Дезинформацията и разпространението на неверни твърдения са превърнали вятърните турбини в плашило за обществото. Това заяви Севда Йончева, член на Управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ).

Коментарът ѝ беше направен по време на работния семинар "20 години вятърна енергетика в България", организиран от АПСТЕ и Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) в Каварна.

Митове срещу факти: колко земя заемат турбините?

Един от най-устойчивите митове е, че ветрогенераторите се изграждат върху плодородна земеделска земя и я унищожават. Йончева обаче представи данни, които опровергават това твърдение.

"В България има 52 милиона декара земеделска земя, от тях 35 милиона са обработваеми, а до момента 42 000 декара площ заемат соларните и вятърни генератори, което е 0.1 процента".

За сравнение, дори ако всички планирани инвестиционни намерения за нови соларни и вятърни паркове се осъществят, те ще заемат общо до 100 000 декара. В същото време, съществуващите въглищни електроцентрали в страната се разпростират на площ от 240 000 декара.

Ключови данни за използването на земя:

  • Общо заета площ от ВЕИ: 42 000 дка (0.1% от земеделската земя)
  • Прогнозна площ при бъдещи ВЕИ проекти: до 100 000 дка
  • Площ, заета от въглищни централи: 240 000 дка

Потенциалът на Североизточна България

Според Севда Йончева, страната ни има значителен потенциал за развитие на вятърни паркове, който е концентриран основно в Североизточна България.

По думите ѝ, природните условия и ветровете в този регион са толкова благоприятни, че биха могли да захранват стотици хиляди батерии за съхранение на енергия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google