Огромните туристически кораби стават по-големи от когато и да било, сочи ново изследване, което установява, че най-големите круизни кораби в света са удвоили размерите си в сравнение с 2000 г.

Ако ръстът на круизната индустрия не се забави, най-големите кораби през 2050 г. ще бъдат осем пъти по-големи от Титаник – най-големият кораб в света преди век, казват от природозащитната организация Transport & Environment (T&E). От T&E също така са установили, че броят на круизните кораби се е увеличил 20 пъти от 1970 г.

Инеса Уличина, анализатор устойчиво корабоплаване в T&E, казва: 

“На фона на днешните круизни кораби Титаник изглежда като малка рибарска лодка” .

Според прогнозите на индустрията, около 35 милиона души ще пътуват на круизни кораби през тази година, което представлява увеличение с 6%, а според анализатори това се дължи на нарастващото богатство на домакинствата. В публикувано през юни изследване на JP Morgan се посочва, че търсенето на круизи “остава силно” и че круизната индустрията се е разширила отвъд основния си пазар от поколението родено след Втората световна война и привлича все повече милениали.

Секторът обаче има голям въглероден отпечатък, а експерти, които изпитват затруднения с изчистването на индустрията, реагираха с тревога на доклада на T&E. Круизните кораби са отделили със 17% повече въглероден диоксид през 2022 г. в сравнение с 2019 г., според доклада, а емисиите на метан са нараснали с 500% за същия период.

Стефан Гьослинг, преподавател в университета Linnaeus в Швеция, който изучава туризма и климатичната криза, казва, че круизните кораби имат малка роля в глобалния туризъм, но “почти няма форма на туризъм, която да е по-енергоемка от круизите, особено в комбинацията с полет до мястото на отплаване”.

Докладът излиза на фона на затрудненията на европейските пристанища с наплива от кораби през лятото, помрачено от големите горещини, които стават все по-интензивни заради климатичната криза. Вследствие на оплакванията от страна на местни жители относно “свръхтуризма”, редица пристанищни градове предприеха мерки срещу круизните кораби. Барселона обяви планове да се присъедини към Амстердам в таксуването на посетителите от крузните кораби, които често прекарват само по няколко часа в града, докато Амстердам реши да затвори централни си круизен терминал, както го направи Барселона през октомври. Венеция пък забрани на големите круизни кораби да влизат в увредената ѝ вече лагуна.

Въпреки това индустрията продължава да процъфтява. Най-големият круизен кораб в света, Icon of the Seas, бе построен в Турку, Финландия и пуснат на вода през януари тази година от компанията Royal Caribbean. Той разполага с 20 палуби, 40 ресторанта, седем басейна, театър и парк. Дългият 365 метра плавателен съд може да транспортира близо 10 000 души и използва втечнен природен газ (LNG) – гориво, което отделя по-малко въглероден диоксид в сравнение с обикновеното корабно гориво, но може да доведе до по-голямо затопляне на планетата заради отделянето на метан.

Круизните кораби не спират да нарастват

За круизните кораби има малко инженерни ограничения по отношение на размерите им, извън тези, свързани с пристанищата, на които акостират. На фона на процъфтяващото търсене на луксозни пътувания, операторите преследват икономии от мащаба и строят по-големи кораби.

Най-големият кораб през 2000 г. е бил Voyager of the Seas на Royal Caribbean, с водоизместимост от 137 276 брутен тонаж (GT). Оттогава средният размер на 10-те най-големи кораба се е удвоил от 103 000 GT до 205 000 GT.

От Международната асоциация на круизните компании (Clia) казват, че глобалният круизен флот е “по-енергийно ефективен от когато и да било”, като средните емисии на кораб са намалели с 16% в последните пет години. “Повечето круизни кораби, които плават днес и тези, които са предвидени за експлоатация и в следващото десетилетие, са с малки и средни размери.”

Подобно на самолетите, големите кораби, които плават на дълги разстояния не могат да бъдат задвижвани от електроенергия, защото батериите биха били прекалено тежки. Вместо това експерти предлагат те да преминат от изгарянето на изкопаеми горива към по-чисти алтернативи, които може да бъдат произвеждани синтетично от възобновяеми източници.

На фона на недостига на зелени “e-горива”, активисти определиха круизните кораби и суперяхтите като разточителен лукс и призоваха да бъдат забранени. Някои от тях организираха протести на пристанища в Испания, Франция и Великобритания. Други пък твърдят, че индустриите са толкова богати, че трябва да поемат водеща роля, като стимулират така необходимите инвестиции.

Въпреки че круизните компании имат ограничени опции за изграждането на заводи за горива, те биха могли да се ангажират с изкупуването на продуктите, които се произвеждат в тях, казва Гьослинг. “Говорим обаче за много големи количества, което изисква и съответстващо разрастване на сектора на възобновяемата енергия.”

От T&E призовават политиците да обособят зони без круизни кораби във води с крехки екосистеми и да наложат по-строги правила за декарбонизирането на круизните кораби в сравнение с тези за нелуксозноите плавателни съдове. От организацията също така предлагат въвеждането на глобален данък върху билетите за круизни кораби, който да помогне при финансирането на бедните държави, които изпитват затруднения с изчистването на своите икономики.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !