Подгизнали паркове, потопени подлези и улици, погълнати от вода до коленете – в ниско разположения Сингапур не са непознати наводненията.

Макар и тежки, те обаче не представляват сериозна заплаха за хората или имуществото.

Но в малка островна държава, която се гордее с дългосрочното си планиране, последните наводнения се считат за предвестник на далеч по-лоши неща.

Градът-държава от Югоизточна Азия изчислява, че околните морета могат да повишат нивото си с 1.15 метра до края на този век. При „сценарий с високи емисии“ те биха могли да се покачат до 2 метра до 2150 г., според последните правителствени прогнози.

В комбинация с екстремни приливи и бурни вълни, морските нива понякога могат да надвишават днешните с до 5 метра – по-високо от около 30% в Сингапур.

Предложеното решение? Осемкилометрова верига от обитаеми изкуствени острови, които ще служат и като морска стена, защитаваща цялото югоизточно крайбрежие на страната с ширина 50 км.

С работно заглавие „Лонг Айлънд“, завършването на проекта вероятно ще отнеме десетилетия и милиарди долари.  Планът предвижда около 7.7 квадратни км земя, рекултивирана от Сингапурския проток.

Идеята датира от началото на 90-те години на миналия век, въпреки че през последните години набра значителна скорост. През 2023 г. агенцията за градско планиране на Сингапур - Управлението за градско преустройство (URA), представи първоначален план, включващ три парцела земя, свързани с приливни шлюзове и помпени станции.

Инженерни и екологични проучвания са в ход, което означава, че формата и местоположението на островите остават обект на промяна. Но изглежда, че сред служителите няма съмнение, че плановете, под някаква форма, ще бъдат реализирани по-късно този век.

„Това е много амбициозно предложение“, смята Адам Суицер, който е професор по крайбрежни науки в Азиатското училище по околна среда в Сингапурския технологичен университет Наньянг (NTU).

„И това наистина е доказателство за начина, по който Сингапур взема предвид дългосрочното планиране за почти всичко, което прави.“

Повече от крайбрежна защита

Сингапурските власти казват, че са обмисляли изграждането на основна морска стена, но са искали да запазят достъпа на жителите до брега.

Планът на URA ще създаде над 19 км нови крайбрежни паркове, като вероятно ще има и земя за жилищни, развлекателни и търговски цели.

Лий Сзе Тек, консултант в базираната в Сингапур фирма за недвижими имоти Huttons Asia, казва пред CNN, че Лонг Айлънд предлага „потенциал за изграждане на между 30 000 и 60 000 жилища“ както в нискоетажни, така и в високи жилищни проекти.

Земята в Сингапур - един от най-скъпите пазари на имоти в света, е известна с оскъдността си. Създаването на пространство за жилищно настаняване гарантира, че проектът „може да обслужва общността по различни начини“, казва Суицер от NTU.

Има и друга географска уязвимост, която предложението може да смекчи: недостигът на вода в Сингапур.

Въпреки тропическия си климат и големите инвестиции в инсталации за обезсоляване, страната отдавна разчита на вносна вода (пренасяна по тръбопровод през границата от река Джохор в съседна Малайзия), за да задоволи търсенето.

Но на фона на продължаващото недоволство сред малайзийските власти относно десетилетната сделка – и с удвояването на потреблението на вода в Сингапур до 2065 г., самодостатъчността е геополитически приоритет.

Чрез свързване с континента в двата края, Лонг Айлънд би създал огромен нов резервоар, улавящ сладка вода, която иначе би била изпускана в морето.

Суицер, който съветва правителствени агенции, но не участва пряко в проекта, заяви, че предложението може да има „значителен принос“ за нарастващите нужди на Сингапур от вода.

„Правителството търси колкото се може повече ползи. Не става въпрос само за крайбрежна защита.“

Unsplash
Unsplash

Подготовка на страната за бъдещето

Длъжностните лица казват, че очакват планирането, проектирането и изпълнение на Лонг Айлънд да отнеме „няколко десетилетия“. След като земята бъде рекултивирана, ще минат години - или дори десетилетия, преди да се уталожи достатъчно, за да се строи върху нея.

Правителството на Сингапур подкрепя Лонг Айлънд като илюстрация на дългосрочната си визия – често срещана тема в политиката на острова.

Бащата-основател и първи министър-председател на страната Лий Куан Ю се слави с един популярен цитат:

„Аз не изчислявам от гледна точка на следващите избори... Аз изчислявам от гледна точка на следващото поколение; от гледна точка на следващите 100 години; от гледна точка на вечността.“

Най-големият син на Лий и също министър-председател - Лий Хсиен Лунг, заяви през 2019 г., че защитата на страната от покачващите се морета може да отнеме 100 милиарда сингапурски долара (78 милиарда долара) през следващия век.

По-рано тази година управляващата му Партия за народно действие, която печели всички избори от обявяването на независимостта на Сингапур през 1965 г., постави Лонг Айлънд на видно място в предизборната си програма, като наследникът на по-младия Лий - Лорънс Уонг, също лично подкрепи проекта.

Рекултивацията на земята винаги е била от основно значение за осигуряването на бъдещето на Сингапур. Общата площ на страната днес е с 25% по-голяма, отколкото когато колониалистът сър Стамфорд Рафълс я е установил като търговски пункт за Британската Източноиндийска компания в началото на 19 век.

Всъщност, крайбрежието, към което ще бъде застроен Лонг Айлънд, е било рекултивирано по време на така нареченото „Велико рекултивиране“ през 60-те и 70-те години на миналия век, когато в източната част на страната са създадени почти 15 квадратни км нова земя, включително дълъг плаж.

Рекултивирането на земята обаче е свързано със собствени политически и екологични предизвикателства. Процесът изисква огромни количества запълване – оценки сочат, че Лонг Айлънд ще се нуждае от 240 милиона метрични тона, което традиционно се състои от вносен пясък.

Но основните износители от Югоизточна Азия - Индонезия, Малайзия, Камбоджа и Виетнам, в различни периоди са забранявали износа на пясък, позовавайки се на екологични опасения относно изкопните му дейности.

Сингапур в момента проучва алтернативи, които биха намалили зависимостта от съседите. В момента се провеждат изследвания, за да се види дали пепелта от изгорени сметища може да се използва, заедно с почва и строителни отпадъци.

Междувременно, Природозащитното дружество Сингапур изрази редица екологични опасения, включително въздействието на рекултивацията на земя върху подкововидните раци, ястребовидните костенурки и гнездящите малайзийски дъждосвирци в района.

„Много по-голяма картина“

Различни други ниско разположени държави използват – или обмислят – рекултивация на земя, за да смекчат последиците от изменението на климата.

Предложението на Индонезия за гигантска морска стена, защитаваща столицата ѝ Джакарта, остава затънало в разгорещен политически дебат повече от десетилетие след представянето на първите планове.

Тайланд и Малдивите са сред другите държави, които предложиха изграждането на острови в отговор на покачването на морското равнище.

В Дания строителството на спорен изкуствен полуостров от 271 акра, защитаващ столицата Копенхаген от тежки наводнения, започна през 2022 г., въпреки че все още е обект на продължаващи протести.

За разлика от него, досега срещу Лонг Айлънд в Сингапур се е надигала малка опозиция. Устойчивостта на наводнения изглежда е приоритет в страна, похарчила 2.5 милиарда сингапурски долара (1.9 милиарда долара) за подобряване на дренажната си инфраструктура от 2011 г. насам.

Схемата може да е пример за устойчивост на крайбрежието, но Свицер от NTU заявява, че по-широката стратегия може да обхване всичко - от пренареждане на седиментите до „природосъобразни решения“, като изграждане на ферми за стриди или разширяване на мангрови гори и офшорни рифове.

„Лонг Айлънд е част от много, много по-голяма картина. Като ниско разположена нация, изключително зависима от бреговата си линия, това трябва да бъде начело на мисленето на всички.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !