• Замислен като върхово постижение на социалистическата индустриализация, металургичният комбинат „Кремиковци“ се превръща в емблема на икономически провал.
  • Открит на 5 ноември 1963 г., гигантът край София така и не успява да излезе на печалба през цялото си съществуване до окончателния си фалит през 2009 г.

На 5 ноември 1963 г. официално отваря врати металургичният комбинат „Кремиковци“ – проект, който трябва да бъде едно от върховите постижения на социалистическата индустриализация в България.

Вместо това обаче комбинатът се превръща в емблема на нейните най-големи провали и остава в историята като предприятие, което никога не успява да постигне положителен финансов резултат.

Заводът функционира до 2009 г., когато окончателно е обявен във фалит. Каква е историята на металургичния гигант край София и защо той е обречен на загуба още от самото си създаване?

Металургичният комбинат „Кремиковци“; ©Facebook
Металургичният комбинат „Кремиковци“; ©Facebook

Идеологическият проект на Тодор Живков

Идеята за развитие на стоманодобивната индустрия у нас е пряко свързана със стремежа на Българската комунистическа партия (БКП) да осъществи мащабна промишлена революция, използвайки Кремиковското железорудно находище.

Решението за строителството на комбината е взето на историческия Априлски пленум на БКП през 1956 г., на който Тодор Живков утвърждава лидерската си позиция в партията.

Именно Живков е основният двигател на проекта. По това време множество технически експерти, както от България, така и от Съветския съюз, изразяват сериозни резерви. Те посочват, че мястото е неподходящо поради няколко ключови причини:

  • Смесеният състав на рудата в района, който усложнява и оскъпява производството.
  • Значителната отдалеченост от големите пристанища, което затруднява логистиката.
  • Сериозни екологични съображения, свързани със замърсяването на въздуха в Софийското поле и огромния разход на водни ресурси.

Въпреки обоснованите възражения, Тодор Живков активно лобира пред съветското ръководство, което в крайна сметка се съгласява да осигури технологията за изграждането на комбината.

Грандиозно начало и нерентабилно производство

Първата копка на „Кремиковци“ е направена през 1960 г. На 5 ноември 1963 г. в присъствието на 30 000 души, включително цялото държавно и партийно ръководство, са пуснати в експлоатация първата доменна пещ и ремонтно-механичният завод. Датата е обявена и за Ден на металурга в България.

Комбинатът бързо се превръща в един от най-мащабните индустриални проекти край София, а за него се пишат стихове и поеми.

Хиляди хора от цялата страна пристигат с желанието да станат металурзи, привлечени и от възможността да получат софийско жителство.

В един от цеховете дори е издигнат лозунгът: „Пътят на България към комунизма минава през Кремиковци“.

Реалността обаче е друга. Още от самото си създаване „Кремиковци“ е нерентабилно предприятие, което оцелява единствено благодарение на огромни дотации от държавния бюджет.

Производственият му капацитет значително надхвърля нуждите на страната, а продукцията е с ниска добавена стойност. В същото време се налага България да внася скъпи висококачествени метали.

След 1970 г. няколко пъти са взимани политически решения за реконструкция с цел повишаване на ефективността, но те така и не се осъществяват.

Приватизация и нови собственици

След демократичните промени от 1989 г. комбинатът е преобразуван в държавна фирма, а през 1995 г. започват опитите за приватизация. През 1999 г. „Кремиковци“ става собственост на българската компания „Дару металс“ за символичната сума от 1 щатски долар.

Ниската цена е обяснима – новият собственик поема ангажимента да изплати натрупаните огромни задължения и да приложи оздравителна програма.

В следващите години комбинатът продължава да изнася продукция за Европейския съюз, Турция, САЩ, Китай и бившите югославски републики.

През 2003 г. и 2004 г. дори са отчетени печалби от съответно 120 млн. и 80 млн. лв., но това става възможно единствено след отписване на част от задълженията към държавата.

През 2005 г. собственик на комбината става Global Steel Holdings на индийския бизнесмен Прамод Митал. По това време „Кремиковци“ генерира над 10% от българския износ за ЕС, над 30% от товарните превози на БДЖ и над 70% от товарния поток на пристанище Бургас, като допринася с близо 2% към брутния вътрешен продукт на страната. Въпреки това предприятието продължава да трупа колосални дългове.

Окончателният фалит на гиганта

Успоредно с финансовите проблеми се изострят и социалните. На над 7000 служители не се плащат социални осигуровки, липсват обезщетения при съкращения, а заплатите се бавят с по 2-3 месеца.

„Кремиковци“ остава и най-големият промишлен замърсител на въздуха в района на София, заради което многократно са му налагани глоби.

Присъединяването на България към ЕС поставя строги изисквания за преструктуриране на стоманодобивната индустрия и постигане на жизнеспособност.

Мониторингов доклад на Еврокомисията от 2008 г. показва, че производителността в „Кремиковци“ е едва 30% от тази в сравними европейски заводи.

Към средата на 2008 г. положението е критично – предприятието не може да обслужва дълговете си, които надхвърлят 2 млрд. лв., и е открито производство по несъстоятелност.

На 15 май 2009 г. газоподаването към комбината е прекъснато, а коксохимичните мощности са спрени безвъзвратно.

След няколко неуспешни търга, на 14 април 2011 г. част от активите са продадени за 316 милиона лева на „Елтрейд къмпани“ ЕООД, свързвана с компанията за вторични суровини „Надин“.

Така приключва историята на един индустриален мастодонт, който остава в историята като символ на непазарна икономика и лоши управленски решения.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google