Място, което някога е било източник на изкопаеми горива, днес получава нов живот като решение за справяне с климатичните промени. Нефтеното находище Nini в Северно море, експлоатирано в миналото, се трансформира в първия в Европейския съюз напълно функциониращ офшорен склад за въглероден диоксид (CO₂). Проектът, ръководен от химическия гигант INEOS, е част от по-мащабна инициатива за улавяне и съхранение на въглерод, наречена Greensand Future.

Информацията е на Associated Press, чийто екип направи рядко посещение на платформата Siri, разположена в близост до полето Nini.

Амбициите на проекта Greensand

Процесът на практика обръща логиката на нефтената индустрия. Вместо да извлича горива, INEOS планира да инжектира втечнен CO₂ в изчерпани нефтени резервоари на 1800 метра под морското дъно. Когато проектът стартира търговска експлоатация през следващата година, той ще постави началото на нова ера в борбата с емисиите в Европа.

Главният изпълнителен директор на INEOS Energy Europe, Мадс Гаде, очертава бъдещите планове:

„Дания има потенциала да съхранява емисии, равняващи се на стотици години от нашите собствени. Можем да създадем индустрия, която да подкрепя Европа, като съхраняваме голяма част от CO₂ тук.“

Първоначално проектът ще съхранява 363 000 метрични тона CO₂ годишно, като целта е капацитетът да нарасне до 7.3 милиона тона годишно до 2030 г. Greensand вече има сключени договори с датски биогазови инсталации за съхранение на техните уловени въглеродни емисии.

За осъществяването на проекта се изгражда и необходимата инфраструктура:

  • „CO₂ терминал“ в пристанище Есберг за временно съхранение на втечнения газ.
  • Специализиран кораб за транспорт, наречен „Carbon Destroyer 1“, който се строи в Нидерландия.

Улавянето на въглерод като решение за климата

Поддръжниците на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) я определят като ключово климатично решение. Тя позволява парниковият газ, който има най-голям принос за глобалното затопляне, да бъде уловен и трайно „погребан“ под земята. Междуправителственият панел по климатични промени (IPCC) също признава технологията като важен инструмент.

Европейският съюз си е поставил за цел да развие капацитет за съхранение на поне 227 милиона тона CO₂ годишно до 2040 г. като част от плана за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.

„Не искаме да деиндустриализираме Европа“, коментира Гаде. „Искаме да имаме инструменти, с които да декарбонизираме, вместо да затваряме индустрии.“

Геоложки предимства и критики

Според експерти от Геоложката служба на Дания, геоложките условия в района на Greensand са идеални. Пясъчникът, от който са съставени резервоарите, има микроскопични кухини, съставляващи почти една трета от обема на скалата.

„Установихме, че няма химични реакции между резервоара и инжектирания CO₂. Покривната скала отгоре има достатъчен капацитет да издържи на натиска при съхранение. Тези два фактора го правят перфектно място за съхранение“, обяснява геологът Нилс Сковсбо.

Въпреки това технологията има своите ограничения. В световен мащаб съществуват множество инсталации за улавяне на въглерод, но те все още са далеч от необходимия мащаб и улавят само малка част от глобалните емисии, които през миналата година са били 34.5 милиарда тона по данни на Международната агенция по енергетика. Екологични организации често критикуват CCS, твърдейки, че се използва като оправдание от индустриите да отлагат реалното намаляване на емисиите.

Нови нефтени проекти

Успоредно с усилията за съхранение на въглерод, INEOS се надява да започне разработка и на друго, досега неотваряно нефтено поле в Северно море. Мадс Гаде защитава тези планове с аргумента, че местното производство има по-нисък въглероден отпечатък от вноса на енергия.

„Виждаме смисъл да продължим това в определен преходен период, докато Европа се трансформира“, заключава той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !