Габриел Хосес споменава една и съща дума седем пъти, когато говори за това какво представлява работата в Дания - доверие.

"Никой не се опитва да те микроменажира или да наднича през рамото ти," казва пред BBC мъжът, който работи за технологична компания в Копенхаген.

"Шефовете не идват да проверяват дали работиш 8 или 9 часа на ден, а се интересуват основно от това дали си завършил проектите си. В Дания се гласува много доверие и не усещам в моята работа да има йерархия. Всичко е много демократично."

За Хосес, който е женен и има две малки дъщери, не е изненадващо, че Дания постоянно се нарежда в Топ 5 на държавите по света с най-добър баланс между работата и личния живот.

Само на 1.1% от датчаните им се налага да работят по 50 или повече часа на седмица, според най-новите данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За сравнение, този дял за света е средно 10.2%.

Във Великобритания работещите по над 50 часа седмично са 10.8%, а в САЩ - 10.4%.

Майк Викинг, автор на книгата „Изкуството на датския начин на живот“, отдавна счита родината си за бляскав пример за това към какво трябва да се стремят другите държави по отношение на своите политики на работното място. Той казва пред BBC:

"Датчаните, всъщност, са щастливи на работното си място. Близо 60% от тях казват, че биха продължили да работят, ако спечелят от лотарията и станат финансово независими."

Викинг, който оглавява датския мозъчен тръст The Happiness Research Institute, споделя няколко политики, които помагат за създаването на силен баланс между работата и личния живот в Дания.

Сред тях са правото на минимум пет седмици платен годишен отпуск, в допълнение към официалните празници. Във Великобритания, например, повечето служители имат 5.6 седмици платен годишен отпуск, докато в САЩ платеният годишен отпуск в някои случаи може да е едва 11 дни годишно.

Дания също така предлага много щедрите 6 месеца платен отпуск по майчинство и бащинство. Във Великобритания бащата обикновено получава една или две седмици платен отпуск след раждането на дете.

В САЩ има само федерална гаранция за неплатен родителски отпуск, въпреки че някои щати, като Калифорния, вече предлагат платен отпуск след раждането на дете.

Викинг също говори за концепцията, че шефовете имат доверие на своите служители, че ще направят правилното нещо. Той използва пример със служителите в увеселителния парк Tivoli Gardens в Копенхаген, където те спазват правилото на трите метра.

Идеята е, че вие сте главен изпълнителен директор на всичко в радиус от три метра от вас. "Ако видите боклук в радиус от три метра, го вземате и го изхвърляте или пък, ако видите посетител, който търси нещо, спирате и питате как можете да помогнете," казва Викинг.

Той допълва, че когато служителите поемат контрола върху собственото си пространство, това може да им помогне да се чувстват овластени и оценени, което пък допринася в значителна степен за здравословното им отношение към работното място.

Янин Лешке, преподавател в катедрата по мениджмънт, общество и комуникации в Copenhagen Business School, казва, че "работната култура в Дания определено не изисква да сте на място и налични по цял ден и цяла вечер, за да покажете, че работите усърдно постоянно".

Вместо това, тя казва, че гъвкавостта по време на работните дни предоставя на служителите времето, от което имат нужда, да кажем, да вземат децата си от училище или детска градина.

"Работният ден не трябва официално да приключва в 17 или 18 часа, а това се харесва много на датчаните с деца."

Хосес е забелязал как някои работодатели в САЩ може да очакват служителите им да са налични и през уикендите, за да отговарят периодично на съобщение или имейл. Този тип извънредно работно време не се вписва в неговата представа за положителен баланс между работата и личния живот.

"Ако от мен се очакваше да приемам обаждания през уикенда, това би било голям червен флаг за мен и вероятни бих сменил работата. Това обаче досега не се с случвало с мен тук или с някого, когото познавам."

Каспър Раухман, главен изпълнителен директор, живеещ в Стокхолм и основател на технологичната компания SparkForce, казва, че неговата по-свободна лидерска политика би била позната на повечето датчани.

"Не е необходимо да ме питате дали можете да си тръгнете по-рано. Никой не се възползва от моята доброта."

Раухман допълва, че елементът на доверие е толкова вкоренен в датската култура, че посещаващите страната често биват слисани докъде може да се простира.

Той също така подчертава щедрата социална политика на Дания и факта, че компаниите трябва да предоставят финансова компенсация на служителите, които биват съхранени. "Ако изгубите работата си, правителството ще ви помогне."

Колкото и другите държави да могат да се поучат от баланса между работата и личния живот в Дания, той казва, че има и недостатъци.

"Някои хора може да разчитат прекалено много на тази предпазна мрежа, в резултат на което да поемат реални рискове, което е причината да сме по-малко предприемачески настроени, в сравнение със САЩ."

Саманта Саксби, експерт по човешки ресурси от САЩ, казва, че Дания разполага с толкова добър баланс между работата и личния живот, защото "дава приоритет на колективното благосъстояние ".

За сравнение, посочва тя, в САЩ "отдавна се набляга на индивидуалните постижения и амбицията, което доведе до огромни иновации, но често за сметка на баланса между работата и личния живот".

Въпреки това, Саксби, директор маркетинг в Националната асоциация за човешки ресурси на САЩ, казва, че компаниите в страната и на други места по света може най-накрая да последват примера на Дания и други също толкова щастливи скандинавски държави.

"Напредничави организации въвеждат социални придобивки, като неограничен платен отпуск, дни на психическото здраве и уелнес програми, които насърчават служителите да дават приоритет на грижата за себе си. Тези мерки не само облекчават натиска, но и демонстрират, че работодателите ценят цялостното благосъстояние на своите служители. Все повече компании осъзнават, че добре отпочиналите и живеещите балансирано служители носят свежи идеи, имат по-добри умения за решаване на проблеми и са по-ангажирани. Служители започват да се чувстват овластени да използват времето, от което имат нужда, без да жертват кариерното си израстване."