През 1971 г. мъж отвлича самолет, иска откуп от 200 000 долара, след което скача с парашут в костюм и официални обувки, а след това не е видян никога повече.

Какво се случва с него?

Вечерта на 24 ноември 1971 г. Флорънс Шафнър, стюардеса на полет на Northwest Orient, летящ от Портланд, Орегон, до Сиатъл, Вашингтон, получава бележка от мъж, седнал в задната част на самолета.

Шафнър приема, че бележката е телефонен номер, тъй като не е първият случай, в който пътник се опитва да я заговаря и я прибира в чантата си, без да я чете. Мъжът се навежда към нея и прошепва: „Госпожице, по-добре вижте тази бележка. Имам бомба.“

Шафнър прочита: „Госпожице, имам бомба в куфарчето си и искам да седнете до мен.“

Тя изпълнява искането. Мъжът е облечен в костюм, а очите му са скрити зад слънчеви очила. Шафнър го наблюдава как отваря куфара си, разкривайки четири цилиндрични пръчки, свързани с жица, и батерия, което определено изглежда като бомба.

След това той представя на Шафнър своите изисквания: пътниците трябва да останат на местата си, докато самолетът се зарежда с гориво в Сиатъл;  след като му бъдат връчени 200 000 долара (около 1.6 млн. долара днес) и четири парашута, те ще бъдат освободени.

Когато пътниците кацат в Сиатъл, те нямат представа, че току-що са летели с отвлечен самолет. Наземният оператор се съобразява с исканията на похитителя и зарежда самолета с гориво, докато властите предават парите и парашутите на екипажа на борда.

След това мъжът нарежда на пилотите да излетят, като поемат курс към към Мексико, летейки ниско и бавно с пуснати предкрилки.

Докато самолетът прелита над щата Вашингтон, екипажът усеща пукане в ушите, когато налягането в кабината спада – някой спуснал стълбата за слизане в задната част на самолета. Мъжът скочил в нощта и изчезнал, без никога повече да бъде открит.

Единствената следа, която оставя след себе си, е игла за вратовръзка и името, написано на билета му - Дан Купър, което в тогавашните новинарски репортажи било погрешно отразено, като Д. Б. Купър. Името остава така и се ражда една легенда.

Никой не знае кой е бил (или е) Купър, нито трибуквените шпионски агенции, нито пък армията от детективи-аматьори. Случаят е замразен, но историята остава завладяваща.

Като оставим настрана дързостта на каскадата, остават няколко въпроса: Купър не е намерен никога, защото не е оцелял след скока ли?

Властите са записали серийните номера на банкнотите, предадени на Купър, но те така и не са се появили, с изключение на около 5800 долара, открити в състояние на разпад на брега на река Колумбия близо до Ванкувър, Вашингтон, през февруари 1980 г.

Кой е бил Купър? Бивш парашутист или човек, който е решил да си опита късмета? Откъде е бил той?

Отговорите на тези въпроси изглеждат безумно недостижими.

Ако човек се приближи прекалено близо до тази мистерия, тя го засмуква в своята орбита. Джефри Грей, който през 2011 г. написва книгата Скайджак: Преследването на Д. Б. Купър, нарича това “проклятието на Купър”.

Подкастърът Дарън Шефър също е застигнат от проклятието. Той се „заразява“, след като прочита книгата и започва да изпитва необходимост да създаде подкаст, посветен на тази мистерия, заедно с Ръсел Колбърт през 2018 г.

Има много теории за самоличността на Купър. Името само по себе си е интригуващо: Дан Купър е главният герой в дългогодишна френско-белгийска поредица комикси „Приключенията на Дан Купър“.

Комиксите представят героичен пилот-изпитател от канадските военновъздушни сили. Някои от сюжетите имат сходства с отвличането на самолет, включително скок с парашут от самолет и доставяне на откуп в раница. Съвпадения – или нещо повече?

Бил ли е вдъхновен похитителят от комиксите? Сериалът не е бил добре познат извън франкофонския свят. Може би Купър е бил канадец. Ако е така, това би стеснило търсенето до по-малко от 2.9 милиона души, приблизително броят на френско-канадските мъже през 1971 г.

Какво може да се каже за парите? Една известна фраза гласи “Винаги следвайте парите“. Само че парите не водят доникъде.

За повече от 50 години, нито една банкнота от предадения откуп не се е появила в обращение, въпреки че серийните им номера са споделени с банките в САЩ (парите, намерени през 1980 г. доближават разследването до истината.)

Най-простото обяснение за случилото се с Купър е, че той не успява да се приземи невредим. Тялото и плячката му са изгубени под силата на природните стихии и с течение на времето. Това е преобладаващото мнение сред първоначалните следователи на ФБР.

Купър е бил облечен в костюм и официални обувки и е скочил в гъсти облаци и проливен дъжд в мразовита нощ над пустошта на Вашингтон – не най-доброто облекло за парашутизъм или за прехода, който би трябвало да направи след приземяване.

Купър инструктирал пилотите да летят към Мексико, но нямало как да знае точния маршрут на полета поради гъстата облачна покривка. Пейзажът на Тихоокеанския северозапад е изключително разнообразен: Купър е можел да се спусне върху скала в планина, да се потопи в езеро или да се разбие в дере също толкова лесно, колкото и да се приземи меко върху равна земеделска земя.

Марти Андраде обаче не е убеден, че Купър е мъртъв. Авторът от Минесота следи мистерията повече от десетилетие. В книгата си за случая той твърди, че статистиката за процента на оцеляване при парашутни скоков е в негова полза.

Важно е да се отбележи, че той не вярва, че Купър е скочил над пустошта.

„Той вероятно е скочил много по-близо до град на име Батъл Граунд във Вашингтон. Сега там има много дървета и други подобни, но това е добре разработена земеделска земя, сравнително равна, в сравнение с планинската верига Каскадите, която се простира от Южна Британска Колумбия в Канада до Северна Калифорния в САЩ. И ако погледнете мястото, на което се е намирал самолетът, той може да се е приземил на около миля от този град.“

Карън Хюмс, преподавател в катедрата по земни и пространствени науки към Университета на Айдахо, споделя същото мнение. С помощта на своите студенти Хюмс създава интерактивна карта на вероятния полет на Купър и определя, че най-вероятно той се е скочил с парашут над земеделска земя.

„Пълен мит е, че това е било дива местност. Познаваме я достатъчно добре, за да сме сигурни, че е скочил някъде между Батъл Граунд, което е много малко градче северно от Ванкувър, Вашингтон, и малко на юг от река Колумбия. Така че, говорим за предградията на Ванкувър, където теренът е доста равен.“

Дали е оцелял след скока е спорно към този момент. Смята се, че Купър е бил на около 40 години. Ако поведението му по време на полета ни дава представа за начина му на живот, тогава той е бил заклет пушач и склонен да поема абсурдни рискове. Поради това е малко вероятно той все още да е жив.

„Приемам факта, че вероятно никога няма да разберем и нямам проблем с това“, казва Андраде. Радостта, която той изпитва от тази мистерия, е общността около нея.

„Хубаво е да можеш да седнеш и след това просто произволно да започнеш да говориш защо Купър е избрал флумастер за бележката си за откуп“.

Андраде, Хюмс и Шефър са си създали много приятели в това пространство, но нещата могат да стават напрегнати онлайн. Също така, общността е нещо като мъжки клуб. „Аз съм почти уникална“, казва Пат Боланд по телефона от круизен лайнер, пътуващ към португалския бряг.

Заедно с Хюмс, Боланд е една от малкото жени, разследващи случилото се с Д. Б. Купър. На 64 години тя е достатъчно възрастна, за да си спомня новинарските емисии за отвличането, но казва, че е била привлечена във водовъртежа от слуховете, около развръзката на телевизионния сериал „Момчетата от Медисън авеню“.

С наближаването на финала през 2015 г. се предполагаше, че главният герой на сериала - Дон Дрейпър, ще се окаже Купър.

„Което, разбира се, не се случи. Вероятно беше рекламен трик, но аз отново започнах да мисля за това.“

Боланд е сформирала групи от изследователи и учени, за да се опита да убеди ФБР да им позволи да тестват парашута на Купър за ДНК. Купър къса един от парашутите, които му били дадени, за да си направи импровизирана торба за откупа, и оставя части от него.

„Това няма да е за сметка на данъкоплатците, тъй като имаме доброволци, които са доста свикнали да боравят с този тип доказателства. През 1971 г. този вид тестове дори не са съществували“, казва тя. ФБР отказват, но Боланд продължава да се надява това да се промени.

Купър привлича две стюардеси в своята орбита по време на Полет 305. След като Шафнър занася бележката и инструкциите в пилотската кабина, Тина Мъклоу остава с Купър до края на полета и действа като връзка между него и останалата част от екипажа.

Именно Мъклоу получава откупа. Тя била и единствената стюардеса на борда, когато полетът излетял за Мексико.

Мъклоу вероятно не се нуждае от ничие съчувствие. „Просто продължих напред. Може би това е част от това да си млад и издръжлив, но беше и част от това, за което ни обучаваха. Това беше част от нашата работа“, каза тя пред списание Rolling Stone през 2021 г.

Единственият проблем, който е имала през годините, е да отблъсква ордите от детективи-аматьори, които я преследват за интервюта.

Живеем в епоха на информационно пренасищане. Фактите текат като река и са също толкова трудни за контролиране. Окуражаващо е, че все още има някои мистерии в свят, където всички карти са начертани.

Ако Шефър беше намерил Купър, нямаше да има нужда от неговия подкаст, нямаше да има нужда Андраде да обсъжда по-фините детайли на флумастери с приятелите си, нямаше да има повече конвенции, на които да се ходи и т.н.

Незнанието изглежда е цялата идея на тази мистерия. Кой е Д. Б. Купър? Когото искате да бъде.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !