Дебели корени се спускат върху порутена къща, а змиеобразните стволове на баняново дърво ограждат мястото, където някога се е намирала входната врата.

Стените, издълбани от десетилетия тайфуни, мусони и лятна влага, днес не са нищо повече от покрити с мъх камъни и хоросан на прах. Лози се провират през пукнатини в основите, а падналите листа засипват изгнилите подови дъски.

Тази сцена няма да изглежда никак неуместно дълбоко в малайзийските тропически гори или в зелените подножия на Индия.

Но фотографът Стефан Ървайн прави снимките само на хвърлей разстояние от един от най-гъсто населените градове в света - глобален метрополис от стоманени небостъргачи и затруднен трафик.

Ървайн, който живее в Хонконг от 2002 г., за първи път се натъква на изоставените села в района през 2012 г., докато посещава приятел в Новите територии - обширна област на север от града.

Заемайки над 85% от територията на Хонконг, тя се характеризира със стръмни хълмове, дълги участъци от пресечена брегова линия и покрити с дървета селски паркове.

„Това ме накара да се запитам: „Защо толкова много от тези места са запуснати в район като Хонконг, където цените на имотите са най-високите в света?“, спомня си Ървайн.

През следващите 12 години роденият в Лондон фотограф изследва още от тези изоставени села, документирайки това, което ще се превърне в тема на новата му книга „Изоставените села на Хонконг“.

„Това ми отвори очите за един различен аспект от Хонконг“, казва Ървайн за CNN Travel. „Това е, което се надявам проектът да направи и за други хора.“

От земеделие към фабрики

Въпреки че Ървайн прави първото изображение за проекта - изоставен дом с растения, провиращи се през жълтата рамка на вратата - през 2012 г., едва през 2019 г. той започва активно да търси места за снимки.

„Тези села са съществували в района от стотици години, много преди колониалния период“, обяснява Ървайн. През 50-те и 60-те години на миналия век, когато градът се разраства като индустриален център, много хора мигрират към местата, предоставящи по-добри възможности за работа.

„Земеделието и риболовът са труден поминък в тези отдалечени райони, така че много хора се преместват в града, за да работят във фабриките“, добавя той.

Чрез проучване 48-годишният фотограф открива хора, израснали в селата или с роднини, живеещи там. В книгата той разказва историите на две жени, свързани с изоставени села.

Бащата на едната е израснал в село Уонг Чук Шан - сега напълно превзето от природата, а другата прекарва няколко години от детството си в село в района Лай Чи Уо, на североизточното крайбрежие на Хонконг.

„Сега тя живее в Обединеното кралство със собственото си семейство, но се връща в Хонгконг на всеки няколко години и все още има дълбока връзка с Лай Чи Уо“, казва Ървайн за последната жена, добавяйки: „Те чувстват силна връзка с предците си и със самото село.”

Докато много от селата се изпразват бавно в продължение на десетилетия, Ървайн открива някои домове, които изглеждат „изоставени доста бързо“ – със зарязани лични вещи и мебели. „Имаше календари на стената, училищни свидетелства в чекмеджета – това е доста трогателно“, посочва фотографът.

„Мисля, че много хора са си тръгнали с намерението да се върнат един ден или може би да се пенсионират в селото. Но ако не поддържате тези имоти, в крайна сметка, те ще бъдат завладени природата,“ допълва мъжът.

Гниещите подови дъски и нестабилната зидария правят част от сградите опасни за изследване. За Ървайн най-големият риск обаче са кучетата, които често стават агресивни, докато той минава през отдалечени райони. „Придобих навика да нося кучешки бисквити в чантата с фотоапарата, когато ходя на такива места“, признава той.

Проектът го води до най-отдалечените части на града, използвайки микробуси и фериботи за достъп до изолирани села и острови. Едно приключение го кара да предприеме шестчасово двупосочно пътуване до Тунг Пинг Чау - отдалечен остров, по-близо до континенталната част на Китай, отколкото до Хонконг.

Някога процъфтяваща рибарска и фермерска общност, повечето жители напускат острова през 60-те години на миналия век, за да си изкарват прехраната в града.

В крайна сметка, Ървайн използва само едно изображение от пътуването в книгата си, но то „напълно си заслужаваше“, признава фотографът.

Цената на наследството

Въпреки че повечето от заснетите от Ървайн села са изоставени, той с изненада установява, че не всички са такива.

„Пътувах около час из пустошта, за да намеря красиво старо село и предполагах, че там няма да има никой – а след това зад ъгъла се появи човек с количка, тръгнал да сади зеленчуци или нещо подобно. Така че това беше малък шок за мен“, казва той.

Две от любимите му места за снимане — Лук Кенг (крайбрежен район близо до границата с Шенжен в Континентален Китай) и Хака в Лай Чи Уо (отдалечено 400-годишно село, достъпно само с лодка или чрез двучасов преход през гората), все още са дом на малки общности.

„Лай Чи Уо е доста интересен, защото правителството (на Хонконг) е осъзнало стойността на наследството в това село и са инвестирали значителна сума пари, за да съживят някои от старите сгради“, казва Ървайн. „Те искат да насърчат младите хора да го посетят, да пренощуват в него и да изживеят друга страна на Хонконг.“

Ървайн открива и други изоставени села, съживени с цел туризъм. Йм Тин Цай - бивш пост на католически мисионери и общност за отглеждане на сол, е напълно изоставено, но всяко лято е домакин на арт инсталация и фестивал.

„Хората вземат малък сампан (лодка с плоско дъно), за да стигнат до селото, разположено на 15 минути от брега, като могат да взаимодействат с тези арт инсталации, създадени в някои от изоставените места“, казва Ървайн.

Той вярва, че възникват нарастваща сантименталност и носталгия сред хората в Хонконг „да спасят и да се насладят на своето градско наследство“. Тези селски обекти са ключова част от него, казва фотографът и добавя: „Мисля, че това има голяма стойност за хората и тяхното чувство за идентичност.“

Книгата на фотографа, публикувана този месец заедно със съпътстваща изложба в Хонконг, има за цел да „съхрани за бъдещите поколения“ това градско наследство. И докато снимките на Ървайн говорят за загуба на общност, той гледа на тях и като на „празник“ на природата.

Хонконг е един от градските райони с най-голямо биоразнообразие в света и неговите села, често построени около природни дадености, са истински микрокосмос.

Сгушено между планините и морето, селото Хака в Лай Чи Уо, например, се отличава с гъсти гори, сладководни потоци, земеделски влажни зони, кални равнини и мангрови дървета.

„В крайна сметка, природата ще завземе властта“, казва Ървайн. „Това е напомняне за непостоянството, на което всички ставаме жертва: нещата идват и си отиват, нищо не издържа докрай.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !