Жителите на четири столични квартала вече ще могат да проверят какъв е капацитетът на техния дом за производство на енергия от соларни панели.

Това стана ясно по време на пресконференция, организирана от Столична община по повод реализацията на проекта проект "Слънчеви градове" (Solar Cities). 

Той се осъществява с финансовата подкрепа на Европейска инициатива за климата (EUKI) – инструмент за финансиране на Федерално министерство на околната среда на Федерална Република Германия.

В България той е реализиран в партньорство между четири общини - София, Пловдив, Варна и Бургас, като в него участват представители на Софийския университет и експерти от Българската соларна асоциация. 

Основната му цел е да се подпомогне оползотворяването на потенциала на покривните пространства в градовете за производство на електричество от фотоволтаични инсталации, както и да се насърчат инвестициите във фотоволтаични инсталации от местното население, бизнеса и обществените институции.

"Столична община прие специална програма за устойчива енергия и климат със срок до 2030 г., в която са изключително важни усилията за използване на енергия от възобновяеми енергийни източници.

Разбира се, всички бихме искали на всяка сграда да има соларни панели, но има ясно научно становище кога тези инсталации могат да бъдат ефективни и затова беше важно да вземем предвид мнението на академичната общност.

А с помощта на технологиите вече може да се направи съответния анализ за всяка сграда, включена в проекта", заяви кметът на столична община Йорданка Фандъкова. 

За момента проектът обхваща софийските квартали Люлин, Надежда, Връбница и Обеля

Те не са избрани случайно, тъй като ефективността на слънчевите панели е свързана и с географските особености на Софийската котловина, обясни доц. д-р Стелиян Димитров, ръководител катедра „Картография и Географски информационни системи“ в СУ „Св. Климент Охридски“, който един от участниците в проекта.

Той каза, че в южната част на София планината Витоша значително ограничава възможността за използване на слънчевата енергия от сградите. 

"С помощта на този проект се случва "демократизация" на едни доста напреднали технологии, които стават достъпни за гражданите и им спестяват много усилия и ресурси, необходими за предварителната подготовка при инвестицията в една соларна инсталация", каза доц. Димитров.

По думите му, заснемането на сградите е извършено с дронове, снабдени със специални 3D камери, които позволяват детайлно картографиране на покривните конструкции на всяка сграда.

След това са отделени площите, върху които изграждането на соларни панели не е ефективно и не получават достатъчно слънчева светлина (основно северните скатове), както и онези, които не са подходящи от техническа гледна точка (с наклон от над 45 градуса). 

"Най-тежката част от нашата работа беше да определим по колко време е огрята от слънцето всяка част от покрива във всеки ден и всеки час от годината. Това беше направено с помощта на специален симулационен модел.

Цялата тази информация беше предадена на колегите от Българската соларна асоциация, които изготвиха идейните проекти за всяка една сграда. Те са публикувани на платформа, която е свободно достъпна и безплатна", обясни доц. Стелиян Димитров. 

Платформата е достъпна на адрес sofia.solarcities.bg

Идейните проекти включват детайлна информация за това колко енергия би могла да произвежда покривната конструкция на всяка сграда, каква би била стойността на инвестицията, нейният срок на възвръщаемост, както и потенциалните печалби за собствениците, ако количеството на произведената енергия надвишава средната им годишна консумация. 

"Жителите на сградите, за които има изготвени идейни проекти, могат да видят точно как ще бъдат разположени панелите върху покрива, каква ще е тяхната ориентация, както и какви са основните им икономически и технически параметри.

Гражданите могат да видят какъв е очакваният доход от една такава инсталация за 20 години напред, като прогнозата е направена на база на актуалните пазарни цени на електроенергията и на фотоволтаичните панели", обясни Румен Петров от Българската соларна асоциация. 

sofia.solarcities.bg

За част от включените сгради в рамките на проекта вече са изготвени такива идейни проекти (оцветените в синьо на картата), а останалите са оцветени в различни цветове, в зависимост от техния потенциал за производство на енергия.

За тях също предстои да бъдат изготвени подробни идейни проекти. Общият брой на сградите, които до момента са заснети и анализирани, е 2700. 

"Най-голямата ценност за хората е, че могат да разберат какво имат на разположение и да преценят дали си струва една подобна инвестиция и как най-ефективно могат да използват пространствата, които притежават", каза още доц. Димитров. 

dbr.bg-image

"По Плана за възстановяване и устойчивост гражданите вече могат да кандидатстват по проекти за изграждане на фотоволтаични инсталации.

Жителите на тези столични квартали могат да са едни от първите, тъй като разполагат с необходимата информация и, ако решат, могат да ангажират съответните проектанти и да кандидатстват. Този проект помага на първо място на гражданите", заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова. 

25 общински сгради вече също разполагат със собствени фотоволтаични инсталации, сред които 20 детски градини, три училища и две поликлиники

Миналата година Столична община стартира съвместен проект със Софийския университет за заснемане на всички общински сгради, които са общо 880.

От тях са идентифицирани 38, които имат потенциал за използване на слънчева енергия, обясни заместник-кметът на Столична община по направление "Зелена система, екология и земеползване" Десислава Билева. 

"В две от най-големите столични предприятия - зоопарка и завода за третиране на отпадъци в с. Яна, вече се провежда обществена поръчка за избор на изпълнител, който да започне изграждането на соларни инсталации на територията на двата обекта", каза още Билева. 

Доц. д-р Стелиян Димитров от СУ заяви, че България, заедно с останалите южноевропейски държави, като Гърция, Италия, Испания и Португалия, разполага със сериозен потенциал за производство на слънчева енергия.

И, за разлика от тях, тя е сравнително рядко населена с под 60 души на квадратен километър и с много пустеещи площи и празни покривни пространства. Това означава, че неизползваният потенциал на страната ни е четири пъти по-голям от този на държави, като Германия, например.