Новите батерийни мощности, които се очаква да бъдат въведени в експлоатация по света през тази година, ще позволят 34% от излишната електроенергия от слънцето да бъде съхранявана и използвана в часовете без слънчева светлина. Това показват данни от последния доклад на енергийния мозъчен тръст Ember.
Увеличаването на капацитета на батериите, паралелно с бързия ръст на соларната енергия, играе все по-важна роля за преноса на произведената през деня електроенергия към вечерните часове, когато потреблението остава високо.

Ръст в капацитета за съхранение
Според доклада на Ember, през 2026 г. в световен мащаб се очаква да бъдат въведени в експлоатация 459 GWh нов батериен капацитет. Това представлява значително увеличение от 50% спрямо добавените 307 GWh през 2025 г.
Изчисленията на експертите показват, че новите батерии, инсталирани тази година, могат да пренесат към вечерните часове 34% от дневното производство на слънчева енергия. За сравнение, този дял бележи огромен скок спрямо предходни години:
- 2025 г.: 18%
- 2021 г.: едва 4%
В доклада се уточнява, че посоченият дял от 34% е теоретичен горен предел. На практика не всички батерии се използват за тази цел, а някои системи не работят с оптимална ефективност. За да се реализира пълният им потенциал, са необходими по-добър дизайн на електроенергийния пазар и оптимизация на системите.

Рекорден дял на слънчевата енергия
Значението на батериите нараства и заради специфичното разпределение на производството на слънчева енергия през деня. През първата половина на 2026 г. делът на соларната енергия в световното производство на електроенергия надхвърли 10% за първи път. Глобалното производство се е увеличило от 769 TWh през първата половина на 2023 г. до 1564 TWh през същия период на 2026 г.
Според Ember, в един средностатистически ден през първата половина на годината слънчевата енергия е покривала над 25% от световното търсене на ток в пиковите часове между 11:00 и 14:00 ч. В часовете между 20:00 и 05:00 ч. обаче делът на директно произведената слънчева електроенергия е почти нулев, което налага нуждата от съхранение.

Срив в цените на батериите с 95%
Един от основните фактори за ускоренит
е инвестиции в батерии е драстичното поевтиняване на системите за съхранение. Благодарение на развитието на технологията с литиево-железен фосфат, средната глобална цена за инсталиране на такива системи е спаднала от 2634 долара за kWh през 2010 г. до едва 140 долара през 2025 г. – спад от 95% за 15 години.
Паралелно с това са отчетени и значителни подобрения в производителността, безопасността и жизнения цикъл на батериите. Тези промени ги превръщат в икономически ефективен и мащабируем инструмент за прехвърляне на евтина слънчева електроенергия към вечерните часове. Все по-често се изграждат и хибридни проекти – около една четвърт от новите големи соларни мощности през 2025 г. са изградени заедно с батерийни системи.

България е сред световните лидери
В някои пазари, където батерийният капацитет се увеличава бързо, расте и делът на слънчевата енергия и батериите в електропотреблението през вечерните часове. България и Чили са сред световните лидери по този показател.
През 2025 г. двете държави са изградили достатъчно нов батериен капацитет, за да могат да прехвърлят към часовете без слънце повече от три четвърти от новото си дневно производство на слънчева енергия.
В България потенциалният дял е бил 77%, а в Чили – 76%. След тях се нарежда Австралия с 60%.
Докато през първата половина на 2023 г. приносът на слънчевата енергия към вечерното потребление у нас е бил пренебрежим, през първата половина на тази година батериите вече са покривали 24% от търсенето на електроенергия в България между 19:00 и 21:00 часа в средностатистически ден.
В доклада се подчертава, че освен инвестициите, ключова е и структурата на електроенергийния пазар, която трябва да позволява на системите за съхранение да получават приходи от различни източници. Според Ember, в следващия етап от развитието на соларната енергетика решаващи ще бъдат скоростта на въвеждане на нови батерии и ефективността на тяхната интеграция.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- В само една страна в ЕС е по-скъпо да имаш жилище, отколкото в България
- Истанбул–България за 1.5 часа: Турция пуска високоскоростната линия до границата
- От терминал от 1978 г. към нови полети: Горна Оряховица черпи опит от Крайова
- 5G свързаност: A1, Yettel и Vivacom се наредиха сред най-добрите в света
Калкулатори
Най-ново
В само една страна в ЕС е по-скъпо да имаш жилище, отколкото в България
преди 1 часКЗК разреши „Фьоникс Фарма“ да придобие „Медея“ при строги условия
преди 1 часRevolut вече струва 115 млрд. долара, повече от банките Barclays и Société Générale
преди 2 часаАвстрия вдигна цените: Колко ще ни струва да караме ски по пистите ѝ тази зима
преди 2 часаINSAIT избра 15 млади родни таланти: Дава им над 1000 евро месечно за развитие в България
преди 2 часаИстанбул–България за 1.5 часа: Турция пуска високоскоростната линия до границата
преди 2 часаПрочети още
Дарин Маджаров: 80% от отговорността за учението е на родителите, а не на училището
darik.bgОт класическия балет до техно ритмите: Жаклин Таракчи разкрива какво стои зад новата й песен "Melody"
darik.bgПавел Таланткин пред Дарик: Как руската пропаганда превзе училищата
darik.bgМЦ МАРКОВС разширява грижата за пациентите с апаратен лимфодренаж
9meseca.bg