По време на дългия си живот Роже Тибервил никога не е посещава градчето в Нормандия, чието име носи като свое фамилно. Той произхожда от семейство на собственици на лозя, наследява имоти в Париж от своите родители и работи като метеоролог.

Когато обаче Тибервил умира през август на 91-годишна възраст без наследници, кметът на градчето с население от 1 773 души получава телефонно обаждане. Оказва се, че мъжът Тибервил е завещал на града Тибервил по-голямата част от своето състояние, оценявано на 10 млн. евро.

Ги Пари, кмет на Тибервил, заяви, че удивените и възхитени местни хора сега обмислят как да похарчат неочакваните средства, които надхвърлят пет пъти годишния бюджет на общината. Той казва пред местната радиостанция France Bleu:

“Това е изключителна сума пари. Очевидно тя надхвърля въображението. Все още не знаем какво ще правим с нея. Няма да ги похарчим всичките. Ще управляваме тези средства, както винаги сме го правили с общинския бюджет – с благоразумие и отговорност.”

Градът ще погаси банков заем на стойност над  400 000 евро, използван за строителството на ново начално училище. Според френското законодателство, градът също така няма да плаща данък върху наследената сума.

Пари казва, че единствената връзка на г-н Тибервил с града е неговото име и че той е живял “скромно в Париж”, където притежавал четири апартамента в 15-и район в югозападната част на френската столица.

Изненадващо или не, никой не разполага с негови снимки. Единственото заявено желание на Тибервил е било прахът му да бъде положен в мемориал в гробището на общината. Според кмета:

“Г-н Тибервил не е поискал нищо в замяна на завещаното, но му дължим поне това.”

Тибервил е незабележителен град, който разполага със замък от 19-и век и бивша фабрика за панделки, но почти с нищо друго не се отличава от други селища в Нормандия.

Най-значимата атракция наблизо е голямата Базилика в Лизио на 16 км на запад, построена в чест на Света Тереза и отворила през 50-те години на миналия век.

“Имаме няколко проекта, като обществена градина с място за игри, игрище за петанка със слънчеви панели, които пазят сянка, реновацията на основното училище, футболно игрище с изкуствена трева,” казва Пари.

Докато Тибервил се радва на своя късмет, две други съседни селища може да съжаляват за решението си да не се слеят с града, така че да получават субсидии, предназначени за населени места с над 2000 жители.

Планът беше отхвърлен от общинските съветници на двете съседни селища, което означава, че сега на Тибервил няма да му се налага да споделя своето наследство.