• Легендарното българско списание „Дъга“ се завръща, водено от екип ентусиасти – издателя Светослав Атанасов, художничката Жасмин Лозанова и сценариста Андрей Андров.
  • В студиото на Дарик те разказват за мисията си да възродят комикс културата в България, като създадат мост между поколенията творци и читатели.
  • Новото издание съчетава духа на оригинала с модерни герои и истории, запазвайки магията на хартиеното изкуство в дигиталната епоха.

За няколко поколения българи "Дъга" не е просто списание, а цяла вселена от приключения, герои и изключително българско комикс изкуство. Днес легендата е отново тук, за да свърже миналото, настоящето и бъдещето на българския комикс.

В студиото на Дарик за новото издание разказаха издателят Светослав Атанасов, художничката Жасмин Лозанова и сценаристът и редактор Андрей Андров.

Възраждането на една легенда

Идеята за възраждането на „Дъга“ се ражда спонтанно по време на пандемията през 2021 г. Първоначалният замисъл е да се съберат автори от второто поколение на списанието (2003-2004 г.) и да се създаде един-единствен брой като трибют към славното име.

"Идеята беше да се направи нещо като трибют към името на "Дъга". И тогава обаче по такъв начин се случиха нещата, че събраха ни сценаристи и художници, но нямаше никаква редакция, нямаше никакъв екип, който да менажира", споделя Андрей Андров.

Ветераните в жанра бързо дават съвет, че е нужна по-добра организация. Така постепенно се сформира ядрото на новия екип. Мълвата за проекта се разнася и все повече художници изявяват желание да се включат.

Скоро става ясно, че материалът е твърде много за един брой и проектът естествено прераства в пълноценно възраждане на списанието.

Мост между минало и настояще

Новият екип се стреми да запази приемствеността, като се учи от опита на старите майстори и предава знанията на по-младите. Според Андров, те са съхранили и нещо по-неуловимо – духа на „отговорната пънк-култура“, бунт в името на смисленото изкуство.

В новите броеве читателите ще открият предимно нови персонажи, но място намират и познати герои. Сред тях са:

  • Гентацу – известен герой от второто поколение на „Дъга“ от 2003 г.
  • Детектив Дей – персонаж, появил се около 1992-1993 г., малко след залеза на първото поколение.

Екипът води активни разговори за завръщането и на други класически комикс истории, но акцентът остава върху съвременните български автори и тяхното ново съдържание.

Хартиеното изкуство в дигиталната епоха

Въпреки дигиталната епоха, новата „Дъга“ залага на качествено хартиено издание. Издателят Светослав Атанасов, който стои и зад първата българска манга „Бион“ на Даниил Атанасов (Сатанасов), подчертава значението на детайла.

"Сега с „Дъга“ също просто изданията са много хубави и както аз обичам да се шегувам, ще ни надживеят тези издания новите."

Художничката Жасмин Лозанова споделя, че макар да е любител на традиционното рисуване, дигиталните техники също имат своето място, особено за постигане на по-добри цветове.

"Въпреки това, последният брой с робота на корицата е изцяло ръчно рисуван от колегата им Антонио Стефанов, доказвайки красотата на аналоговото изкуство. В проекта участват над 20 автори и екипи, като във всеки брой излизат около седем истории."

Поглед към историята на „Дъга“

„Дъга – разкази в картинки“ се появява за първи път в края на 1979 г. като издание на Държавно издателство „Септември“. В разгара на социализма, когато комиксът е смятан за „буржоазно“ влияние, списанието се превръща в културен феномен.

Първите броеве са с огромен формат и тиражи, достигащи 150 000, 200 000, а според БНТ – дори 300 000 екземпляра.

На страниците му творят едни от най-значимите български художници като Петър Станимиров, Румен Петков, Евгений Йорданов, Сотир Гелев и Доньо Донев. Сред най-запомнящите се поредици са „Янтар“, „Чоко и Боко“, „Елемаг – воинът на хан Тервел“ и адаптацията по „Билбо Бегинс“.

Оригиналното списание спира да излиза през 1992 г. с брой №42. След краткотраен опит за възраждане през 2003-2005 г., марката се завръща отново през 2022 г. благодарение на „Комикс Манифактура“, които я възстановяват като комикс антология.

Бъдещето: Отвъд хартията

Плановете на новия екип са амбициозни. Андрей Андров споделя своята мечта:

"Моите бъдещи планове са хартията да спре да бъде единственият ни медиум. Аз имам така пъкления план да облечем сградите на България в комикси, но това е един дълъг и бавен процес."

Посланието на творците към феновете е да не спират да творят, да бъдат любопитни и да показват старите броеве на децата и внуците си, за да знаят, че България има над 100-годишна комикс култура, започнала още в царско време.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google