• Европейската централна банка повиши основните лихви в опит да овладее растящата инфлация, предизвикана от шоковото поскъпване на енергията.
  • Въпреки че мярката не може пряко да повлияе на цените на петрола и газа, целта е да се охлади вътрешното търсене и да се предотвратят дългосрочни инфлационни очаквания.

Европа е притисната от две посоки – от една страна, енергията поскъпва, а от друга, разходите по заемите се увеличават в опит да бъде овладяна инфлацията, породена именно от енергийния шок.

Европейската централна банка повиши трите си основни лихвени процента с 0.25 процентни пункта в четвъртък, като лихвата по депозитите достигна 2.5%.

Това е второто повишение на лихвите за последните три месеца. Причината се вижда все по-ясно на бензиностанциите в Европа.

Цената на петрола от сорта брент отново премина 100 долара за барел в сряда, тъй като конфликтът между САЩ и Иран продължава да нарушава трафика през Ормузкия проток.

Натискът е още по-силен при природния газ. Европейският бенчмарк Dutch TTF, който служи като референтна цена за европейския пазар, е поскъпнал със 190% от началото на годината.

Инфлацията в еврозоната се ускорява

Инфлацията в еврозоната се ускори до 3.3% през август спрямо 2.9% през юли.

Цените на енергията се увеличават с 14.3% на годишна база, след като месец по-рано ръстът е бил 10.3%.

Това поставя основния въпрос около решението на ЕЦБ:

Какво всъщност може да постигне по-високата лихва, след като тя не произвежда петрол или природен газ?

Какво могат и не могат да постигнат по-високите лихви

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард определи решението за повишаване на лихвите като „безспорно“.

По време на пресконференцията тя заяви, че конфликтът в Близкия изток продължава да създава инфлационен натиск и че инфлацията ще остане значително над целевото ниво за продължителен период.

Централната банка не може да отвори отново морски транспортен маршрут. Тя не може и да напълни газовите хранилища преди зимата.

Това, което може да направи, е да охлади вътрешното търсене, така че привнесеният ценови шок да не се превърне във вътрешен инфлационен процес.

Засега данните показват, че този преход все още не се е случил.

Основната инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, всъщност леко се е понижила през август – до 2.4% спрямо 2.5% месец по-рано.

Инфлацията при услугите, която ЕЦБ следи особено внимателно за признаци на прегряване на вътрешната икономика, също се е забавила – до 3.0% от 3.3%.

„На този етап при заплатите не се наблюдава съществена реакция на енергийния шок“, заяви Лагард.

Това означава, че ЕЦБ не реагира толкова на вече случилото се, колкото на това, което се опасява, че може да се случи.

Опасността инфлацията да стане структурна

„Макар по-рестриктивната парична политика да не е ефективен отговор на краткосрочни инфлационни шокове, предизвикани от страна на предлагането, ЕЦБ се движи в тази посока, за да се противопостави на инфлация, която става все по-структурна“, посочва почетният професор Джо Нелис, ръководител на икономическите изследвания в счетоводната и консултантска компания MHA.

Това, което през пролетта започна като по-високи цени на петрола заради войната, вече продължи достатъчно дълго, за да започне да се отразява върху договори, транспортни разходи, застраховки и очакванията на домакинствата.

Именно инфлационните очаквания са сред основните цели на ЕЦБ.

Истинската цел са очакванията

Прогнозата за общата инфлация остава 3.0% за тази година, но очакванията за 2027 и 2028 г. са ревизирани нагоре – съответно до 2.5% и 2.1%.

Така нито общата, нито основната инфлация се очаква да се върнат трайно до целевото ниво от 2% в края на прогнозния период.

„Енергийният шок може да се засили още, а ефектът му върху останалите цени и заплатите може да бъде по-силен от очакваното в момента“, предупреди Лагард.

Тя допълни, че цените на газа могат да се повишат допълнително при нови прекъсвания на доставките или при необичайно студена зима, съчетана с ниски нива на запасите.

Собственият инструмент за проследяване на заплатите на ЕЦБ вече показва ускоряване на договореното увеличение на възнагражденията до 2.7% през първата половина на 2027 г.

Именно това е механизмът, който централната банка се опитва да прекъсне.

Ако работниците очакват цените да продължат да растат, а работодателите очакват да могат да прехвърлят по-високите разходи върху клиентите, първоначалният петролен шок вече няма да се ограничи до петрола. Той може да се превърне в нов инфлационен режим.

„Инфлацията вероятно ще остане значително над целевото ниво и през следващата година, тъй като по-високите цени на газа и храните ще окажат допълнителен възходящ натиск върху индекса“, посочва Лео Баренку, старши икономист в Oxford Economics.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !