Конвергентните доклади се изготвят от Европейската комисия и Европейската централна банка, оценяват дали държавите от ЕС, които още не са в еврозоната, са готови да приемат еврото. Тези доклади се публикуват на всеки две години или по желание на държава, която иска да се присъедини към еврозоната.

В тях се разглежда дали законодателството на страната е съвместимо с европейското, както и дали тя изпълнява така наречените "критерии за конвергенция". Те включват:

  • стабилни цени (ниска инфлация),
  • стабилни публични финанси (без прекомерен бюджетен дефицит),
  • стабилен валутен курс за поне две години,
  • ниски дългосрочни лихвени проценти.

Ако страната изпълнява всички изисквания, Европейската комисия предлага тя да бъде приета в еврозоната. Решението се взима от Съвета на ЕС след консултации с Европейския парламент, Еврогрупата и лидерите на държавите членки, и се определя конкретна дата за приемането.

Какво всъщност съдържа конвергентният доклад и защо е толкова значим?

От държавите членки, приемащи еврото, се изисква да постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция — това е разгледано в доклада за конвергенцията чрез позоваване на критериите за конвергенция. Тези критерии (наричани понякога „критериите от Маастрихт“) са посочени в член 140, параграф 1 от ДФЕС.

Конвергентните доклади съдържат оценка на готовността на държавите членки на ЕС (които още не са приели еврото) да се присъединят към еврозоната. Те включват две основни части:

Анализ на законодателната съвместимост:

Проверява се дали националното законодателство на дадената държава е съвместимо с правото на ЕС, особено по отношение на независимостта на централната банка и нейното участие в Евросистемата.

Оценка на икономическата конвергенция (сближаване):

  • Ценова стабилност – инфлацията трябва да е близка до тази в трите страни с най-ниска инфлация;
  • Фискална стабилност – бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от БВП, а държавният дълг – 60% от БВП;
  • Стабилен валутен курс – валутата трябва да е стабилна спрямо еврото в рамките на поне 2 години, без големи отклонения;
  • Лихвени проценти – дългосрочните лихви трябва да са близки до тези в трите страни с най-добра ценова стабилност.