• Ново мащабно проучване разкрива, че Европа се затопля по-бързо от всеки друг континент, като някои южни райони вече преживяват до 40 допълнителни дни годишно със силен топлинен стрес в сравнение със 70-те години на миналия век.
  • Анализът се фокусира върху температурите „усеща се като“, които отчитат допълнителни фактори , за да се измери реалното въздействие върху човешкото тяло.

Светът се бори с „рязко покачване“ на опасния топлинен стрес, тъй като зависимостта ни от изкопаеми горива продължава да „изтощава“ планетата.

Според Службата на ЕС по изменение на климата „Коперник“ (C3S), температурите в Европа са се повишили с приблизително 2.5°C, в сравнение с нивата от прединдустриалния период, въпреки усилията за спиране на глобалното затопляне, което я прави най-бързо затоплящия се континент на Земята.

Изследователите обаче вече стигат по-далеч от анализа само на външната температура на въздуха и са започнали да изучават температурите „усеща се като“, за да разберат по-добре въздействието върху хората.

Тези температури измерват колко горещо или студено е времето, усещано от човешката кожа. Вместо да се използва само стандартната температура на въздуха, която често виждате в прогнозите, температури „усеща се като“ се коригират спрямо фактори на околната среда, като скорост на вятъра, влажност, както и разбирането на експертите за това как се губи топлина от човешкото тяло.

Ново проучване, публикувано в научното списание Nature, предупреждава, че екстремните температури „усеща се като“, дните с топлинен стрес и тропическите нощи – където температурата не пада под 20°C в продължение на 24 часа – са „зачестили драстично“.

Дори региони, които преди това не са били засегнати от топлинния стрес, сега го усещат.

Какво е топлинен стрес?

Топлинният стрес се отнася до натрупването на телесна топлина, генерирана вътрешно от използването на мускулите или външно от околната среда. Това се случва, когато топлината, която тялото абсорбира от околната среда, надвишава способността му да я разсейва.

„Топлинният стрес обикновено е резултат от комбинация от фактори, като високи температури на околната среда, влажност, физическа активност и недостатъчен прием на течности“, казват от C3S.

„Различни фактори влияят върху способността на човешкото тяло да поддържа основната си температура в определени граници.“

Топлината, генерирана от човешкото тяло, може да бъде балансирана с топлина, обменяна с околната среда чрез нашата терморегулаторна система (поради което се потим, когато ни е горещо).

Поведенчески фактори също могат да играят роля, като например поддържане на хидратация, носене на широки дрехи и отказ от физически упражнения през най-горещата част на деня.

Когато телата ни не са в състояние да балансират тази топлина, можем да изпитаме редица симптоми като повишена телесна температура, учестен пулс, учестено дишане, прекомерно изпотяване, гадене и замаяност.

В тежки случаи, свързани с топлината състояния, като топлинно изтощение или топлинен удар, могат да бъдат смъртоносни.

Къде топлинният стрес засяга най-силно Европа?

Изследователите са разгледали топлинния стрес на три нива: силен (индексни температури по-високи или равни на 32°C); много силен (индексни температури по-високи или равни на 38°C); и екстремен (индексни температури по-високи или равни на 46°C).

Те са установили, че в Южна Испания, Италия, Гърция и Турция някои райони ще отчитат до 40 допълнителни дни със силен топлинен стрес в сравнение със 70-те години на миналия век. В голяма част от Южна Европа се наблюдава почти цял месец допълнителни дни със силен топлинен стрес в сравнение с преди десетилетия.

Водещият автор на изследването Ребека Емертън казва, че е поразително „да се види как топлинният стрес не само се засилва на местата, които вече считаме за горещи или са свикнали да изпитват топлинни вълни, но и да се види как този разширяващ се отпечатък на топлинния стрес се разраства в региони, където исторически е бил рядък или несъществуващ“.

Места, където е възможно да има около 50 дни повече годишно с поне силен топлинен стрес в сравнение със 70-те години на миналия век, включват части от Южна Африка, като например Намибия и Ангола; Източна Африка, включително части от Танзания, Кения и Уганда; и части от Мексико и Централна Америка.

Температурите „усеща се като“ се покачват

Според проучването, температурите „усеща се като“ през десетте най-топли нощи на всяка година също се увеличават по-бързо - с 0.32°C на десетилетие - отколкото през десетте най-топли дни, с 0.27°C на десетилетие.

Високите нощни температури могат да окажат значително влияние върху човешкото здраве, тъй като тялото разчита на по-ниски температури през нощта, за да регулира основната си температура и да се възстанови от дневната жега. Това може да доведе до повишен сърдечно-съдов стрес и нарушения на съня.

„Нощната жега често се подценява, но може да бъде особено опасна, защото хората обикновено са си у дома и може да нямат достъп до хладни, климатизирани помещения“, казва пред Euronews Рут Енгел, специалист по данни за екологично здраве и екстремни горещини в Института за световни ресурси (WRI).

„В Европа, където климатиците остават сравнително рядко срещани и температурите се покачват по-бързо, отколкото във всеки друг регион, тропическите нощи се превръщат в основен проблем за общественото здраве.“

Проучвания показват, че високите нощни температури са свързани с повишена смъртност, особено сред възрастните хора и тези с предшестващи здравословни проблеми.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !