Собствениците на апартаменти в луксозен небостъргач в Ню Йорк съдят предприемачите, стоящи зад сградата, за „мащабна измама“, в рамките на която са скрити значителни структурни дефекти – включително „хиляди“ сериозни пукнатини по фасадата на кулата.

Етажната собственост в 432 Park Avenue - свръхтънък небостъргач в Манхатън, твърди, че компанията за недвижими имоти CIM Group не е разкрила мащаба на щетите, довели до наводнение и повлияли стойността на техните многомилионни имоти.

В делото, заведено в съда в Ню Йорк в края на април, са споменати и архитектурни, и инженерни компании, участващи в проекта. Собствениците на апартаменти търсят колективно обезщетение от над 165 млн. долара, според жалбата.

Завършен през 2015 г., небостъргачът с височина 426 метра има съотношение височина към ширина 15:1, което го нарежда сред така наречените „моливни кули“, разпръснати из центъра на Манхатън.

За да се предпази от силни ветрове, сградата е проектирана с празни етажи, които насърчават въздушния поток, анкери, пробити дълбоко в скалната основа, и амортисьори, действащи като махала, за да противодействат на люлеенето.

Строителният предприемач Хари Маклоу - чиято фирма McGraw Hudson Construction Corp също е посочена в иска - сравни кулата с Емпайър Стейт Билдинг, казвайки пред New York Times през 2013 г., че това е „сградата на 21-ви век“.

Поп звездата Дженифър Лопес и китайският бизнесмен Йе Джианмин са сред закупилите жилища в небостъргача за осемцифрени суми.

Множество строителни проблеми

Но собствениците и обитателите оттогава се оплакват от множество строителни проблеми, включително повече от 20 теча от 2017 г. насам, според жалбата.

През 2021 г. етажната собственост заведе дело, в което се твърди, че са налице редица дефекти - от неизправни асансьори и ниска енергийна ефективност до улей за боклук, който звучи „като бомба“, когато се използва.

Междувременно, в новото дело се посочва, че фасадата на кулата е „засегната от хиляди сериозни пукнатини, отчупване и други форми на влошаване“, включително пукнатина с дълбочина 25 см в сърцевината на сградата.

Освен че причиняват наводнение, щетите са корозирали част от стоманата в стоманобетонните колони на кулата.

Докато жалбата от 2021 г. описва „значително напукване“, жалбоподателите твърдят, че са завели последното дело, след кто са открили доказателства, че ответниците са „заговорничили“, за да скрият мащаба и сериозността на дефектите.

В изявления за CNN CIM Group и архитектите на проекта SLCE Architects „категорично“ отричат ​​твърденията и искат жалбата да бъде отхвърлена. Инженерната компания WSP е отказала коментар, а от McGraw Hudson Construction Corp не отговарят на медийните запитвания.

В иска напукването се приписва на „експерименталната“ фасада на сградата, направена от бял бетон. Материалът, според него, „обикновено се използва за естетически цели“ и е трябвало да бъде подсилен, за да издържи на структурното натоварване на свръхвисоката сграда – особено по време на силни ветрове.

В иска се твърди още, че CIM Group е игнорирала опасенията, изразени от различни консултанти по бетон, както и от покойния архитект на проекта Рафаел Виньоли, относно здравината на бетонната смес.

Етажната собственост твърди, че тестове са показали, че използването на материала ще доведе до напукване. Но CIM Group и нейните изпълнители „са продължили напред“ с „пълно пренебрежение към... неизбежните проблеми, които това би причинило на сградата и нейните бъдещи жители“, пише още в иска.

Твърди се и че въпреки че са знаели за дефектите на фасадата, SLCE Architects са измамили собствениците на жилища със „съществено неверни“ твърдения в документ с важна информация за потенциалните купувачи. В иска се цитира предполагаема промяна във формулировката на документа, променена от твърдение, че бетонът „ще“ предотврати проникването на вода, до твърдение, че е „проектиран“ само за това.

В иска се посочва още, че McGraw Hudson и WSP са подвели властите на Ню Йорк с писмо, което „невярно е представило естеството, степента и вида на пукнатините“. В него се твърди, че то не е разкрило пълните резултати от проучване, открило 1893 дефекта.

В жалбата се твърди, че след това предприемачите „многократно са отхвърляли“ препоръки как да се справят с възникналите проблеми.

Предложението върху фасадата да се нанесе непрозрачно еластомерно покритие, за да се предотврати проникването на въздух и вода, например, е било игнорирано, защото то би „променило значително“ външния вид на сградата и би я направило по-малко привлекателна за „милиардерите по света“.