Кризата в Близкия изток води до ръст на цените на петрола, което се отразява както на енергията, така и на хранителните стоки. Експертите са единодушни, че ситуацията с Иран ще има значително влияние върху цените на храните в Европа.

Съвместните удари на САЩ и Израел по Иран и ответната реакция на Техеран доведоха до покачване на цените на петрола, като Брент често надхвърля 100 долара за барел. Според експертите това ще се отрази не само на енергийния сектор, но и на цените на храните.

Влиянието върху Европа може да е особено силно, водейки до по-високи хранителни разходи и увеличение на общите разходи за живот.

Средногодишната инфлация за храни и безалкохолни напитки през 2025 г. в България според данните на Евростат, цитирани от Euronews е 6.2%. Така България се нарежда на 5-о място, веднага след Турция (33.01%), Естония (7%), Румъния (6.85) и Латвия (6.2%). 

Как кризата ще повлияе на цените на храните в Европа?

кспертите, говорещи пред Euronews Business, посочват, че кризата вероятно ще покачи глобалните цени на храните чрез няколко канала.

Очаква се глобалните и европейските цени на храните да се повишат заради конфликта, поради нарушаване на доставките на торове и енергия, както и покачване на разходите за транспорт. 

Той подчерта, че голяма част от световните доставки на торове и петрол преминават през Ормузкия проток, който е практически блокиран заради войната.

По-високите разходи за торове водят директно до по-скъпо селскостопанско производство. Цените на петрола и втечнения природен газ вече са значително повишени, а по-високите разходи за гориво повлияват цялата хранителна верига, увеличавайки разходите за производство и транспорт.

Значението на торовете

Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), ако кризата продължи, световните цени на торовете през първата половина на 2026 г. се очаква да са с 15–20% по-високи.

Максимо Тореро, главен икономист на ФАО, отбелязва, че по-високите цени на торовете и енергията увеличават разходите на фермерите. Намаленото използване на торове може да доведе до по-ниски добиви по-късно през годината и да ограничи световните доставки на зърно.

Индексът на ФАО за цените на храните вече започна да се покачва след период на относителна стабилност.

Докато европейските цени на природния газ скочиха с 50–75% в първите седмици на кризата, по-високите енергийни разходи увеличават цените във всички селскостопански вериги – от операции на фермите, напояване, транспорт, складиране до преработка на храни. Това рано или късно ще се отрази на цените за крайния потребител.

ФАО предупреждава, че ако фермерите намалят употребата на торове заради високите разходи, бъдещите реколти могат да намалеят, което ще доведе до ограничени доставки на зърно и ръст на цените на храните през 2026 г.

Три основни канала за покачване на цените на храните в Европа

ФАО идентифицира три ключови канала, чрез които кризата може да доведе до инфлация на храните:

Енергийни разходи – Персийският залив е ключов доставчик на рафинирани горива. Нарушенията в доставките покачват цените на дизела и керосина, увеличавайки транспортните разходи във веригата на храните.

Торове – Цените на торовете се влияят пряко от природния газ. Нарушенията в доставките от Персийския залив доведоха до световен ръст на цените, като европейските фермери също са засегнати.

Биогорива – По-високите цени на петрола правят производството на етанол и биодизел по-изгодно, увеличавайки търсенето на суровини като царевица, соево и палмово масло. Това може да пренасочи културите от храна към горива, ограничаване на световните доставки на зърно и допълнително покачване на цените на храните.

Най-засегнати европейски страни

ФАО съобщава, че през 2025 г. рафинериите от Залива доставяли около 60% от авиационното гориво и 20% от дизела за Европа.

„Най-уязвими са страните с големи авиационни хъбове и тези, зависими от дизела за транспорт и селско стопанство“, допълва Тореро.

Най-рискови са Нидерландия (Ротердам – голям рафинериен и петрохимичен център), Белгия (Антверпен), Германия, Франция, Италия и Испания. Зависимостта от природния газ също добавя уязвимост – Италия, Испания, Франция и Нидерландия са значителни вносители на втечнен газ от Залива.

Ефекти, усещани по-късно

Според Мария Кастровиехо, старши анализатор в Rabobank, европейските фермери вероятно ще усетят ефектите през есента, тъй като вече са снабдени за текущия сезон.

„От торовете до крайния продукт има цял процес на трансформация и транспорт, който изисква енергия. Това в крайна сметка води до по-високи цени на храните, макар да има забавяне между поскъпването на енергията и ефекта в супермаркетите“, обясни тя.

Според Oxford Economics, конфликтът ще има по-сериозен ефект върху Европа в сравнение със САЩ поради шока на енергийния пазар.

През 2025 г. годишната инфлация на храните и безалкохолните напитки в ЕС бе 3.3%, като варира от 0.3% на Кипър до 7% в Естония. Турция е изключение – с над 30% годишна инфлация на храните.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !