Микаела Депринс е световноизвестна балерина, танцувала в Бостънския балет и участвала в музикални видеоклипове на Бионсе и Мадона.

Тя става известна благодарение на собствената си упорита работа и подкрепата на двама любящи хора - нейните осиновители, които й имат огромно доверие.

Въпреки че нейната история има щастлив край, тя започва нещастно. Вижте разказа за живота й, представен от BrightSide.

Животът на Микаела преди осиновяването не е дъги и еднорози. Тя е родена в Сиера Леоне през 1995 г. Родителите й я кръщават Мабинти, но след като и двамата умират, чичо й я изпраща в сиропиталище, където децата са просто номера.

Тя си спомня живота си в сиропиталището, като казва: „Кръстиха ни от 1 до 27. Едно беше любимото дете на персонала, а 27 беше най-малко любимото.“

Микаела е номер 27, тъй като има рядко кожно заболяване, наречено витилиго. Заради това, че е различна, в сиропиталището я наричат ​​„детето на дявола“.

Момиченцето намира утеха в най-близката си приятелка. Тя също е наречена Мабинти и е номер 26 в сиропиталището. И двете момичета обичат да пеят, да играят и да си разказват истории за това какъв би бил животът им, ако бъдат осиновени.

Само за един миг животът на номер 27 обаче се преобръща.

Две Мабинти

Междувременно, Илейн де Принс, която живее в Ню Джърси, мечтае да осинови дете от Африка. Тя има планове да осинови приятелката на Михаела, но нещата се объркват.

Илейн си спомня: „Обадиха ми се от агенцията за осиновяване и попитаха: „Кое Мабинти осиновявате? Имаме две от тях.“

И тогава Илейн разбрира, че другата Мабинти е отхвърлена от 12 семейства заради състоянието на кожата си. След това разкритие тя не се поколебава и взема решение да осинови и двете момичета.

Илейн вероятно никога няма да забрави първата си среща с Микаела, която е много скептична относно бъдещето си осиновяване. „Тя стоеше там със скръстени ръце, наистина ядосана“, спомня си Илейн. „Мисля, че... тя просто предполагаше, че отново ще я отхвърлят.“

Мечта за балерина

В сиропиталището Микаела е силно очарована от снимка на балерина, която открива във вестник. Това е моментът, в който тя започва да мечтае да стане професионална танцьорка.

Когато пристига в дома на осиновителите си, тя показва тази снимка на майка си Илейн и й казва, че мечтае да има пантофки, точно като на истинска балерина. Илейн е толкова трогната и удивена, че обещава на Микаела, че един ден ще танцува.

Животът на момичето в САЩ поема своя нов, положителен обрат, като то започва да работи усилено за сбъдването на мечтата си, поставяйки си за цел да се превърне в професионална балерина.

Тя осъзнава, че има предизвикателства, пред които да се изправи, като е особено загрижена за витилигото си. Преди първото си шоу тя моли майка си да й каже дали може да види петната по тялото й от мястото, на което седи в публиката.

Илейн си спомня, че казва: „Не“, а тя отговаря: „О, добре. Сега мога да бъда професионална балерина.“

На 17-годишна възраст тя се превръща в най-младата балерина, участвала в Dance Theatre of Harlem в Ню Йорк. По-късно е наета от Холандския национален балет, като днес нарича Амстердам свой истински дом. Приема го като сбъдната мечта, но и успех, който е завоювала сама.

„Това не е приказка“, казва тя. „Трябва да работиш здраво. Има много загуба, много болка. Но, знаете ли, обичам го."

Младата жена иска нейната история да бъде огромен мотивационен тласък за всички.

Тя пише автобиографична книга, а Мадона иска да режисира филм за нея, признавайки, че е поразена от „пътуването“ на балерината.

Докато обявява плановете си за филма, Мадона посочва: „Пътуването на Микаела ме развълнува дълбоко като артист и активист, който разбира несгодите. Имаме уникалната възможност да хвърлим светлина върху Сиера Леоне и да позволим на Микаела да бъде гласът на всички деца сираци, до които е израснала. За мен е чест да съживя нейната история.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !