Историята на един от най-известните ресторанти в Париж - La Tour d'Argent, е легендарна и всеобхватна. Заведението в Пети район предлага изглед към река Сена и катедралата Нотр Дам и често е описван като "най-старият ресторант в Париж" с история, която датира от 1582 г.

Той е известен с емблематичното си ястие с патица и театралния начин на приготвянето му, както и с винарската си изба с 300 000 бутилки.

Ако може да се вярва на твърденията на ресторанта, това е мястото, на което крал Анри III използва вилица за първи път и след това популяризира употребата ѝ във Франция.

Репутацията на ресторанта привлича голям брой влиятелни клиенти през историята, в това число кралица Елизабет Втора, Теодор Рузвелт и Джон Ф. Кенеди, както и Чарли Чаплин, Салвадор Дали, Брад Пит и Анджелина Джоли.

Анимационният филм на Pixar от 2007 г. „Рататуй“ също така е вдъхновен частично от La Tour d'Argent. 

Когато ресторантът отвори отново през август 2023 г. след продължила 15-месеца реновация, това предизвика сериозно оживление сред любителите на храната в града, повечето от които се изказаха бляскаво за неговия ренесанс, който включва бар на приземния етаж, луксозен хотелски апартамент, тераса на покрива и открита кухня в салона.

Това обаче представлява и нова възможност за преразглеждане на някои от преданията, свързани с ресторанта, които се споменават от десетилетия в медиите без да бъдат оспорвани, което пък поражда гнева и възмущението на някои историци - експерти по храните.

Последният път, когато La Tour d'Argent затваря за реновация е през 1936 г., когато тогавашният собственик Андре Тераил мести ресторанта от приземния на шестия етаж в настоящата му сграда, където заведението предлага невероятен изглед към града.

Повече от 85 години по-късно неговият внук, който носи същото име, поставя началото на нова глава в дългата история на ресторанта.

В "залата на славата" на заведението, където има автографи и снимки на някои от най-популярните му гости, има и малка илюстрация на „Рататуй“, подписана от режисьора Брад Бърд, който прекарва няколко дни в ресторанта, за да скицира салона.

Сметка за електричество на катедралата Нотр Дам от 1955 г. също така разказва историята за това как бащата на Андре Тераил - Клод, плаща за осветлението на популярната забележителност във време, когато тя остава тъмна вечер, за да може да предостави на своите гости гледка.

Ресторантът е парижка забележителност, но също така е и семейна афера. Подобно на поло бара в чест на неговия баща Клод, новият луксозен апартамент L’Appartement с площ от 150 кв. м, нощувката в който струва 8 900 евро, почита паметта на хотелиерските корени на фамилията, казва Тераил.

Заедно с ресторанта, по-възрастният Тераил помага за отварянето на хотел George V, който сега е луксозният Four Seasons George V. Това също така е мястото, където неговата майка Аугуста Бурдел е живяла известно време.

В салона на горния етаж, където шеф Яник Франк ръководи своите служители в новата открита кухня, емблематичното ястие canard au sang (което се првежда като кървава патица) се приготвя по същия театрален начин, по който бившият собственик на ресторанта Фредерик Делер го е правел през 19-и век.

Вероятно също толкова важна колкото кървавата патица е и колекцията на ресторанта от 300 000 бутилки вино, която включва и няколко вина отпреди Революцията, които се оценяват на над 25 000 евро.

По време на Втората световна война Клод спасява винарската си изба от нацистите, като построява тухлена стена, за да скрие бутилките.

Подобни истории помагат за изграждането на митологията около La Tour d’Argent. Историци обаче поставят под въпрос две основни твърдения, които са от съществено значения за славата на ресторанта.

Първият спорен въпрос е често споменаваната титла на най-стария ресторант в Париж.

"Това е нещо, което изобщо не е вярно," казва Патрик Рамбур, изследовател и автор на “История на гастрономическия Париж, от Средновековието до днес.

"Идеята, че ресторантът е съществувал като заведение през 16-и век просто не е възможна," казва той. "От източниците, които съм виждал, името на Tour d’Argent започва да се споменава едва през 18-и век."

Като за начало Рамбур посочва, че Западният ресторант, какъвто го познаваме днес, се появява едва между 1760 – 1770 г. Той и също така има проблем с титлата на Tour d'Argent, който, според него, не може да е най-старият ресторант в Париж, защото през 16-и век просто не е съществувало такова нещо.

В интервю по френската телевизия от 1969 г. Клод Тераил засяга това несъответствие и описва обекта като хан или таверна, когато отваря през 16-и век, тъй като "ресторантите се появяват много по-късно."

Това обаче не удовлетворява експертите по отношение на втория спорен въпрос – твърдението, че кралете Анри III и Анри IV са били клиенти и че точно там, по време на формата му на хан или таверна, Анри III запознава Франция с вилицата за първи път.

В същото интервю от 1969 г. Клод Тераил разказва, че на Анри III му било омръзнало да гледа как членове на неговия кралски двор цапат дрехите си при всяко хранене – неизбежна последица от храненето с ръце.

Затова той поръчва изработката на вилици (които по онова време вече се използвали в Италия) и организира вечеря в Tour d’Argent, където запознава Франция с този прибор.

Според автора Ребека Спанг обаче, клиентите на хановете и таверните са били пътуващи хора, като религиозни поклонници или търговци, които не са имали други места, на които да се хранят, а не представители на елита и още по-малко френски кралски особи.

"Това не е било някакво луксозно изживяване," казва тя.

За Рамбур тази история също звучи неправдоподобно. "Какво би правил един крал от онова време в хан в Париж, при положение че има собствени кралски резиденции и дворци в града?" пита той.

От своя страна, настоящият собственик Андре Тераил казва, че според документите, с които разполага, сградата датира от 1582 г. "Понякога историята се предава от уста на уста. Вероятността обаче това да е истина е също толкова голяма, колкото и да не е", казва той.

Според Елен Пиетрини, управляващ директор на изданието La Liste, което класира най-добрите ресторанти в света, фокусът не би трябвало да е върху автентичността на датите и титлите.

"Не съм на музейна обиколка. Консумирам част от френската история и гастрономия," казва тя. "Човек не трябва непременно да гледа това от колко векове съществува даден ресторант, а каква част от френското кулинарно наследство представлява. А Tour d'Argent е вечен."

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !