Твърди се, че падането от само 1.8 метра височина може да бъде фатално. Но има случаи, в които хора падат от удивителни височини и въпреки това оцеляват.

Ето историите на шестима от тях, разказани от Amusing Planet:

Весна Вулович

На 26 януари 1972 г. полет 367 на JAT Yugoslav Airlines, летящ от Стокхолм за Белград, става обект на терористична атака. Куфар-бомба, пъхнат в багажното отделение на самолета McDonnell Douglas DC-9-32, избухва, когато машината лети на височина от 10 000 метра над Източна Германия.

Експлозията разкъсва фюзелажа на самолет, разчупвайки го на три части. След това останките се разбиват близо до село Сръбска Каменице в Чехословакия.

Сред екипажа е Весна Вулович - 22-годишна сръбска стюардеса, която случайно се оказва на грешния полет. Бомбата е детонирана 46 минути след излитането от летището в Копенхаген, в резултат на което повечето пътници изпадат от самолета и загиват.

Но не всички. Вулович по чудо попада в капан в счупена част на фюзелажа, защитена от количка за храна, а машината пада в силно залесена местност, покрита с дебел сняг.

Бруно Хонке - селянин, служил като медик по време на Втората световна война, открива Вулович жива сред останките. Тя получава няколко наранявания, включително фрактура на черепа, счупени крака и прешлени и фрактура на таза и ребрата.

Временно е парализирана под кръста и остана в кома няколко дни. Лекарите отдават оцеляването й на ниското й кръвно налягане, което я кара да припадне бързо, след като кабината се разхерметизира и пречи на сърцето й да се пръсне при удара.

След няколко операции и десет месеца по-късно Вулович успява да проходи отново, въпреки че след инцидента накуцва.

До септември 1972 г., по-малко от девет месеца след взрива, Вулович няма търпение да се върне на работа, но JAT я оставя на бюро, опасявайки се от привличането на твърде голяма публичност.

Джулиан Кьопке

В навечерието на Коледа през 1971 г. седемнадесетгодишната Джулиан Кьопке лети над перуанската тропическа гора с майка си, когато самолетът й е ударен от мълния. Веднага след това той се разпада, отделяйки я от всички останали на борда.

Следващото нещо, което помни, е падането към джунглата отдолу, все още завързана за седалката.

Самолетът лети на височина от 6 400 метра, когато попада в гръмотевичната буря. Той се разпада на около 3 000 метра и тя пада от тази височина. Нейното оцеляване е чудо. Дори нараняванията й — счупена ключица, изкълчено коляно и няколко рани по раменете и краката, са леки.

През следващите десет дни тя върви през гъстата амазонска тропическа гора без нищо друго, освен една-единствена торба сладкиши. В крайна сметка, тя се натъква на група рибари в хижа, които я отвеждат в болницата.

Нейната история е сюжет за италиански филм от 1974 г., наречен „Чудесата все още се случват“, както и за документален филм на режисьора Вернер Херцог, наречен „Криле на надежда“. През 2011 г. тя публикува собствената си автобиография „Когато паднах от небето“.

Иван Михайлович Чисов

През януари 1942 г. подполковник Чисов лети на съветския бомбардировач Илюшин Ил-4 на ВВС, когато е атакуван от немски изтребители, което го принуждава да се изкачи на 7 000 метра височина.

Тъй като битката все още бушува в небето, Чисов решава да не отваря веднага парашута си, за да не стане лесна мишена и да изчака, докато падне под нивото й. За съжаление, заради разредената атмосфера на тази височина, той припада и не успява да отвори парашута си.

Чисов се ударя в ръба на снежно дере с приблизителна скорост някъде между 190 и 240 км/ч, след което се плъзга, претъркаля и пада на дъното. Когато е видян да пада, изпратените на мястото на инцидента с изненада откриват, че е жив и носи неотворения си парашут. Малко по-късно идва в съзнание.

Въпреки тежестта на нараняванията на гръбнака и счупения таз, Чисов се възстановява само за три месеца и лети отново.

Алън Маги

На 3 януари 1943 г. американският летец Алън Маги извършва дневна бомбардировка над Сен Назер, Франция, когато вражески огън отвява дясното крило, карайки самолета да се завърти смъртоносно.

Липсата на кислород поради голямата надморска височина води до загуба на съзнание и Маги е изхвърлен от самолета. Той пада над 6 км, преди да се разбие в стъкления покрив на жп гара St. Nazaire.

Има няколко счупени кости, тежко увреждане на носа, окото, белите дробове и бъбреците и почти отрязана дясна ръка, в допълнение към множеството рани от шрапнели. След като прекарва две години в лагер за военнопленници, той е освободен и получава медали за храброст.

Николас Алкемаде

През нощта на 24 март 1944 г. 21-годишният Никълъс Алкемаде - британски стрелец от кралските военновъздушни сили, се връща от нападение над Берлин, когато неговият бомбардировач е атакуван от германците.

Самолетът на Алкемаде се запалва и излиза извън контрол. Парашутът му е унищожен, принуждавайки Алкемаде да скочи от горящия самолет без него. Той смята, че е по-добре да умре при удара, отколкото да изгори до смърт.

Падането е омекотено от борове и снега под тях. Невероятно, но не само Алкемаде оцелява при падането от 5 400 метра, но и има леки наранявания - само изкълчен крак. Всички останали членове на екипажа загиват при катастрофата.

Лариса Савицкая

На 24 август 1981 г. стратегическият бомбардировач Туполев Ту-16К се сблъсква с пътнически самолет Ан-24РВ, който лети от Комсомолск на Амур за Благовещенск. Сблъсъкът става на 5 000 метра височина, убивайки 37 души и в двата самолета.

Единствената оцеляла е 20-годишна млада жена на име Лариса Савицкая в пътническия самолет. Тя се връща у дома от меден месец със съпруга си Владимир.

Самолетът е полупразен и стюардесата предлага на двойката места отпред, но те решават да отидат в задната част. Това е едно от решенията, които спасяват живота на Лариса.

Когато самолетът се разцепва, предните седалки се отчупват и отлитат, но задната част със седалката на Лариса остава непокътната и започва да се плъзга към земята.

След 8 минути свободно падане фрагментът от нейния самолет се приземява върху гъвкави брезови дървета, които смекчават удара. Лариса е с мозъчно сътресение, счупени ръка и ребро и няколко наранявания на гръбначния стълб.

Въпреки това, Лариса успява да ходи, да се подслони върху част от фюзелажа и оцелява два дни, пиейки вода от близките локви. Тя не може да яде от горските плодове наоколо, защото падането е избило много от зъбите й.

Открива кутия цигари и кибрит и започва да пуши. В това състояние Лариса беше открита от спасителите - седнала на стол и пушеща.

Съветското правителство се опитва да запази катастрофата в тайна. На съветските вестници е забранено да пишат каквото и да било за нея. Оцеляването на Лариса е описано като инцидент с планер.

Едва двадесет години по-късно й е позволено да говори свободно за изпитанието си. Тя получава само 75 съветски рубли (20 долара) компенсация от Аерофлот.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !