На 13 октомври 1925 г. е родена Маргарет Тачър. Тя е първата жена министър-председател на Обединеното кралство. Държи рекорда и за най-дълъг премиерски мандат - позиция, която заема почти 12 години - между 1979 и 1990 г.

Тя е видна фигура в Британската консервативна партия, наричана „Желязната лейди“ заради нейната антикомунистическа позиция и силни лидерски умения, които по-късно стават известни като тачъризъм.

Тя работи за ограничаване намесата на държавата на свободните пазари, като същевременно намалява инфлацията, безработицата и бюджета за отбрана.

Ето историята й

Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм, Източна Англия. Баща й Алфред Робъртс е собственик на две бакалници, отдаден на Методистката църква и активно участващ в местната политика.

Тачър завършва хуманитарно девическо училище, след което и колежа Самървил в Оксфорд с химия. Избрана е за лидер на Консервативната асоциация на Оксфордския университет през 1946 г., като така се превръща в едва третата жена, заемала този пост.

След като получава дипломата си за бакалавър, тя започва научна работа като химик в Колчестър, където е част от екипа, изобретил първия замразен сладолед.

По време на изборите през 1950 г. тя приковава общественото и медийно внимание като най-младата жена кандидат на консерваторите в Дартфорд. Тя губи както тези, така и изборите през 1951 г., когато среща бъдещия си съпруг Денис Тачър.

Разполагащ със сериозно състояние, бизнесменът финансира следването й на право. През 1953 г. тя вече е съдебен адвокат, тогава се раждат и децата на двойката - близнаците Карол и Марк. След като се връща на работа, специализира в данъчните закони.

Тачър продължава активно да търси място в Консервативната партия и след още няколко отхвърляния е избрана като кандидат във Финчли през 1958 г. Печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините.

Нейната първа реч е в подкрепа на законопроект, постановяващ заседанията на местните съвети да са публични. Тя се бори за оневиняване на мъжкия хомосексуализъм и легализация на абортите.

Постепенно се издига до висшите слоеве в партията. Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става министър на образованието и науката. Принудена да намали бюджета за образование, тя премахва безплатното мляко в училищата, заради което е наричана Maggie Thatcher, milk snatcher.

След като консерваторите се провалят няколко пъти на избори, Маргарет Тачър се бори за лидерското място в партията и оглавява опозицията през февруари 1975 г.

За първи път застава начело на кабинет в периода 1979 – 1983 г. с намерението да преодолее спада в икономиката на Великобритания и да намали държавните разходи. След няколко турболентни години, в които Тачър се бори с икономисти и финансисти за въвеждане на непопулярните си мерки, през 1983 г. икономиката е стабилизирана отново и страната е много по-силна на този фронт.

Излиза начело в изборите през 1983 г., печелейки на своя страна работниците, давайки им право да купуват жилищата си с отстъпка. Политическата и икономическата философия на Тачър наблягат на свободния пазар и на предприемачеството.

След изборите през 1983 г. правителството разпродава повечето от големите държавни компании, които са публична собственост от 40-те години на ХХ век. Приватизацията става синоним на тачъризма и започва да се разпространява по целия свят.

Със спечелването на изборите през 1987 г. тя се превръща в първия министър-председател на Великобритания, печелил три пъти подред изборите от времето на лорд Ливърпул, който управлява между 1812 и 1827 г.

Маргарет Тачър е противник на Европейската общност, смятайки, че ролята й трябва да бъде ограничена до осигуряване на свободна търговия и ефективна конкуренция. Негодува и срещу подготвяния Икономически и валутен съюз (днешната Еврозона).

Започва да губи популярност през 1989 г., когато икономиката е в спад и страда от високите лихвени проценти. Протестите срещу повишените данъци се превръщат в бунт, който сваля от власт Желязната лейди.

През 1990 г. Консервативната партия е силно политически уязвима заради противниците на данъчната политика на Тачър. Лихвеният процент е 15 на сто, а скептичността на Маргарет Тачър за Обединена Европа не се споделя от всички.

На 22 ноември 1990 г. тя се отказва от възможността да бъде отново министър-председател. Напуска парламента през 1992 г.

През 1992 г. получава титлата баронеса Тачър от Кествен в графство Линкълншир и е приета в Камарата на лордовете. Съпругът ѝ Денис Тачър става баронет през 1991 г. През юли Маргарет Тачър е назначена от тютюневия гигант Филип Морис за консултант със заплата от 250 000 долара на година, които дарява на фондацията си.

Пише мемоари в два тома, а през 2002 г. лекарите ѝ и препоръчват да не изнася повече обществени речи, след като е получила няколко леки инфаркта.

Бори се с влошено здраве в последните години от живота си, като умира на 8 април 2013 г. в хотел „Риц“ в Лондон на 87-годишна възраст. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !