Немската хлебарка е домашният любимец, който никой не желае, но почти всеки притежава. Най-разпространената хлебарка в света живее само сред хората, а според учените, именно човешката цивилизация е виновна за разпространението ѝ по света, пише списание Science. 

Според ново генетично изследване, средновековните войни и колониалната търговия са помогнали на хлебарката да достигне до почти всяко кътче на земното кълбо. Сезар Капиня от Лисабонския университет казва:

"Откритието е поразителен пример за много видове, които хората са изселили от местните им ареали, нарочно или случайно чрез пътуване и търговия. Наблюдаваме едно глобално пренареждане на живота."

Доклад на ООН от 2023 г. установява, че хората са въвели повече от 37 000 вида в нови райони по света, отбелязва той, като още по 200 пристигат всяка година. 

Немската хлебарка (Blattella germanica) е официално описана за първи път от известния натуралист Карл Линей през 1776 г. въз основа на екземпляри, събрани в Германия. Но натуралистите бързо разбират, че насекомото вероятно не произхожда от Европа, в която по това време не е имало подобни хлебарки.

Оттогава насам буболечката е разпространена на всички континенти, с изключение на Антарктида, като живее заедно с хората, които често я смятат за основен вредител. 

"Немската хлебарка е толкова разпространена, но хората, всъщност, не знаят много за нея“, казва биологът Чиан Танг от института Роуланд към Харвардския университет. Затова той и колегите му се обръщат към ДНК изследванията за някои отговори.

Преди десетилетие Танг се опитва да разгадае историята на хлебарката, като анализира малки участъци от ДНК, наречени микросателити. Тези "парченца" от генетичен материал обаче не са достатъчни, за да дешифрират как различните популации на немската хлебарка са свързани една с друга. Сега, когато вече е лесно да се секвенират цели геноми, Танг решава да преразгледа оригиналните си образци.

Чрез сравняване на митохондриални гени, изследователите стигат до извода, че немската хлебарка е най-близко свързана с азиатската хлебарка Blattella asahinai, която първоначално е описана в Япония, но оттогава е достигнала и до Съединените щати. 

За да проследят пътя на "немската" хлебарка от Азия, учените начертават геномни прилики между 281 екземпляра от 17 страни на всеки континент, населен с хора. Моделът на свързаност показва, че хлебарките са постигнали световно господство в две вълни, като и двете вероятно са подпомогнати от хората.

"Експанзията започва, след като германската хлебарка се отделя от B. asahinai преди около 2100 години, вероятно в Индия или Мианмар, като се адаптира да яде човешка храна", казва Танг. След това тя се премества на запад към Близкия изток преди около 1200 години - период, който съвпада с разширяването на търговията и войната между два ислямски халифата - Омаядите и Абасидите. Изследователите предполагат, че насекомите са прекосили пустините в кошници за хляб.

В следващата вълна видът се разширява на изток до Югоизточна Азия преди около 390 години, съвпадайки с установяването на колониалната търговия от нидерландските и британските морски компании. В рамките на около век търговските кораби ги пренасят в Европа. Според Танг:

"Съвсем наскоро параходите и подобряването на жилищата, в които се прокарва отопление и водопровод, създават топлите, влажни условия, които хлебарките обичат. Те позволяват на пътуващите насекоми да се разпространят по целия свят".

Оказва се, че адаптацията към човешкия начин на живот е била от ключово значение за разпространението на хлебарката. 

"Новите изследвания хвърлят много светлина върху съпоставянето на моделите с действителните исторически събития“, добавя Капиня. Той се учудва колко добре геномните данни съответстват на историческите записи, документиращи пристигането на хлебарката на различни места.

По думите му, подобни записи са често срещан начин за картографиране на движенията на видовете, но обикновено са запазени за по-големи животни, които са се преместили по-скоро от хлебарките. 

От своя страна, Танг връща своите разследвания по-назад във времето, като работи с ДНК от музейни образци, за да разбере по-добре еволюцията на хлебарките. 

"Самият род е на 200 милиона години и не се знае много за него“.

Разбирането на произхода и генетичното разнообразие на хлебарките може да помогне и за намирането на начини да се избегне устойчивостта им към инсектициди. Това е важно, когато се превърнат в масови вредители за ресторантите и хотелите, защото популациите им могат да растат много бързо. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !