Плащането по всяка четвърта фактура, издадена в България, се просрочва. Това показват данните от представителното проучване на EOS „Навици на плащане в Европа 2022". 

Делът на просрочените фактури у нас е 25%, което е малко над средното ниво за Източна Европа (24%) и доста над средното за Западна Европа (19%). Освен това се наблюдава повишение на дела на просрочените междуфирмени плащания през последните три години - през 2019 година той е бил 23%. 

Тенденцията на увеличаване на този дял се наблюдава в цяла Европа, а не само в България, уточняват от EOS. 

Страната ни обаче е в групата с най-висок процент просрочени и несъбираеми вземания в Европа. Друга важна подробност е, че у нас бизнесът е с по-лоша финансова дисциплина от гражданите - делът на просрочените плащания на фирмите е 26%, докато на физическите лица е 22%. 

Всяка пета компания в Европа е застрашена от фалит поради неплатени фактури. В България този дял е средно 22% спрямо 20% средно за Източна Европа. Добрата новина е, че България е единствената страна в Европа, при която този показател намалява от 24% през 2019 г. на 22% за 2022 г., показват още данните от проучването на EOS.

У нас проблемите, произтичащи от просрочени и несъбираеми вземания, най-често се изразяват в намалени печалби (58%), липса на ликвидност (51%), както и по-високи разходи за лихви (49%).

За последните две години над една трета от българските компании са предприели действия по предоговаряне на условията на плащане при просрочващи клиенти, в опит да компенсират негативните ефекти от пандемията от COVID-19 и икономическата криза.

За 33% от анкетираните ефектът се измерва в ограничени инвестиции, 30% съкращават служители или не наемат нови, а 29% увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги. 

Въпреки удължените срокове на отложено плащане в Европа (до 37 дни за 2022 г. при 33 дни през 2019 г.), усилията на компаниите, всъщност, водят до влошаване на дисциплината на техните клиенти. Плащането на фактурите след падеж отнема средно 23 дни през 2022 г., което е най-дългият период за плащане от 2014 г. насам.

България регистрира най-добър резултат по отношение на просрочието на граждани в Европа – средно с 16 дни (спрямо 19 дни средно за Европа), а бизнес клиентите у нас бавят плащането на фактурите с 22 дни (спрямо 24 дни средно за Европа), което ни нарежда на второ място след Швейцария. 

Това означава, че въпреки сравнително високия дял на забавените и просрочените плащания у нас, те все пак се уреждат по-бързо, отколкото в повечето от останалите европейски страни. 

За да преодолеят негативните последици, все повече компании в Европа работят с външни доставчици на услуги по управление на вземания - 46% през 2022г., в сравнение с 42% през 2019 г.

Фирмите от Източна Европа са по-отворени към подобни услуги, като всяка втора компания разчита на външен партньор за управление на вземанията. В Западна Европа средно 42% от компаниите работят със специализирани агенции. 

В България този дял е 46%, като страната ни продължава да държи водеща позиция по възстановен оборот на компаниите - средно 9% за 2022 г. спрямо 6% за Европа.

Проучването на „Навици на плащане в Европа“ 2022 е проведено между 4 март и 19 април тази година и обхваща 3200 компании в 16 европейски държави. Всяка от анкетираните компании е с годишен оборот от над 5 милиона евро. Проучването се провежда за 13-та поредна година по поръчка на EOS Груп, съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google