата страна искат да станат металурзи, като за завода дори се пишат стихове и поеми.

Една от причините за еуфорията тогава е, че постъпването на работа в Кремиковци осигурявало и софийско жителство. "Пътят на България към комунизма минава през Кремиковци", гласи лозунг в един от основните цехове на металургичния завод. 

Но на практика, още от създаването си Кремиковци е нерентабилно предприятие, което съществува единствено благодарение на огромните дотации от държавния бюджет.

Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданите от него продукти имат ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали. 

След 1970 г. неколкократно се взимат политически решения за реконструкция на комбината за повишаване на неговата ефективност, но те така и не са реализирани на практика. 

С настъпването на демократичните промени в страната през 1989 г. комбинатът в Кремиковци е преобразуван в държавна фирма, а през 1995 г. започват и опитите за неговата приватизация. 

През 1999 г. Кремиковци става собственост на българската компания Дару металс за сумата от 1 щатски долар.

Цената е символична, защото компанията има натрупани огромни задължения, които новият собственик поема ангажимент да излати, като в същото време предприеме и програма за оздравяване на комбината. 

В следващите няколко години Кремиковци продължава да изнася продукция за Европейския съюз, Турция, бившите републики на Югославия, САЩ и Китай.

През 2003 и 2004 г. комбинатът дори отчита печалба, съответно от 120 млн. и 80 млн. лв., но това става възможно само благодарение на отписването на част от задълженията към държавата. 

През 2004 г. в управлението на Кремиковци влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал, който е собственик на Global Steel Holdings - най-големия производител на стомана в света, а през 2005 г. Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings.
  
По това време металургичният комбинат генерира над 10% от българския износ за ЕС, над 30% от товарните превози на БДЖ и над 70% от товарния поток на пристанище Бургас.

Ролята на компанията в българската икономика е сериозна, на стойност близо 2% от брутния вътрешен продукт, но в същото време тя продължава да трупа колосални дългове. 

Краят на Кремиковци   

В същото време се изострят социалните проблеми в комбината, тъй като на служителите не се плащат социални осигуровки, нито обезщетения при съкращения, а заплатите им се превеждат с по 2-3 месеца закъснение. По това време в комбината работят над 7000 души. 

Кремиковци е е най-големият промишлен замърсител на въздуха в околностите на София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби.

В протокол към Договора за присъединяване на България към Европейския съюз са включени изисквания за преструктуриране на българската стоманодобивна индустрия, обусловени от преходното споразумение за отпускане на държавна помощ, въпреки че тя е изрично забранена по законите на ЕС. 

За отпускането на тази помощ са определени стриктни условия, особено за постигане на жизнеспособност и за опазване на околната среда. Периодът на преструктуриране е определен до 2006 г. и удължен до 2008 г., като Еврокомисията извършва периодичен мониторинг на процеса. 

Според мониторингов доклад от 2008 г. за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния, нивото на производителност в Кремиковци е едва 30% от това в сравними европейски стоманодобивни заводи, което оказва отрицателен ефект върху бизнеса на компанията.

Към средата на 2008 г. положението е влошено до такава степен, че предприятието не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито производство по несъстоятелност.

Задълженията възлизат на над 2 млрд. лв., като почти половината от тях са към държавата. В същото време приходите от продажби намаляват драстично, а загубите растат. 

В комбината не се изплащат заплати, както изразходваният ежедневно природен газ. На 15 май 2009 г. е прекъснато газоподаването към комбината, а коксохимичните мощности са спрени безвъзвратно. 

В края на 2010 г. назначени от съда синдици се опитват да продадат останалите активи на Кремиковци, в опит да покрият поне част от задълженията към кредиторите.

След няколко търга, на които не се явяват кандидати, на 14 април 2011 г. част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД - новоучредено предприятие, свързвано с компанията за вторични суровини Надин. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !