Банките в цяла Япония в сряда започнаха да зареждат банкоматите си с нови лъскави банкноти, идващи от малко вероятно място – жълти цъфтящи храсти, растящи в скалистите Хималаи в Непал.

Преди да влязат в портфейлите на японските потребители, йените преминаха дълъг и сложен път, включващ месеци труд и транспортиране по суша и въздух на хиляди километри.

Този процес предложи потенциален нов източник на доходи в една от най-бедните страни в света, като осигури пари за една от най-богатите.

Въпреки че Япония работи в посока повече дигитални разплащания през последните години, парите в брой все още царуват, като нейната икономика изостава от други азиатски държави, например Китай, преминали почти напълно на безкасови операции.

„Наистина смятам, че Непал е допринесъл за икономиката на Япония, тъй като парите са основни за японската икономика“, казва Тадаши Мацубара, президент на Kanpou - компанията, която доставя на японското правителство хартията за йените.

„Без Непал Япония нямаше да функционира.“

Дълго пътуване

Пътят на парите започва в подножието на Хималаите в Непал, близо до градове, които отдавна са известни не със своето земеделие, а като портали към връх Еверест.

Тук всяка пролет хълмовете избухват в жълто – това са цветовете на растението мицумата, известно още като "хартиен храст" и произхождащо от Хималайската планинска верига. Кората му има дълги, здрави влакна, които са идеални за направата на тънка, но издръжлива хартия, според уебсайта на Kantou.

Преди то се отглежда и в Япония, но производството му бавно намалява от години, посочва Мацубара. Това е трудна селскостопанска дейност, а все повече хора се местят от селските райони към големите градове в търсене на работа – напускайки стопяващите се села и умиращи индустрии.

„Броят на фермерите, които отглеждат „хартиени храсти“, става все по-малък и по-малък“, казва Мацубара.

Тенденцията на намаляващо селско население е влошена от демографската криза в Япония, тъй като раждаемостта рязко пада. А това означава, че „няма наследници “ във фермите за отглеждане на мицумата, добавя той.

Точно тук се намесва Непал. Kanpou за първи път оперира в Непал чрез благотворителна програма през 90-те години на миналия век, помагайки на фермерите да копаят кладенци. Компанията се натъква на хартиени храсти, растящи в планините, докъдето стига погледът.

Нейни представители започват да обучават фермерите в отглеждането им, като реколтата първоначално се изнася в малки количества. Но тъй като недостигът на този тип хартия става очевиден през следващите години, Kanpou и непалските фермери увеличават производството, докато не се преръщат в основния източник.

Това е продължителен процес, казва Мацубара: фермерите засаждат разсад в началото на лятото, събират клоните през есента, след което прекарват няколко месеца в обработка на кората чрез пара, белене, измиване и сушене.

След като суровата хартия е готова през зимата, тя се изпраща до непалската столица Катманду и се кара до западния индийски град Колката, откъдето се доставя с кораб до Йокохама в Япония.

След проверка тя се обработва допълнително, отпечатват се банкноти и се нарязват в купюри от Националното печатарско бюро в близкия град Одавара.

А новите банкноти, които се разпространяват тази седмица, могат да се похвалят с редица нови характеристики, според Банката на Япония – включително холограмни портрети, изобразяващи редица видни исторически личности, за да се предотврати фалшифициране, като портретните глави изглежда се обръщат от една страна на друга, докато движите парите.

Други техни характеристики включват части от банкнотата, отпечатани с перлено и луминесцентно мастило, и тактилни знаци за хора с увредено зрение.

Ползи за непалците

Тъй като новите купюри започват да циркулират, търсенето на хартия нараства, като Мацубара казва, че новите банкноти изглежда използват повече суровини от старите.

През 2022 г. хартиените артикули и остатъци – включително други продукти, освен хартиените храсти, използвани за валута – представляват повече от 9% от износа на Непал за Япония на стойност 1.2 милиона долара, според Observatory of Economic Complexity (OEC), която визуализира и разпространява данни за международната търговия.

Към миналата година повече от 60% от транзакциите в Япония са извършени в брой, а останалите чрез цифрови плащания и други методи, според местното министерство на икономиката, търговията и промишлеността.

Печалбите от продажбите на хартия осигуряват нов поток от приходи за непалските общности, според Мацубара. Той твърди, че разрастващата се индустрия е помогнала за изграждането на нови съоръжения и инфраструктура в партньорските села на Kanpou и е осигурила финансова стабилност на уязвимите семейства.

От 2016 г. насам Kanpou получава помощ от правителствената Японска агенция за международно сътрудничество, което й позволява да разшири дейността си, казва Мацубара.

Kanpou няма данни за средните доходи в партньорските им села, но Мацубара изчислява, че всяко домакинство печели около 10 000 йени (около 62 долара), като се има предвид липсата на други доминиращи селскостопански продукти на тази надморска височина.

През 2015 г. селските домакинства в Непал са имали среден месечен доход от 27 511 непалски рупии (около 205 долара), според глобалната икономическа база данни CEIC.

Междувременно, най-новата реколта от хартиени храсти от непалския квартал Илам е продадена на Япония за повече от 180 000 йени (около 1114 долара) – което означава приходи от около 30 000 йени (185 долара) за всяка от шестте групи фермери, участвали в работата.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !