Средната възраст, на която хората в ЕС са напускали домакинството на родителите си, е била 26.2 години през 2024 г.

Това сочат данни от анализа на Европейския парламент "Жилищната криза в Европа: факти и мерки на ЕС".

Възрастта варира силно по страни - от 21.4 години във Финландия до 31.3 години в Хърватия. За България тази възраст е 28.2 години, според данните от европейската статистика.

dbr.bg-image

Тези, които остават по-дълго в семейния дом, са изложени в по-голяма степен на риска да живеят в пренаселено жилище. Около 26.5% от хората на възраст между 15 и 29 години в ЕС са живеели в такива жилища, докато 16.9% от цялото население са изпитвали този проблем.

От друга страна, хората, които напускат дома на родителите си, трябва да посрещнат разходите за жилище. През 2024 г. 9.7% от младите хора са живеели в домакинства, които са изразходвали поне 40% от разполагаемия си доход за жилището, спрямо 8.2% от цялото население.

Разходите за жилище са сред факторите, които младите хора трябва да вземат предвид, когато обмислят дали да напуснат семейния дом и да заживеят сами.

Други фактори за това решение, посочени от Евростат, са наличието на стабилна връзка, положението на пазара на труда, културни традиции и разходите за живот като цяло.

Как живеят европейците?

  • над две трети от европейците живеят в домакинства, които притежават собствен имот
  • на човек се падат средно 1.7 стаи в жилище
  • в едно домакинство живеят средно 2.3 души
  • 17% от европейците живеят в пренаселени жилища, които не предлагат достатъчно пространство − поне една стая за пълнолетна двойка, самотен пълнолетен, двама братя или сестри на възраст между 12 и 17 години, деца над 12 години или две деца до 12 години
  • 33% от европейците живеят в жилища, които имат повече от достатъчно пространство

Достъпни ли са жилищата в Европа?

През 2024 г. разходите за жилище са превишавали 40% от разполагаемия доход за 9.8% от домакинствата в градовете в ЕС и за 6.3% от домакинствата в селските райони.

Над една четвърт (29%) от гърците, живеещи в градове, са израходвали поне 40% от доходите си за жилище, но само 2.3% от гражданите на Кипър са били в същото положение, сочат още данните от анализа на Европейския парламент.

Около 35.5% от дохода на домакинствата в Гърция са отивали за покриването на разходите за жилище през 2024 г., като това е бил най-високият процентен дял в ЕС. В България този дял е бил 19.3% - близо до средния за ЕС (19.2%).

Между 2015 и 2024 г. цените на жилищата в ЕС са се покачили средно с 53%, показват данните на Евростат. Най-големи повишения са регистрирани в Унгария (+209.5%), Литва (+135.0%) и Португалия (+124.4%). В България ръстът също е висок: средно 117.5%.

dbr.bg-image

Наемите също са се повишили. От 2010 г. до първото тримесечие четвърт на 2025 г. цените на наемите в ЕС са нараснали с 27.8%. Ръст е регистриран във всички страни, освен в Гърция, където има спад с 11%.

Най-големи са повишенията в Естония (+220%), Литва (+184%), Унгария (+124%) и Ирландия (+115%).

Една от причините за повишените наеми е ръстът на жилищата, които се предлагат за краткосрочни наеми през онлайн платформи. Това намалява наличността на пазара на къщи и апартаменти за дългосрочен наем.

Целият анализ ще намерите тук.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !