Търсенето на петрол, природен газ и въглища в световен мащаб вероятно ще достигне пик през 2030 г., което е “окуражаващо”, но “не е достатъчно” за ограничаването на повишението на температурите в глобален мащаб до 1.5 градуса по Целзий, обявиха от Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Затоплящото планетата замърсяване от енергийния сектор също се очаква да достигне пикови стойности през това десетилетие, обявиха от МАЕ в актуализирания си доклад Net Zero Roadmap.

“Пътят към повишение на температурите с 1.5 градуса се стеснява”, но има “основателни причини за оптимизъм”, заяви пред журналисти Фатих Бирол, изпълнителен директор на агенцията. “Основното е, че виждаме нова икономика на чистата енергия, която се заражда по света,” казва той.

Учени считат затоплянето от 1.5 градуса по Целзий за праг, отвъд който горещините, наводненията, сушите, горските пожари и недостигът на храна и вода ще имат катастрофални последици.

Лятото в Северното полукълбо през тази година е било най-горещото в историята, според Европейската служба за климатични промени "Коперник".

Учени също така казват, че за да се ограничи затоплянето до 1.5 градуса, глобалните парникови газове трябва да намалеят до нула до 2050 г. на нетна основа, при което се вземат предвид емисии, изпуснати и премахнати от атмосферата.

От първото публикуване на доклада Net Zero Roadmap през 2021 г. светът отчита “рекорден ръст” в капацитета за производство на слънчева енергия, както и увеличение на продажбите на електромобили, посочват от МАЕ.

В последните две години “слънчевата енергия царува на пазарите на електроенергия,” казва Бирол. “Времето на стария крал – въглищата, отмина и сега слънчевата енергия е новият крал. Разходите падат.”

Преди две години на всеки 25 продадени нови автомобили по света имаше по един електромобил. Тази година този дял е нараснал до 1 на 5, допълва той.

Над 80% от понижението на емисиите, което е необходимо до 2030 г., може да бъде постигнато чрез разширяването на възобновяемите енергийни източници, увеличавана на електрификацията, подобряване на енергийната ефективност и ограничаване на емисиите от метан, според МАЕ.

Въпреки това, ограничаването на глобалното затопляне е “херкулесова задача,” казва Бирол, отбелязвайки, че постигането на целта от 1.5 градуса ще изисква 25% спад в търсенето на изкопаеми горива до 2030 г., в сравнение с настоящите нива.

От МАЕ изчисляват, че инвестициите в чиста енергия трябва да нараснат повече от два пъти от прогнозираните 1.8 трлн. долара за 2023 г. - до 4.5 трлн. долара всяка година до началото на следващото десетилетие.

Постигането на целта от 1.5 градуса означава също така, че почти всички страни трябва да изместят напред своите цели за нетни въглеродни емисии.

В края на ноември световните лидери се събират в Дубай за климатичната конференция на ООН COP28, на която ще бъде оценен напредъкът по отношение на ограничаването на затоплянето до 1.5 градуса.

В доклада си от 2021 г. от МАЕ казват, че за да бъдат постигнати нетни нулеви емисии до 2050 г., инвестициите в нови петролни и газови проекти трябва да спрат незабавно и не трябва да бъдат одобрявани нови електроцентрали на въглища.

Някои от производителите на изкопаеми горива обаче пренебрегнаха този призив. През юли британското правителство обяви планове за разширяване на сондажите за нефт и газ в Северно море.

През септември от ОПЕК заявиха, че спирането на инвестициите в нови петролни и газови проекти ще подготви глобалната енергийна система за “грандиозен” провал.

“Това би довело до хаос в безпрецедентни мащаби, с тежки последици за икономиките и за милиарди хора по света,” заяви Хайтам Ал Гайс, генерален секретар на ОПЕК.

Петролът поскъпна в последните месеци след решението на ОПЕК и нейния основен съюзник Русия да ограничат предлагането му в опит да повишат цените.

Цената на сорта брент се повиши с 28% от юни до близо 93 долара за барел, докато ръстът в цената на щатския лек суров петрол (WTI) е сходно - до 89 долара за барел.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !