В Уелбек в Нотингамшър се намира голямо провинциално имение, разположено в обширен имот от 17 000 акра.

В продължение на няколко поколения абатство Уелбек е собственост на семейство Кавендиш-Бентинк, а до 90-те години на миналия век е резиденция на херцозите на Портланд.

Произходът на абатството Уелбек датира от 11 век, но при управлението на Джон Бентинк - петия херцог на Портланд, през 19 век абатството претърпява значително разширяване и реновиране.

Джон Бентинк е, както авторът Бил Брайсън го описва, „един от големите отшелници в историята“, който „полага най-необикновени усилия, за да избегне всички форми на човешки контакт“. Абатството Уелбек е мястото, на което той проявява ексцентризма им, правейки необикновени архитектурни допълнения, включително огромен подземен лабиринт от тунели и тайни проходи, свързващи различни стаи, който самият той рядко използва.

Уилям Джон Кавендиш-Скот-Бентинк, известен още като лорд Джон Бентинк, е роден през 1800 г. в семейството на Уилям Бентинк - четвърти херцог на Портланд. Като по-малък син първоначално не му е предопределено да наследи титлата. Въпреки това, след смъртта на брат си Уилям Хенри, през 1824 г. той става маркиз на Тичфийлд и наследник на херцогството на баща си.

На 18-годишна възраст Бентинк се присъединява към армията, като се издига до чин капитан. Влэшеното му здравословно състояние обаче го принуждава да се пенсионира рано. След това навлиза на политическата арена, ставайки член на парламента от 1824 до 1826 г.

Отново напуска заради здравето, като предава поста на чичо си. По време на кратката си политическа кариера Бентинк не е особено активен и рядко се изказва в парламента. Когато наследява баща си като петия херцог на Портланд през 1854 г., той забавя полагането на клетва в Камарата на лордовете с повече от три години.

С напредването на възрастта херцогът става все по-изобиран, затваря се във величествения си дом и общува със слугите си чрез бележки, предавани през специална кутия за съобщения, изрязана на вратата на стаите. Храната му се доставя в трапезарията с помощта на миниатюрна железница, тръгваща от кухнята. Никой няма право да го вижда, освен иконома му. Когато херцогът е болен, той общува с лекаря си по същия начин - чрез бележки.

Херцогът рядко излиза навън през деня, предпочитайки нощните разходки със слугиня, носеща фенер на 36 метра пред него. В редките случаи, когато излиза през деня, той носи две палта, изключително висока шапка, изключително висока яка и много голям чадър, зад който се опитва да се скрие, ако някой се обърне към него.

Слугите му са инструктирани да се отнасят с него така, както биха се отнасяли към мебел, покрай която минават. Наемателите в имотите му също са добре запознати с желанията му и знаят, че трябва да го игнорират, ако го срещнат. Веднъж работник, който вдига шапка пред херцога, е незабавно уволнен.

Когато трябва херцогът да пътува до Лондон, той се качва в каретата си, която след това се натоварва на железопътен вагон за пътуването до столицата. При пристигането му в Лондон каретата, заедно с него, е откарвана до лондонската му резиденция Харкорт Хаус. На целия домакински персонал е наредено да не се мярка наоколо, докато той бърза към кабинета си през преддверието.

Затвореността и ексцентричността на херцога стават легендарни, достигайки кулминацията си в изграждането на огромен подземен лабиринт от тунели и тайни проходи в рамките на абатството. Те включват комплекс от стаи и тунели под имението, свързващи различни подземни помещения и надземни сгради. Един от тези тунели, дълъг почти километър, минава от къщата до училище за конна езда и е достатъчно широк, за да вървят няколко души един до друг. Успоредно на него има друг, по-грубо изграден тунел, използван от работниците.

По-дълъг и по-сложен тунел, простиращ се на 2.4 км и предназначен закарети, е достатъчно широк, за да се разминат две превозни средства, и води към Уърксоп. Той включва куполни капандури, видими на повърхността, а през нощта е осветен от газови лампи.

По време на най-мащабните строителни дейности в имението работят 15 000 мъже. Те построяват, наред с лабиринта, библиотека с дължина 76 метра, обсерватория, огромна билярдна зала и бална зала с размери 49 метра дължина и 19 метра ширина. Смята се, че в нея е инсталиран хидравличен асансьор, който може да пренесе 20 гости, а таванът е изрисуван така, че да наподобява гигантски залез. Това са забележителни инвестиции, особено като се има предвид, че херцогът никога не приемал гости.

Въпреки затвореността си, той е грижовен работодател. Осигурява на служителите си чадъри и магарета, за да не се уморяват по време на пътуване.

Когато ролковите кънки стават популярни, той изгражда пространство за пързаляне близо до езерото за персонала и ги насърчава да го използват. Добрите му отношения със служителите му спечелват прозвището „приятелят на работника“.

Когато херцогът умира през 1879 г., неговите наследници откриват абатството Уелбек в окаяно състояние. С изключение на четирите или петте стаи в западното крило, които херцогът използва като жилищни помещения, останалите са напълно празни. Повечето са боядисани в розово. Едно от помещенията, които херцогът използва, е натъпкано до тавана със стотици зелени кутии, всяка с по една тъмнокафява перука.

Близо 20 години след смъртта му странен съдебен процес връща херцога обратно в устата на хората – това, което той се опитва да избегне цял живот.

През 1897 г. се появява жена, която твърди, че херцогът е водил двойнствен живот и всъщност е нейният тъст Томас Чарлз Дрюс, който се предполага, че е починал през 1864 г.

Жената твърди, че той е фалшифицирал смъртта на своето алтер его Дрюс, за да се върне към уединения аристократичен живот в абатството Уелбек. Заявява и че синът й е наследник на имението в Портланд. Делото стига до съда и в крайна сметка води до изкопаването на останките на Томас Чарлз Дрюс, разкривайки тялото му.

Публичността около случая разпалва интереса към херцог Уилям Бентинк. Впоследствие са написани и два романа, посветени на живота и личността му.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !