Новият Закон за потребителския кредит вече премина на първо четене в парламента, а до ноември България трябва да въведе новите европейски правила. Законопроектът затяга изискванията към небанковото кредитиране, въвежда нови правила за оценка на кредитоспособността и поставя реален таван на оскъпяването при малките и краткосрочните кредити.

Предлаганите промени обаче поставят и друг въпрос – дали по-строгата регулация ще защити потребителите или част от тях ще бъдат изтласкани към сивия сектор.

Темата беше обсъдена в ефира на Дарик от икономиста Георги Вулджев и Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране.

По думи на Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) законопроект с промени по темата е трябвало да бъде приложен по европейска директива още миналата година. Днес това е опит да се "затвори вратичката" дейност по кредитиране да упражняват компании, които не са регистрирани в БНБ като финансова институция. 

Според новия законопроект преди да отпуснат потребителски кредит, кредиторите ще трябва да оценят кредитоспособността на клиента, като проверят всички фактори, които имат отношение към способността му да изпълнява задълженията си. В текстовете се посочва, че за да се ограничи безотговорното кредитиране и рискът от прекомерна задлъжнялост, при тази оценка ще трябва да се отчитат и разумни сценарии за възможни бъдещи негативни обстоятелства. Кредиторите ще са длъжни също да имат и периодично да актуализират вътрешни правила за оценка на кредитоспособността, както и да документират и съхраняват необходимата информация.

Според новата наредба, по думи на Цветанов, трябва да се забрани участието във фирми за бързи кредити на лица, които са осъждани. 

"Тук се цели да се филтрира сектора от хора, които нямат моралните и етични качества да бъдат част от тази важна дейност за обществото", каза Николай Цветанов. 

Той заяви, че се създава и подкатегория на потребителските кредити на малка стойност и за кратък срок се променя измерителя на оскъпяването и се въвежда таван. Сред новите неща в законопроекта е и увеличаване на правомощията на КЗП, завишават се и санкциите. 

"Създава втори регистър за лицата, занимаващи се с потребителски кредити, които обаче не го правят по занятие, което по мое мнение е грешна стъпка в грешна посока". добави Цветанов. 

В момента компаниите имат достъп до Централния кредитен регистър (ЦКР), преди да отпуснат съответния заем. Това обаче не е особено надеждна мярка, защото информацията в кредитния регистър не се обновява в реално време - срокът за вписване на нови заеми е до 2 работни дни от отпускането им. Всяка една проверка в регистър струва на компаниите около (10 евро) 20 лв. 

Според Георги Вулджев законопроектът като цяло е стъпка в правилната посока.

„Като цяло повече са плюсовете в това, което имаме за сега предложено като законопроект“, коментира икономистът.

По думите му регулаторната среда при необезпечените потребителски кредити има нужда от промяна, а новите правила са опит българското законодателство да бъде приведено в съответствие с европейските практики. Вулджев посочи като пример Румъния, Великобритания и Полша, чиито модели в различна степен са повлияли на предложенията в България.

Именно според него обаче трябва внимателно да се следи за границата между необходимата защита на потребителя и свръхрегулацията.

Икономистът отбеляза, че разширяването на сивия сектор често е резултат от прекомерна регулация. Затова според него специалният режим за малките необезпечени кредити е необходим, но трябва едновременно да стимулира легалния бизнес и да ограничава недобросъвестните компании.

100% таван на оскъпяването

Един от най-спорните моменти в законопроекта е предложението за максимално допустимо оскъпяване при определена категория малки и краткосрочни потребителски кредити.

Николай Цветанов защити подхода за въвеждане на реален таван, като даде пример с Великобритания. По думите му там механизмът е въведен след анализ на около 160 хил. кредита и потребителското поведение по тях. Така е достигнато до лимит от 100% от главницата за целия срок на договора при съответната категория кредити.

Според Цветанов настоящият модел в България позволява формално да има ограничение на лихвата, докато допълнителни такси при отпускането на кредита могат да доведат до многократно по-високо реално оскъпяване.

„Оскъпяването е няколко пъти главницата. 5, 6, 7, 8 пъти. Общо взето зависи от морала на кредитора“, посочи той.

Новият закон според него въвежда понятието „общ разход по кредита“, което трябва да ограничи максималното оскъпяване до 100% от главницата. Цветанов обаче смята, че част от допълнителните прагове – например ограниченията до 20% през първия месец и 30% до края на третия – са прекалено ниски, защото не отчитат разходите на кредиторите по отпускането и обслужването на заемите.

Вулджев: таванът може да е прекалено рестриктивен

Георги Вулджев постави въпроса от друга гледна точка – дали определеният обхват на специалния режим и нивата на ограниченията няма да се окажат прекалено рестриктивни за легалния бизнес. Той посочи, че в Румъния например с пециалният режим обхваща кредити до около 5000 евро, докато предложението в България предвижда значително по-нисък праг.

Ако пазарите са сходни, според него това може да е аргумент българският праг да бъде повишен, за да се стимулира изсветляването на сектора.

„Може би има резон това, що се касае размера на кредитите, които са покрити, да е малко по-висок“, коментира Вулджев.

Той обаче подчерта, че преди второто четене трябва да бъдат изяснени още редица детайли, включително режимът при просрочие и изискванията за капитал на компаниите. Според него настоящият текст не е достатъчно ясен по отношение на оскъпяването при забавяне на плащанията.

И двамата са за по-добра оценка на кредитоспособността

По темата за оценката на кредитоспособността позициите на двамата до голяма степен се сближават.

Според Цветанов кредиторите трябва да разполагат с достъп до надеждна информация за доходите на клиентите си. Той посочи като проблем факта, че достъпът до Regix, поддържан от НАП, в момента е преустановен за кредиторите. Това, по думите му, затруднява оценката на способността на даден човек да обслужва кредита си и създава риск както за кредиторите, така и за самите потребители.

Вулджев също подкрепи достъпа до надеждна информация за доходите.

„Ако има надеждна информация за реалните доходи на този човек, потенциалният длъжник... всъщност е важно всяка кредитна институция да има достъп до надеждни данни“, посочи икономистът.

Според него достъпът до Regix трябва да бъде отворен за кредитните институции, защото не е логично от тях да се изисква качествена оценка на риска, ако не разполагат с необходимите инструменти. Той защити и идеята кредиторите да имат достъп до регистъра на хазартно зависимите лица, като според него при наличие на такъв индикатор трябва да се подхожда изключително рестриктивно към отпускането на кредит.

Какво според Вулджев трябва да се промени до второто четене

Икономистът очерта няколко конкретни области, в които според него законопроектът има нужда от корекции. На първо място е обхватът на специалния режим. Според Вулджев трябва да се обсъди дали прагът на кредитите, които попадат в него, да не бъде увеличен. На второ място трябва да бъде изяснен режимът при просрочие – какво се случва с тавана на оскъпяването и какви ограничения ще действат.

Третият въпрос е свързан с капиталовите изисквания към компаниите. Вулджев постави и въпроса за разпределението на надзора между Комисията за защита на потребителите и БНБ. Според него създаването на паралелни режими и регистри може да се окаже неефективно.

„По принцип да се дублира така надзорната институция, в който и да е сектор, не е препоръчителен подход“, коментира той.

Цветанов: под 100% таван ще изтласка легалния бизнес

Николай Цветанов е категоричен, че таванът от 100% не трябва да бъде намаляван. Той даде сравнение с ипотечното кредитиране, при което при дългосрочен заем общото плащане за 30 години може да достигне приблизително два пъти размера на главницата. При микрокредитирането, според него, трябва да има разумен таван, който да отчита спецификата на необезпечените и краткосрочни заеми – разходите за финансиране, проверки, оценка на клиентите и риска част от кредитите да бъдат върнати със значително закъснение или изобщо да не бъдат обслужени.

Затова според него всичко под 100% би било неприемливо.

„Това могат да бъдат както кредити за една година, така и кредити за две години, така и кредити за три години“, посочи Цветанов.

Според него по-нисък таван би повторил сегашната ситуация, при която легалният бизнес се оттегля от най-ниския сегмент, а освободеното пространство се заема от полулегални или нелегални компании.

Големият въпрос: защита или изтласкване към сивия сектор?

Именно тук се срещат и различават позициите на двамата участници. Георги Вулджев приема необходимостта от по-строги правила и определя законопроекта като цяло като крачка в правилната посока. Неговото основно предупреждение е, че регулацията не трябва да стане толкова рестриктивна, че да намали достъпа до легално кредитиране и да стимулира сивия сектор.

Николай Цветанов, от своя страна, настоява регулацията да бъде прецизирана така, че да запази икономическия стимул за легалните кредитори да работят и в най-малкия сегмент на пазара. Според него таванът от 100% е долната граница, при която този модел може да остане икономически жизнеспособен.

И двамата обаче са категорични по един въпрос – целта не трябва да бъде просто ограничаване на бързите кредити, а създаване на правила, при които потребителят да бъде защитен, а легалният бизнес да има стимул да остане на пазара.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google