Котешки черти се взират от кориците на безброй романи, те имат официално определен ден, посветен на тяхната мистика и популярност, и превъзхождат кучетата като домашни любимци от десетилетие.

Влиянието на котките е очевидно навсякъде в японското общество, като скорошен доклад им приписва генерирането на очаквана стойност от 3 трилиона йени (18.8 милиарда долара) за японската икономика тази година – феномен, наречен „Catnomics“ (Котешка икономика).

Силата на котешката лапа е особено очевидна в един ретро квартал на Токио, където посетители от цял свят се тълпят, за да разгледат самопровъзгласилия се за „град на котките“ в столицата.

Те са привлечени от Янака Гинза, в североизточната част на града, от историческата му връзка с котките, чието изображение краси витрини и улични табели, и където посетителите могат да ядат сладкиши с форма на котка и да проектират персонализирани печати ханко на подобна тема.

Тълпите и топлото време крият косматите жители на Янака Гинза от погледа на хората. Вместо това посетителите се спират пред магазините за сувенири, за да си купят „късметлийски“ магнити за хладилник с черни котки, пощенски картички, клечки за хранене и керамика.

„В Янака винаги е имало котки, защото тук има много будистки храмове“, казва Юмико Ямашита, собственичка на няколко котки и на магазина Neco Action. „В миналото те са се разхождали наоколо и дори са влизали в различни къщи, но в днешно време не са толкова забележими. Предпочитат да стоят вътре в горещите дни.“

Глобалният бум в японската литература превърна котката в маркетингов гигант, повече от век след като Нацуме Сосеки пише един от най-известните романи в страната, „Аз съм котка“, разказан от гледна точка на домашна котка.

Котките заемат видно място в сюрреалистичните романи на Харуки Мураками и в десетки други произведения, по-специално в „Хрониките на пътуващите котки“ на Хиро Арикава и „Гостуващата котка“ на Такаши Хирайде. Издателите дори са използвали маркетинговата сила на котките, за да създават корици за книги, които имат малка или никаква връзка с животното.

Котките и парите

Като нация на любители на домашни любимци – където опитомените кучета и котки са повече от децата под 15 години, японските домакинства са отглеждали 8.8 милиона котки през 2025 г., в сравнение с 6.8 милиона кучета, според проучване на Японската асоциация за храна за домашни любимци. Средностатистическото домакинство, което отглежда котка, според проучването, харчи почти 1.8 милиона йени (11 300 долара) през целия живот на своята котка.

Именно това ниво на преданост превръща котките в голям бизнес. В последния си доклад за „котешката икономика“, Кацухиро Миямото, почетен професор в университета Кансай, изчислява, че животните ще добавят малко под 3 трилиона йени (18.8 милиарда долара) стойност към японската икономика през 2026 г.

Комбинирайки оценките за потребителските разходи в котешки кафенета и за артикули като фотоалбуми с продажбите и заплатите сред производителите на котешка храна и свързаните с нея компании, Миямото отбеляза, че оценката е малко под нивото на икономическото въздействие на Световното изложение в Осака през 2025 г.

Сред известните собственици на котки в Япония са императорът и императрицата, а министър-председателят Санае Такаичи е изразявала предпочитание към котките пред кучетата.

Най-дзен-подобните създания на природата

Смята се, че котките са внесени в Япония през периода Нара (710-794) от японски пратеници, завръщащи се от династията Тан в Китай. Много от тях са били приети от храмове, където са пазели религиозни писания от гладни гризачи – роля, която им е придала специален, дори мистичен статус сред човешките им еквиваленти.

Котките са най-дзен-подобните създания в природата, които без усилие постигат аура на спокойствие и откъснатост, която обикновените смъртни опитват безуспешно да постигнат цял​​.

„Котките не живеят за мига; те живеят в момента“, казва живеещият в Япония автор Стивън Мансфийлд. „Тъй като не живеят нито в миналото, нито в бъдещето, умовете им вероятно са много по-малко претрупани от нашите.“

Любителите на кучета няма да се съгласят, но японският фолклор представя котките като изцяло добронамерени същества, чието естествено състрадание може да бъде предвестник на късмета – качества, капсулирани в манеки неко – статуя на котка, чиято лапа е вдигната в очакване да „улови“ всеки късмет, който ѝ се изпречи по пътя.

Смята се, че порцелановите статуетки са вдъхновени от храма Готокуджи в Киото, където, според легендата, богат феодал бил на лов, когато бил застигнат от силна буря. След като се скрил под дърво, той забелязал котка, която го викала от стъпалата на порутения храм. Докато се приближавал към животното, мълния ударила мястото, където се бил скрил само секунди по-рано. В знак на благодарност, господарят купил храма и го възстановил до предишната му слава.

В наши дни манеки неко са често срещана гледка в магазини и ресторанти.

Подобно на своите братовчеди на обезлюдения Аошима, японските котки могат да процъфтяват само докато има достатъчно хора, които да ги издържат. С дългосрочния спад на населението, който сега е почти неизбежен, застаряващата демография на страната скоро може да доведе до значително по-малко котки, отглеждани като домашни любимци.

Засега обаче японските котки са господарите сред домашните любимци в страната.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !