• Предстоят сериозни промени в правилата за потребителските и т.нар. „бързи кредити“ с нов закон, който вече премина на първо четене в парламента.
  • Целта е по-добра защита на потребителите, но бизнесът предупреждава за опасност от свръхрегулация, която може да изтласка легалните компании от пазара и да стимулира сивия сектор.
  • Адвокат Венцислав Бенов коментира темата пред Дарик радио.

Предстоят сериозни промени в правилата за потребителските кредити и така наречените бързи кредити.

Новият закон за потребителския кредит (ЗПК) вече мина на първо четене в парламента, а България трябва да приложи новите европейски правила до ноември.

От една страна, целта е потребителите да бъдат по-добре защитени, но от друга - от бизнеса предупреждават, че част от предлаганите ограничения могат да се окажат прекомерни и да изтласкат легалните компании от определени сегменти на пазара.

Всичко това поражда редица въпроси като

  • има ли риск от свръхрегулация,
  • ще стане ли кредитът по-достъпен или напротив,
  • какъв трябва да бъде балансът между защитата на потребители и възможността легалният бизнес да работи нормално?

"С новия закон се променя редица нещата, тъй като секторът имаше нужда от промяна, това всички го виждаме по улиците - всякакви знайни и незнайни герои, които раздават кредити от гаражи и будки. Това положение е нетърпимо и трябва да бъде със сигурност променено", заяви адвокат Венцислав Бенов в ефира на Дарик радио.

Това, според него, е причината управляващите да предприемат редица правилни стъпки в различни посоки, така че регулацията да бъде затегната, да бъдат повишени изискванията към компаниите, които участват на пазара, например капиталът да бъде вдигнат от 1 млн. лева на 2.5 млн евро, за да може да се гарантира, че сериозни компании, които имат финансов, кадрови и технически ресурс, са на пазара и дават кредити.

По негови думи това е една стъпка, която ще изтласка сивия сектор от участие в бизнеса. Следващата стъпка, която трябва да се предприеме, е такава регулация, която да позволи на светлия бизнес, на големите компании да оперират на всички сегменти на пазара.

"Към момента законът не работи добре в това отношение и от най-малкия сегмент на пазара големите компании де факто отсъстват, защото просто не им излиза сметката."

Бенов посочи като пример това, че при проверяването на кредитоспособността на кандидатстващ за кредит трябва да се направят около 40 проверки.

Всички тези проверки имат определена цена, те са обезпечени с определен човешки и технически ресурс, което оскъпява кредита. Когато става дума за малки суми, това оскъпяване компаниите не могат да си го възстановят през сегашната регулация, която е с ГПР.

Респективно, нито един нормален бизнес не може да оперира на загуба, затова и големите компании не участват в ниския сегмент.

"В момента, така както е разписан законът, максималният ГПР е около 50% на година. Ако вие вземете от мен 100 евро на заем и ми ги върнете след 5 дни с една бутилка вино за 5-6 евро, това, де факто, е 5-6 евро над 100-те евро, които съм ви давал. Но като ГПР е 1500-1600%."

Затова този измерител не работи за краткосрочни кредити на ниска стойност, заяви адв. Бенов.

Възможно ли е една добре направена регулация да изтласка нелегалните и нерегулирани кредитори на пазара?

Адв. Бенов заяви, че точно това е правилният начин. Ако регулацията бъде направена така, че големите компании, които имат човешки капитал, могат да оперират и на по-ниските сегменти, то те естествено ще изтласкат сивия сектор, защото хората ще предпочитат да отидат при известна компания, при наложен бранд, за който знаят, че няма да имат проблеми и няма парите да бъдат събирани със способи от 90-те години.

"Никой няма да отида при кварталния лихвар или при гаражния кредит."

Как кредиторът преценява реално ли един човек може да върне кредита?

Това е една детайлна оценка, която изисква, когато ви отидете и поискате кредит, кредиторът да прецени вие можете ли да си позволите месечните вноски и може да си позволите да върнете кредита.

За тази цел той трябва да провери къде работите, осигурявате ли се на някакъв доход, каква заплата получавате, кога я получавате. Т.е. има редица детайли, които трябва да се съобразят.

Според адв. Бенов, към момента, това е изключително затруднено, защото държавата не дава достъп до регистрите на заетостта, а само до регистъра за кредитите. Т.е. в момента, в който отидете, кредиторът може да види вие имате ли кредит или нямате, но не може да прецени дали вие взимате 1000 евро или 2000 евро заплата. Имате ли осигуровки или не.

По отношение на оценката на кредитоспособността, адв. Бенов заяви, че тя пази изключително много и двете страни. Тя е важна не само за кредитора, т.е. той да прецени като даде парите, дали после ще може да си ги върне. Тя, всъщност, пази и длъжниците от попадане в кредитна спирала.

"Защото те понякога имат нужда от пари, които нямат възможност да върнат. И в този случай е важно те да бъдат предпазени от навлизането в кредитна спирала, от която се излиза трудно."

Какво представлява RegiX и защо е важно небанковите финансови институции да имат достъп до информацията там?

RegiX е именно тази държавна система, по която може автоматизирано да се достъпват различни регистри, били те към НАП или към НОИ. Именно чрез нея потенциално може да бъде достъпен регистърът на заетостта. Нещо, което преди компаниите имаха, заяви адв. Бенов.

"Така че това е техническият способ, по който се достъпват регистрите. И това със сигурност трябва да бъде уредено кредиторите да могат да го проверят. Най-малкото директивата, която се имплементира сега с новия ЗПК, тя изиска да бъдат извършвани по-детайлни оценки на кредитоспособността."

Има ли риск, докато изпълняваме европейските изисквания, да създадем някаква форма на свръхрегулация?

Според адв. Бенов, риск има и той е свързан с популизма.

"Ако управляващите в момента се поддадат на популизъм, което можем да чуем както от опозицията, така и от редица коментатори в социалните мрежи и в медиите, има риск да се завие към свръхрегулация, която не само ще ограничи сектора да може да работи с още по-малко сегменти, а пряк ефект на свръхрегулацията е това, че ще имаме повече будки и лихвари. Защото търсенето няма да изчезне, без значение какво законодателно решение се направи. Ако обаче бъде ограничен белият сектор да може да работи с много малко сегменти, всички останали сегменти ще бъдат поети от лихварите."

По думите на адв. Бенов между министерството, парламента и сектора има реален диалог.

"На самата комисия в парламента управляващите заявиха, че ще вземат под внимание становищата както на сектора, така и на всички заинтересовани участници в него, така че се надяваме на чуваемост и на експертна преценка, а не залитане към популизъм."

Като обобщение на промените към настоящия момент Бенов смята, че те биха били позитивни, а има затягане на контрола и на режима кои компании могат да участват в този пазар и по-голяма яснота за потребителите, защото когато потребителят знае, че може да вземе хиляда евро и да върне максимално две хиляди евро, тоест оскъпяването да се измерва през главницата, а не през суперсложна математическа формула, като ГПР, за него би било по-ясно.

"Потребителите ги интересува каква е месечната вноска и колко пари трябва да върнат накрая. Така че сегашният подход, който се възприема с оскъпяване през размера на главницата, тоест взимате хиляда евро, можете да върнете максимално две хиляди евро, това е крачка в правилната посока."

Целият разговор можете да проследите във видеото.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google