След като не успява да се класира за място в курс по медицина във Франция, Луиз Луве неохотно се вслушва в съвета на свой приятел да отиде да следва в Румъния. 

"Мислех, че няма нищо, което да ме накара да се преместя там. Но след това промених мнението си“, разказва пред The Economist Луве, която вече шеста година следва в Университета по медицина и фармация в Клуж-Напока. 

Посещението в кампуса е основният фактор, който променя отношението ѝ към балканската страна. Тълпите от чуждестранни студенти и фокусът на училището върху практическата грижа влизат в контраст със суровото учене наизуст, което е преживяла във Франция. 

Случаят на Луиз обаче не е единствен. Всяка година Румъния "произвежда" огромен брой лекари. През 2021 г. страната може да се похвали с около 26 завършили медицина на 100 000 души население - повече от почти всяка страна в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

А сред всички тези абсолвенти международните студенти са повече от местните. Докато общият брой места за медицински степени в Румъния е нараснал със 17% между 2011 г. и 2019 г., тези за чуждоезикови медицински курсове са скочили със 75%. Близо една трета от всички програми по медицина в Румъния сега се преподават на френски или английски език. 

През 2020 г. - последната година, за която правителствените данни са публично достъпни, около 12 000 чуждестранни студенти са учили медицина, стоматология или фармакология.

Пътуването до Трансилвания има голям смисъл за амбициозните лекари. Ограниченията, обикновено свързани с огромните разходи за следването, често влияят върху броя на местата за медицинските програми в техните родни страни. Във Франция, например, във висшите медицински училища успяват да влязат по-малко от една четвърт от кандидатите. 

Изискванията за влизане в Румъния не са чак толкова строги. Университетите често изискват единствено сравнително добра диплома за средно образование, а някои са се отказали от изтощителните приемни изпити. Признаването на дипломите в целия ЕС означава, че студентите могат теоретично да упражняват своята професия у дома след дипломирането си. 

Евтиното обучение и разходите за живот също привличат хора от чужбина. Годишните такси за обучение в Румъния варират между 3000 и 8500 евро. За разлика от това, във Великобритания студентите трябва да се разделят с 9 250 британски лири (около 11 000 евро) годишно.

Румънските медицински училища се стремят да спечелят от чуждестранното търсене. Обикновено те са свободни да определят свои собствени квоти за прием, стига да са одобрени от независима агенция за акредитация. 

Университетът в Клуж-Напока се насочва основно към французите. Той е член на Agence Universitaire de la Francophonie - глобална мрежа от френскоговорящи висши учебни заведения, и предлага помощ на студенти, търсещи стаж във френски болници. 

Университетът в Търгу Муреш, от своя страна, има ясна германска ориентация и дори отвори кампус в Хамбург през 2019 г. Допълнителните приходи от чуждестранните студенти помагат на румънските медицински училища да наемат и задържат академичен персонал, както и да инвестират в надграждане на своята база, отбелязва професор Богдан Попеску от университета Карол Давила.

И все пак, въпреки процъфтяващите си медицински училища, Румъния отдавна страда от недостиг на лекари. Членството на страната в Европейския съюз е плюс за западните студенти, пътуващи на изток, но в същото време стимулира изтичането на румънски лекари на запад. Около една трета от всички завършили в Румъния лекари емигрират в по-богатите страни.

Основните причини са ниското заплащане и зле оборудваните болници у дома. Попеску отбелязва, че емиграцията е започнала да се забавя, до голяма степен благодарение на по-добрите заплати и инвестициите у дома. Някои международни студенти също избират да останат, добавя той. 

На въпрос дали си представя да остане в Румъния, Луиз Луве отговаря отрицателно. Тя има намерение да се върне във Франция, където също има недостиг на лекари.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !