• Потребителите в Европа все по-често се сблъскват с явлението „шринкфлация“ – практика, при която производителите намаляват количеството на продуктите в опаковката, но запазват същата цена.
  • От шоколадите до пастата за зъби, тази стратегия се прилага като скрит начин за повишаване на цените в отговор на растящите производствени разходи.
  • Разберете как да разпознавате тази практика и какви мерки предприема Европейският съюз.

Потребителите в Европа все по-често плащат същата цена за по-малко количество от любимите си продукти. Причината е т.нар. „шринкфлация“ (shrinkflation) – практика, при която производителите намаляват теглото, обема или броя на продуктите в опаковката, без да понижават цената.

„Купувачите вземат същия продукт в същата опаковка, но получават по-малко количество за същите пари“, обяснява Лоик де Хултс, старши сътрудник в адвокатската кантора CMS Belgium.

Явлението не е ново, но се разпространява по-широко в Европа след инфлационния скок през 2022 г. Според доклад на Европейската комисия от 2025 г. 74% от потребителите са забелязали, че продуктите стават по-малки, без да поевтиняват.

По-малки опаковки, по-висока цена за единица продукт

През 2019 г. френски производител на сироп намалява вместимостта на бутилките си от 750 на 600 милилитра. Впоследствие потребителската организация Foodwatch съобщава за увеличение на цената с над 37% на литър.

В Германия производител намалява грамажа на шоколадовите си блокчета от 100 на 90 грама, което води до съдебно решение срещу компанията през май 2026 г. Друг производител също пуска през 2026 г. шоколади от 75 грама вместо обичайния формат от 100 грама.

Основната причина за подобни решения са нарастващите производствени разходи. Вместо да повишават директно цените, някои компании предпочитат да намалят количеството на продукта и размера на опаковката.

„Някои производители обмислят намаляване на опаковките и количествата, за да запазят цените, вместо да ги увеличават“, казва пред Euronews Кристел Делберг, генерален директор на EuroCommerce – организация, представляваща европейските търговци на дребно и едро.

Според Лийна Уитакър, директор „Конкурентоспособност“ в EuroCommerce, увеличението на разходите се пренася по цялата верига на доставки.

„Ако разходите за енергия, суровини, производство и преработка се увеличават, цените също ще се повишат“, посочва тя.

Как производителите прикриват намаляването на количествата?

Компаниите използват различни подходи, за да намаляват съдържанието на опаковките, без промяната да бъде лесно забележима. Сред тях са оставянето на повече празно пространство в пакетите, използването на по-дебели опаковки или повдигнати дъна, които създават впечатление за по-голям обем.

Практиката се възползва от психологическа особеност на потребителите: намаленията от едва 5% до 7% могат да останат незабелязани.

Някои производители рекламират и „нова рецепта“ или „подобрено качество“, без да акцентират върху промяната в количеството.

За да избегнат подобни капани, потребителите трябва да следят за:

  • промени в нетното тегло или обема на продукта
  • по-малък брой артикули в мултипакетните опаковки
  • необичайно големи опаковки спрямо съдържанието им
  • увеличения в цената за килограм или литър, изписана на етикетите в супермаркетите.

Сравняването на единичните цени е един от най-лесните начини да се установи дали даден продукт действително е по-изгоден спрямо алтернативите си.

Има ли достатъчно защита за потребителите в ЕС?

Цените на храните и безалкохолните напитки в Европейския съюз са се увеличили с приблизително 33% между 2021 и 2025 г.

Въпреки това ЕС все още няма специален закон, насочен конкретно срещу шринкфлацията. Действащите правила изискват върху опаковките на храните да бъде посочено нетното количество, а търговците да показват цената за килограм или литър. Директивата за нелоялните търговски практики забранява подвеждащите действия спрямо потребителите.

Според Лоик де Хултс тези правила вече осигуряват определена защита.

„Вече съществува обща забрана на подвеждащите практики. В Германия например съдът в Хамбург е приел, че намаляването на обема на даден продукт при запазване на същата опаковка, без потребителят да бъде информиран правилно, представлява подвеждаща практика. Следователно това вече попада в обхвата на европейското законодателство“, коментира той.

Юристът обаче признава, че потребителите невинаги забелязват промените, особено когато става дума за продукти, които купуват редовно.

При покупката на познат продукт за първи път след намаляване на количеството промяната може да остане незабелязана, освен ако клиентът не прочете внимателно цялата информация върху опаковката.

Европейският парламент също разглежда проблема

На 15 юли 2025 г. Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите към Европейския парламент провежда публично изслушване, посветено на въздействието на практики като шринкфлацията и динамичното ценообразуване върху купувачите.

Впоследствие към Европейската комисия е отправен въпрос дали съществуващите правила за защита на потребителите са достатъчни за справяне с проблема.

Комисията защитава действащата рамка, като посочва задължителното обозначаване на теглото и единичните цени като инструменти, които позволяват на потребителите да разпознават поскъпването.

Институцията подчертава, че националните органи трябва да следят за спазването на правилата, и заявява, че ще продължи да наблюдава пазара.

Какви мерки въвеждат отделните държави?

Някои европейски държави вече предприемат конкретни действия срещу шринкфлацията, но подходите им се различават.

Франция от юли 2024 г. задължава супермаркетите с площ над 400 кв. м да предупреждават клиентите, когато количеството на даден продукт е намалено, но цената му за килограм или литър се е увеличила.

Търговците трябва да посочват старото и новото количество, както и увеличението на цената. Информацията трябва да остане видима за период от два месеца. При неспазване на изискванията глобите могат да достигнат 15 000 евро.

Австрия въвежда подобни правила през април 2026 г. По-големите супермаркети и магазини за здраве и красота трябва да обозначават продуктите, чието количество е намалено, когато цената за единица продукт се е повишила с поне 3%.

Румъния също въвежда задължителни уведомления през 2024 г., докато Белгия обсъжда подобно законодателство, но все още не е приела конкретни правила.

Различните национални подходи обаче създават допълнителни предизвикателства за производителите, които продават продуктите си в няколко държави от ЕС.

През март 2025 г. Европейската комисия започва процедура срещу Италия заради въведените изисквания производителите да поставят предупредителни етикети върху продуктите с намалено количество.

Според Брюксел подобни етикети могат да създадат пречки пред търговията между държавите членки. Комисията предлага вместо това информацията да бъде поставяна на рафтовете в супермаркетите.

Различията в цените и спорът за общи европейски правила

Конкуренцията между супермаркетите също влияе върху крайните цени. Търговските вериги се конкурират за клиенти и водят преговори с доставчиците, което се отразява на ценовите условия.

Разликите между държавите не винаги съвпадат с очакванията на потребителите. Данни на Евростат за 2024 г. показват, че цените на храните във Франция са с 18% над средното равнище за ЕС, докато в Белгия са със 7% над него.

Лоик де Хултс предупреждава, че различните национални изисквания могат да затруднят производителите, които предлагат стоките си на европейския пазар.

„Ако говорим за опаковки, правилата трябва да се регулират на ниво ЕС. В противен случай това ще бъде твърде сложно за производителите“, посочва той.

Според него общите европейски изисквания биха внесли яснота за компаниите, особено на фона на нарастващия брой национални регулации.

„Конкретни правила на ниво ЕС биха били полезни, за да знае всеки какво може да прави във всяка държава“, допълва Де Хултс.

EuroCommerce обаче смята, че действащото законодателство е достатъчно.

„Добавянето на още един слой регулации не означава непременно, че ще промени много за потребителите, но със сигурност ще увеличи регулаторната тежест, разходите, задълженията за отчетност и несигурността за търговците на дребно“, коментира Кристел Делберг.

Спорът около шринкфлацията остава съсредоточен върху това как да се осигури по-добра информираност на потребителите, без да се създават допълнителни административни пречки за производителите и търговците.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google