Когато цените на зърното на световните пазари започнаха да падат миналата година - след скока през първите месеци на войната в Украйна, полският министър на земеделието призова фермерите да запазят реколтата си с надеждата за възстановяване и по-добра възвръщаемост.

Този залог обаче не се оказа особено печеливш за повечето от тях. 

Близо година по-късно полският фермер Артур Конарски все още има около 150 тона зърно, които залежават в складовете. Казва, че някои от неговите конкуренти в третия по големина производител на пшеница в Европейския съюз имат още по-големи запаси.

Земеделските производители в Полша и други източноевропейски страни, които се надяваха на по-високи изкупни цени, са изправени пред "перфектна буря", предава Ройтерс. 

Скокът на износа от Бразилия и Русия помогна за понижаването на световните цени на зърното, докато Европейският съюз отвори границите си за безмитен внос на зърно от Украйна в знак на солидарност, след като Русия блокира черноморските пристанища на страната.

Въпреки че целта на ЕС беше да даде на украинските фермери изход за транспортиране на зърно и маслодайни семена до традиционните им пазари в Африка, Близкия изток и Азия, както и да помогне за облекчаването на глобалната хранителна криза, много от суровините, всъщност, останаха на пазарите в Източна Европа. 

С недостига на местна продукция в Полша мелничарите и животновъдите, които отчаяно се нуждаеха от зърно, се обърнаха към вноса от Украйна.

Правителствата на Източна Европа обвиняват именно украинския внос за неволите на фермерите, но според Адриан Вавжиняк, говорител на Полския синдикат на индивидуалните фермери, част от проблемите в региона са причинени от самите правителства, защото фермерите, насърчавани от политиците, са трупали излишни запаси в очакване на по-високите цени. 

След като отвори границите си за украинското зърно, Полша е внесла 2.08 милиона тона царевица и 579 315 тона пшеница миналата година спрямо едва 6269 тона царевица и 3033 тона пшеница през 2021 г.

Как се стигна до едностранните забрани на вноса?

Въпреки че е верен съюзник на Украйна, Полша забрани вноса на украинско зърно през април в отговор на яростните оплаквания от фермерите в селските райони, където подкрепата за управляващата партия Право и справедливост е много силна.

Унгария, Словакия и България бързо последваха примера на Полша, предизвиквайки спор с Брюксел относно търговската политика и исканията за обезщетение на зърнопроизводителите от фондовете на ЕС.

В крайна сметка, едностранните забрани за внос бяха премахнати, но едва след като Европейската комисия се съгласи да блокира продажбите на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе в тези четири държави-членки, както и в Румъния, от 2 май до 5 юни.

Проблемът обаче едва ли ще изчезне с изтичането на този срок, смятат експертите.

Преговорите с Русия за удължаване на сделката, позволяваща износ на зърно през три от черноморските пристанища на Украйна за облекчаване на глобалната хранителна криза, висят "на косъм".

Ако зърненият коридор се срине, украинските фермери няма да имат друг избор, освен да изпратят целия си износ на зърно през Източна Европа.

Търговците смятат, че цената, платена за украинското зърно, е в съответствие с нивата на европейския пазар, но тя все още е доста под равнището, на което се надяват фермерите в Източна Европа.

Европейските цени на пшеницата достигнаха връх от над 350 евро за тон след прибирането на реколтата през октомври 2022 г., но оттогава насам цените паднаха до нивата преди инвазията от около 235 евро.

Непосредствено след началото на руското нахлуване в Украйна цените за кратко достигнаха 450 евро за тон.   

Украинските фермери, междувременно, твърдят, че получават много по-малко от пазарната цена, тъй като около 100 евро на тон се приспадат за покриване на транспорта до Източна Европа, тъй като разходите за транспортиране на зърното им са много по-високи, отколкото през черноморските пристанища.

Ограниченията на ЕС върху вноса на зърно влошиха и без това мрачните перспективи за селското стопанство в Украйна, която беше третият по големина износител на зърно в света преди войната с Русия.

Украинските фермери казват, че им се е наложило рязко да намалят количеството култури, като царевица и пшеница, които засаждат, поради трудностите и високите разходи за изнасяне на продукцията. 

Притокът на украинско зърно в Източна Европа навреди и на способността на съседните държави от ЕС да изнасят собствените си култури, тъй като има недостиг на налични камиони и железопътни вагони.

В Румъния фермерите се оплакват, че местните мелници и преработватели не се интересуват от тяхната пшеница и царевица, аргументирайки се с по-ниската цена на украинско зърно.

Земеделските производители не могат да намерят и камиони, за да транспортират собствените си стоки, като разходите за логистика са се увеличили със 70%, в сравнение с преди войната.

От началото на конфликта около 17 милиона тона основни селскостопански продукти са напуснали Украйна по пътища, железопътни линии, както и с шлепове по река Дунав, показват данните, публикувани от министерството на земеделието на Украйна.

Цялото зърно, което представлява около 38% от износа на Украйна, отива в източноевропейските държави от Европейски съюз, тъй като границите на Украйна с Русия и Беларус са затворени.
 
Други 28 милиона тона украински селскостопански продукти са изнесени от нейните черноморски пристанища през безопасния коридор, договорен с Русия, показват данните на ООН.

Слабата реколта и мухълът

В Унгария притокът на зърно от Украйна не е причинил същите проблеми със свръхпредлагането, както в Полша и България, поради катастрофалната реколта от царевица миналото лято.

"Полша беше най-потърпевша от ниските цени, защото самата тя имаше прилична реколта. Унгария обаче имаше толкова лоша реколта от царевица, че беше принудена да внася, независимо дали има война в Украйна или не", казва анализаторът на Strategie Grains Беноа Файо.

Консултантската компания прогнозира, че запасите от царевица в Унгария, всъщност, ще намалеят през този сезон, въпреки нарастването на вноса.

Унгарската биорафинерия Pannonia Bio обяви, че трябва да купува царевица от Украйна, Словакия, Полша и Румъния, за да поддържа бизнеса си, но дори и при това положение е принудена да ограничи производството поради спада на местната реколта.

Унгарският фермер Андраш Пастор коментира пред Ройтерс, че компанията му е събрала само 15% от средната си реколта от царевица от полетата близо до източната граница на Унгария с Украйна и около половината от тях - около 2000 тона, все още чакат да бъдат продадени.

Замърсяването на някои запаси с плесен, която процъфтява в сухи условия, също възпрепятства продажбите на унгарската реколта, като някои местни купувачи се обръщат към алтернативи поради опасения за качеството.

Но дори и здравата царевица се продава трудно. Украйна е изнесла 1.7 милиона тона царевица за Унгария през годината след инвазията на Русия, в сравнение с едва 30 000 тона преди войната, показват данните на митниците.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !